Пътуването е начин да се влюбиш в света отново.С тези

„ Пътуването е метод да се влюбиш в света още веднъж. ”С тези думи стартира нашият диалог с Людмила Велева (Люси), усмихнато и вдъхновяващо момиче, за което всяко пътешестване е не просто отмора, а прекарване, което трансформира метода, по който гледаш на живота. Тя обича да открива нови места, да се губи по дребни улички и да усеща пулса на градовете, в които попада, даже и единствено за няколко дни.

„ Париж постоянно ме кара да се усмихвам,дори когато съм там за малко, имам възприятието, че всичко е възможноароматът на кафе заран, светлините вечер, хората по улиците… просто те карат да мечтаеш, “ споделя тя с усмивка.

От Париж диалогът ни естествено се придвижва в Милано – град, който тя разказва като комбинация от грациозност, сила и дребни изненади. „ Всички чакаме съвършената квартира от фотосите, само че от време на време действителността е напълно друга, “ смее се тя. „ Имала съм случаи, в които мястото наподобява като от списание, а след това се оказва същинско премеждие ноточно това е чарът, в никакъв случай не знаеш какво те чака. “

Когато пътува, обича да си взима дребен спомен от всяко място – нещо алегорично, което да ѝ припомня за страстта, само че без да натрупа непотребни движимости.

„ Не групирам магнити, не ми харесва по какъв начин наподобяват на хладилника, “ споделя тя с усмивка. „ Предпочитам нещо дребно, което има значение единствено за мен,камъче от плажа, билетче от музей или дребна фотография. Такива неща ми носят същинска топлота, когато се върна вкъщи. “

За нея пътуването е страст, не маршрут. Тя не брои страните, които е посетила, а моментите, които са я предиздвикали да се почувства жива.

„ Обичам да пътувам с индивида до мен. Когато споделяш залез, усет на непозната храна или просто тишината на нов град с обичания човек, това е същинското благосъстояние. Тогава даже и дребните неща се трансформират в мемоари, които носят усмивка. “

Людмила има вяра, че хубостта не е единствено в местата, които посещаваме, а в метода, по който ги претърпяваме. Понякога това е просто кафе на тротоара,изглед към град, който даже не си възнамерявал да посетиш,неочаквана фотография,споделеност и обич към живота.