Човекът, който наистина пътуваше във времето – Сергей Крикальов
Пътуването във времето е действителност! Разбира се, мнозина от нас са чели научно-фантастични творби за пътешественици във времето, като да вземем за пример “Машината на времето ” на Хърбърт Уелс, или са гледали филми – “Машината на времето ” – от 1960 и 2002 година, “Терминатор ” и т.н…
Повечето от нас одобряват пътуването във времето просто като нереалност, художествена небивалица. Но с помощта на физичния резултат на така наречен удължаване на времето, или дилатация, знаем, че пътуването във времето в действителност се случва.
Изкуствените спътници и “Международната галактическа станция ” се явяват самобитни машини на времето. Нанси Аткинсън от уеб страницата Юнивърс Тъдей ни осведоми, че космонавтът Сергей Крикальов е летял в космоса общо 803 дни, 9 часа и 39 минути – безспорен връх за общ престой в галактическото пространство. Но до момента в който е летял, той също по този начин е пропътувал в личното си бъдеще с 0.02 секунди.
Космонавтът Сергей Крикальов. Credit: NASA
Разтеглянето на времето се предизвиква от разликите в гравитационното привличане или относителната скорост – тези две неща въздействат върху времето по друг метод. Когато астронавти и спътници обикалят към Земята, те са по-далече от центъра на планетата спрямо хората, които се намират на Земята – по този начин те изпитват по-малко гравитационно времево удължаване. Ако гравитационният фактор е по-значим, това би означавало, че времето за астронавтите би било по-бързо, и когато се завърнат на Земята, ще “се върнат ” към предишното, спрямо когато са били в космоса!
Времевото удължаване поради скорост обаче би означавало нещо напълно друго – че часовниците на “Международната галактическа станция ” вървят по-бавно спрямо тези на хората, които са на Земята. Когато те се завръщат на Земята, това би било завръщане към бъдещето.
Кое от двете въздействия е по-значимо? Влиянието на времевото удължаване поради гравитацията е много незначително, тъй като привличането на Земята е едва. Поради тази причина въздействието на времевото удължаване поради скорост е по-значимо. Практически астронавтите пътуват напред в бъдещето си спрямо хората на Земята!
След шестмесечен престой на “Международната галактическа станция ” един астронавт е стар по-малко от един човек на Земята със 0.007 секунди.
Ефектът в действителност е потвърден и измерим. GPS спътниците, които обикалят към Земята със скорост 14 000 километра в час, губят няколко микросекунди от техните часовници дневно, спрямо часовниците на Земята.
Ако някой ден човечеството развие междузвездна технология с опция за пътешестване до непознати звезди, резултатът би бил даже още по-сериозен!!!
Нека да приемем, че един галактически транспортен съд пътува до центъра на Галактиката ни със скорост, близка до тази на светлината. Разстоянието сред Слънцето и галактическия център е 30 000 светлинни години. При такава висока скорост часовниците на борда на галактическия транспортен съд ще тиктакат извънредно постепенно. Макар и на такова огромно разстояние – 30 000 светлинни години, един човешки живот ще стигне за полет до центъра на Галактиката и назад.
Но скоростта на галактическия транспортен съд по отношение на земните часовници постоянно ще бъде по-малка от 1 св. година на година. Така че когато астронавт пропътува 30 000 св. години до центъра на Галактиката и още толкоз на връщане, той може да е още млад. Но на Земята ще са минали цели 60 000 години!
