Носталгия по Скиатос
Пътуването до остров Скиатос е еднодневна екскурзия, която си подаряваме по време на почивката ни в Неа Анхиалос, малко гръцко село покрай град Волос. Прочул се наедно със прилежащия остров Скопелос като местата, на които е сниман паметният мюзикъл „ Мамма миа “, Скиатос е съхранил чаровната си непретенциозна атмосфера макар напора от туристи, които го заливат през лятото. По-приемливо време за визитата му е, когато горещините са понамалели, а хубостта на синьото море и небе, които го заобикалят, е все по този начин неизменима.
Вили и яхти за милиони
Не хващаме ферибот от Волос, както всекидневно се пътува към острова, а обикаляме полукръглия залив по заоблени хълмове, засадени с маслини. Пътят ту се изкачва, ту слиза, стеснен, само че асфалтиран. Накрая идваме на малко пристанище, където чакат пасажерите си трите туристически кораба на Костас. Стар морски вълк, капитанът притежател персонално посреща всеки посетител. Включил е през годините цялото си семейство в морското премеждие, а екскурзоводката даже прибавя, че съгласно нея изцяло е монополизирал бизнеса с трите си плавателни съда. Звучи балканска музика, която по-късно ще увлече пасажерите в танци на борда. Предстоят ни фотоси с капитана, против възнаграждение, несъмнено. Фрапета, приготвени от чевръсто българско момиче зад бара.
Първото усещане от Скиатос е за гол, скалист и много отегчителен бряг. Но сипеите скоро свършват и се появяват зелени скатове, дребни каменисти или пясъчни плажове, закътани измежду парчета от скали. Пейзажът става все по-живописен. Трудно ни е да откъснем взор от вилите, които следват една след друга, коя от коя по-ефектни с панорамните си прозорци, асмите, каменните пътечки до дребните кейове, дървените шезлонзи и лодките, появяващи се зад някоя канара, добродушно полюшвайки се. Пожелаваме си подобен живот, без да задълбаваме по какъв начин е допустимо да го реализираме, и потропваме в такт с музиката.
Първата ни спирка е фамозният плаж Кукунариес
Изсипваме се на дребното пристанище и в колона по един поемаме около езеро, което се оказва предпазен естествен обект. Минавайки по мостче, виждаме черен лебед, който ни гледа любопитно. Щраквам го за спомен. Скиатос разполага с шейсет превъзходни плажа, разпръснати по дългата 44 км крайбрежна линия, измежду които перлата е Кукунариес в югозападната част на острова. Дълъг, чист песъчлив бряг с тънък бял пясък, а боровата гора, с която е обкръжен, предлага естествена сянка от знойното слънце в обедния час. Чадърите не заемат цялото пространство, което изключително ме радва. Освен барчета и таверни, тук има и къмпинг, който притегля феновете на дивото. Водата за душовете наоколо обаче стопира и поемам по дървени скари до идващите. Там се е извила търпелива опашка. Когато се връщам освежена и преоблечена, нашите душове, несъмнено, към този момент работят.
В непосредственост до Кукунариес има още два плажа – Мегали Амос и Акладие, прелестни с чистите си води и живописни гледки. Ако дойдем още веднъж, ние обаче си заплюваме Лалариа, от северната страна на острова – от плажовете, които се срещат един път в живота. Неповторими бели скални формирания, ситни камъчета и кристални води. Пейзаж, който, знам, ще ми спре дъха. До Лалария може да се стигне единствено с лодка.
Скиатос е най-малкият и най-космополитният от островите в архипелага на Спорадите. Площта му е към 50 кв. км, а локалното население – към 6000 души. Сгушена в подножието на невисока планина, столицата на острова е картинно населено място с белите си къщи с червени покриви и с озеленения полуостров Бурци, вдаден в морето. Естествено образуваното пристанище е изпълнено с яхти и ветроходни лодки.
Чудим се накъде да поемем
Едната опция е Бурци – дребният полуостров с буйна растителност, където руините на венецианска цитадела към момента бдят над Скиатос и неговите поданици. Крепостта е учредена през 1207 година от братя Гизи, само че е разрушена през 1660-а, когато адмирал Морозини завладява острова. Романтично място с богата иглолистна растителност, приканваща сянка и превъзходна панорама към архипелага на Спорадите.
Може да посетим къщата-музей на известния гръцки създател Александрос Пападиамантис, роден и израснал на Скиатос. Истината е, че нищо не сме чели от него и тази опция към този момент не ни притегля. Поглеждаме вляво към извисяващия се контур на църквата „ Благовещение Богородично “ и вдясно към Кастро, естествена цитадела, употребена от локалните поданици през ХIV век за отбрана от пиратските нападения. Очакват ни доста стъпала и чудесна гледка отвисоко.
Накрая взимаме благоразумното решение да се гмурнем в прохладната сянка на уличките с бял калдъръм, привлекателни барчета и артистични магазинчета. Вглеждаме се в изрисуваните стени. Докосваме ръчно правени симпатични нещица. Дълго предпочитам дарове. Кротваме се в улично заведение на пет кьошета, окупирало с цветните си столове уличките и под шарена сянка укротяваме глада си със сувлаки, салата и питка (е, по какъв начин без питка, като дойде топла-топла). Помотаваме се още малко, до момента в който изберем и къде да пием кафе и броените ни часове са отлетели. Очакват ни противоположният път, бялата следа, оставена от корабчето, бризът и споменът, който, кой знае, може да ни върне някой ден отново там.
Вили и яхти за милиони
Не хващаме ферибот от Волос, както всекидневно се пътува към острова, а обикаляме полукръглия залив по заоблени хълмове, засадени с маслини. Пътят ту се изкачва, ту слиза, стеснен, само че асфалтиран. Накрая идваме на малко пристанище, където чакат пасажерите си трите туристически кораба на Костас. Стар морски вълк, капитанът притежател персонално посреща всеки посетител. Включил е през годините цялото си семейство в морското премеждие, а екскурзоводката даже прибавя, че съгласно нея изцяло е монополизирал бизнеса с трите си плавателни съда. Звучи балканска музика, която по-късно ще увлече пасажерите в танци на борда. Предстоят ни фотоси с капитана, против възнаграждение, несъмнено. Фрапета, приготвени от чевръсто българско момиче зад бара.
Първото усещане от Скиатос е за гол, скалист и много отегчителен бряг. Но сипеите скоро свършват и се появяват зелени скатове, дребни каменисти или пясъчни плажове, закътани измежду парчета от скали. Пейзажът става все по-живописен. Трудно ни е да откъснем взор от вилите, които следват една след друга, коя от коя по-ефектни с панорамните си прозорци, асмите, каменните пътечки до дребните кейове, дървените шезлонзи и лодките, появяващи се зад някоя канара, добродушно полюшвайки се. Пожелаваме си подобен живот, без да задълбаваме по какъв начин е допустимо да го реализираме, и потропваме в такт с музиката.
Първата ни спирка е фамозният плаж Кукунариес
Изсипваме се на дребното пристанище и в колона по един поемаме около езеро, което се оказва предпазен естествен обект. Минавайки по мостче, виждаме черен лебед, който ни гледа любопитно. Щраквам го за спомен. Скиатос разполага с шейсет превъзходни плажа, разпръснати по дългата 44 км крайбрежна линия, измежду които перлата е Кукунариес в югозападната част на острова. Дълъг, чист песъчлив бряг с тънък бял пясък, а боровата гора, с която е обкръжен, предлага естествена сянка от знойното слънце в обедния час. Чадърите не заемат цялото пространство, което изключително ме радва. Освен барчета и таверни, тук има и къмпинг, който притегля феновете на дивото. Водата за душовете наоколо обаче стопира и поемам по дървени скари до идващите. Там се е извила търпелива опашка. Когато се връщам освежена и преоблечена, нашите душове, несъмнено, към този момент работят.
В непосредственост до Кукунариес има още два плажа – Мегали Амос и Акладие, прелестни с чистите си води и живописни гледки. Ако дойдем още веднъж, ние обаче си заплюваме Лалариа, от северната страна на острова – от плажовете, които се срещат един път в живота. Неповторими бели скални формирания, ситни камъчета и кристални води. Пейзаж, който, знам, ще ми спре дъха. До Лалария може да се стигне единствено с лодка.
Скиатос е най-малкият и най-космополитният от островите в архипелага на Спорадите. Площта му е към 50 кв. км, а локалното население – към 6000 души. Сгушена в подножието на невисока планина, столицата на острова е картинно населено място с белите си къщи с червени покриви и с озеленения полуостров Бурци, вдаден в морето. Естествено образуваното пристанище е изпълнено с яхти и ветроходни лодки.
Чудим се накъде да поемем
Едната опция е Бурци – дребният полуостров с буйна растителност, където руините на венецианска цитадела към момента бдят над Скиатос и неговите поданици. Крепостта е учредена през 1207 година от братя Гизи, само че е разрушена през 1660-а, когато адмирал Морозини завладява острова. Романтично място с богата иглолистна растителност, приканваща сянка и превъзходна панорама към архипелага на Спорадите.
Може да посетим къщата-музей на известния гръцки създател Александрос Пападиамантис, роден и израснал на Скиатос. Истината е, че нищо не сме чели от него и тази опция към този момент не ни притегля. Поглеждаме вляво към извисяващия се контур на църквата „ Благовещение Богородично “ и вдясно към Кастро, естествена цитадела, употребена от локалните поданици през ХIV век за отбрана от пиратските нападения. Очакват ни доста стъпала и чудесна гледка отвисоко.
Накрая взимаме благоразумното решение да се гмурнем в прохладната сянка на уличките с бял калдъръм, привлекателни барчета и артистични магазинчета. Вглеждаме се в изрисуваните стени. Докосваме ръчно правени симпатични нещица. Дълго предпочитам дарове. Кротваме се в улично заведение на пет кьошета, окупирало с цветните си столове уличките и под шарена сянка укротяваме глада си със сувлаки, салата и питка (е, по какъв начин без питка, като дойде топла-топла). Помотаваме се още малко, до момента в който изберем и къде да пием кафе и броените ни часове са отлетели. Очакват ни противоположният път, бялата следа, оставена от корабчето, бризът и споменът, който, кой знае, може да ни върне някой ден отново там.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ