Пътуването в космоса е едно от най-яките неща, които повечето

Пътуването в космоса е едно от най-яките неща, които множеството от нас в никакъв случай няма да създадат. Но тези, които въпреки всичко ще стигнат до безкрайното пространство, ще са подложени на някои странни въздействия, които могат да накарат нас да се почувстваме малко по-добре, че не можем да ги стигнем.

Във вакуума на галактическото пространство налягането към вас е толкоз ниско, че температурата на шупване на течностите в тялото ви понижава под тази на телесната ви температура и по този начин във вас ще стартират да се образуват газови мехурчета.

„ Ще запазите известна степен на схващане евентуално за 9 до 11 секунди. В бърза поредност по-късно парализата ще бъде последвана от спазми и още веднъж парализа “, се изяснява в „ Книгата с данни за биоастронавтиката “ на НАСА.

„ През това време водните пари ще се образуват бързо в меките тъкани и малко по-слабо във венозната кръв. Това ще докара до мощно изразено отичане на тялото, което може би ще се удвои от естествения му размер, в случай че то не бъде лимитирано от костюм под налягане. “

Кръвта ви ще спре да циркулира, а газовете и водните пари ще изтекат постепенно от дихателните ви пътища и вследствие на изпарението на влагата устата и носът ви ще замръзнат малко преди останалата част от вас.

По тази причина Международната галактическа станция (МКС), други галактически станции и галактически кораби са под изкуствено налягане – „ с цел да могат астронавтите да дишат и с цел да не умрат във вакуума на космоса “. Когато излизат на галактически разходки, костюмите им също са под налягане още веднъж по тези аргументи. Но астронавтите въпреки всичко са застигани от разнообразни пострадвания поради местообитанието си, като едни от тях е онихолиза, при която нокътят се отделя от нокътното легло.

„ Нараняванията на ръцете са постоянно срещани измежду астронавтите, които се образоват за извънпланетна активност “, се изяснява в изследване на НАСА. „ Когато ръкавиците са под налягане, те лимитират придвижванията и основават точки на напън по време на осъществяването на дилемите, което от време на време води до болежка, мускулна отмалялост, ожулвания, а в някои случаи и до по-тежки пострадвания като онихолиза. Наранявания от ръкавиците са докладвани по време на образования, както и в полет трайно през историята на НАСА, без значение от задачата или модела на ръкавиците. “

Още от времето на програмата „ Аполо “ доста астронавти са съобщавали за мистериозни ярки проблясъци на светлина в очите им. Едно изследване измежду 59 астронавти откри, че 47 от тях са виждали такива проблясъци по време на галактически полети, които най-често са били забелязвани преди сън, като от време на време са го и нарушавали.

„ Светлинните проблясъци са най-вече бели, имат продълговати форми и най-интересното е, че постоянно са съпроводени с чувство за движение„, изяснява изследването. „ Движението се разказва като странично, по диагонал или навътре-навън, само че в никакъв случай във отвесна посока. “

Дълго време се смяташе, че са породени от галактически лъчи, преминаващи през очните ябълки на астронавтите, макар че точният механизъм към момента не е явен, даже откакто НАСА организира проби, при които помоли астронавти да носят специфичен детектор ALFMED по време на задачите „ Аполо 16 “ и „ Аполо 17 “.

ALFMED може да се види на фрагменти от „ Аполо 16 “.

„ Проблясъците можеха да се видят с отворени или затворени очи, когато галактическият транспортен съд беше мрачен. Те откриха, че не е належащо да са приспособени към тъмнината, с цел да ги видят “, написа НАСА след опита. „ Това демонстрира, че лъчението на Церенков от енергийни галактически лъчи, преминаващи през очната ябълка, което беше най-широко признатото пояснение, евентуално не ги е предизвикало всичките или най-малко не по-голямата част, тъй като светлината от този източник е много слаба. Някои от светкавиците може да са породени от директни йонизационни взаимоотношения на галактическите лъчи с ретината. “

Без непрекъснатата потребност да би трябвало да ходите, краката ви получават заслужена отмора, само че минусите са, че ще се изнежат.

„ Мазолите и мъртвата кожа на краката ви в космоса в последна сметка ще паднат “, изяснява астронавтът Скот Кели в уеб страницата Reddit. „ Така че стъпалата на краката ви ще станат доста меки, като крачетата на новородено бебе. Но пък в горната част на стъпалата ми се разви груба алигаторска кожа, тъй като с тази част се придвижвам тук, на галактическата станция, когато употребявам специфичните релсите за крайници. “

Ние сме еволюирали, с цел да живеем в изискванията на гравитация, и напускането ѝ има редица резултати върху тялото ни.

„ Докато сте на Земята, гравитацията кара множеството течности в тялото ви да се разпределят под сърцето. Животът в космоса при по-малка гравитация обаче разрешава на течностите в тялото да се разпределят отмерено на всички места “, изясняват от НАСА. „ Когато астронавтите за първи път излетят, те се усещат настинали, и лицата им наподобяват подпухнали. “ За благополучие това продължава единствено няколко дни.

Излизането в космоса и безтегловността на МКС след по-дълъг интервал от време може да понижи мускулна маса и костната тъкан. Причината е много елементарна – горе костите и мускулите не би трябвало да поддържат тежестта ви в изискванията на безтегловност.

„ В безтегловност е доста готино “, изяснява астронавтът Крис Хадфийлд във видеоклип за Канадската галактическа организация. „ Но тя не е безвъзмездна. Без непрекъснато натоварване на тялото ви, можете да станете необикновено мързеливи. Мускулите ви ще стартират да се атрофират. Костите ви ще стартират да се всмукват от тялото ви. “

За да се опитат да сведат тезип процеси до най-малко и да останат задоволително мощни, с цел да вървят, когато се върнат към земната гравитация, астронавтите би трябвало да вършат галактически извършения, в това число на галактическа бягаща пътека.

Ефектът не трае дълго. При завръщането си на Земята астронавтите просто би трябвало да вървят на фитнес за известно време, с цел да възстановят загубите и да се върнат към предходното си физическо положение.

Тъй като, както казахме, течностите се джуркат, доста астронавти оповестяват, че не изпитват жадност.

„ Тялото записва тази смяна като увеличение на размера на кръвта “, изясняват от НАСА. „ Тялото се грижи за тази смяна на течностите, като отстрани това, което счита за спомагателни течности, както нормално – посредством бъбреците – което води до по-чести визити на тоалетната. След като тази „ спомагателна течност “ бъде изхвърлена от организма, астронавтите се приспособяват към космоса и нормално се усещат добре. “