Пътуването до град Дерна в източната част на Либия отнема два пъти повече време.
Карайки по пътя от Бенгази, полетата се превръщат в ръждивочервени езера. Когато се приближите, трафикът започва да се забавя. Телеграфните стълбове, изтръгнати от земята от потопа, сега лежат хаотично. Колите пълзят около дупки по магистралата, по набързо изкопани отбивки, издълбани от копачи.
Един от най-близките мостове до Дерна е напълно отнесен. Местните жители стоят близо до накъсаната асфалтова пропаст, надничат и правят снимки.
Недалеч отвъд войниците раздават маски за лице на всяка кола - за шофьора и всеки пътник. Всички, които шофират в другата посока, ги носят и скоро разбирате защо.
Миризмата на смърт в някои части на града е почти невъзможна за описание. Изпълва ноздрите ви, отчасти миризмата на канализация, отчасти нещо, което е по-трудно за идентифициране.
На моменти е толкова силно, че преобръща стомаха - особено когато стоите и гледате към пристанището, където екипите за възстановяване ми казват, че телата все още се измиват.
