Българите доплащат все повече за здраве
Пациентите поемат все по-голям дял от разноските за опазване на здравето в България. От всички средства за здраве 44.2 на 100 се доплащат от жителите , а останалите се обезпечават от страната. Данните са към 2014 година и са посочени в отчет на Световната здравна организация (СЗО), показан в четвъртък в Министерството на здравеопазването. Документът съпоставя статистиките от 2000 година с данните от 2014 и 2015 година
За интервала от 2000 година до 2014 година делът от разноските за здраве, поеман от пациентите е повишен с 13 пункта. Общо за този бранш в края на интервала са отделени 8.4% от Брутният вътрешен продукт годишно , до момента в който първоначално процентът е бил 6.2. От СЗО акцентират, че страната продължава да отделя за здраве по-малък % от междинния за Европа. В същото време тежестта за пациентите е съвсем двойно по-голяма спрямо тази за останалите европейски жители (26.6% доплащане приблизително за ЕС).
Според Скендер Сила, началник на офиса на СЗО за България сподели, е недопустимо хората да бъдат небогати в резултат на неприятно здраве . Според него с изключение на високият % доплащане за здраве, тревожни са и данните за тютюнопушенето, използването на алкохол и за все по-голямата финансова тежест за системата от незаразни болести.
Една трета от популацията - с наднормено тегло
Тревожна е статистиката за факторите, които въздействат негативно на здравето. България продължава да е преди всичко по тютюнопушене - 36% от популацията са дейни пушачи , демонстрират данните, представени от СЗО.
Употребата на цигари е фактор за развиването на сърдечно-съдови, белодробни, ракови, мозъчни и други болести.
Консумацията на алкохол също се е нараснала с 24% за проучвания интервал.
Повече са и хората с наднормено тегло. Близо една трета от популацията попада в тази рубрика. Отчита се и растеж на затлъстяването, каквато е наклонността по целия свят.
Все повече българи страдат от онкологични заболявания. Болните от сърдечно-съдови болести понижават, само че честотата на тези заболявания у нас остава с 1.5 пъти по-висока от цената за Западна Европа. Болестите на сърдечно-съдовата система са съществена причина за преждевременна гибел в България.
Към тези проблеми и фактори за нарушено здраве се прибавя и ниското задоволство на българите от живота.
" Основният извод е, че всеки ръководещ, всеки правещ политики в региона на опазването на здравето, би трябвало да бъде наясно, че в центъра на здравето не е лекуването на заболявания, а е тяхното попречване. Наливането на пари единствено в лечебни заведения, единствено в медикаменти, единствено в нова техника, е належащо, само че не е задоволително изискване и не може да реши здравните проблеми на една нация. Нещата са доста ясни и навързани - тютюнопушене, алкохол, наднормено тегло, обездвижване, стрес. Резултатът е тази дълготрайност на живота, която е към момента доста по-ниска от междинната в Западна Европа ", разяснява държавният основен здравен контрольор доктор Ангел Кунчев.
Положителни трендове
Като позитивни трендове в отчета се означават съвсем на половина намалялата смъртност измежду новородените, както и увеличената дълготрайност на живота у нас - с 3 години за десетилетие.
Средно мъжете живеят 71.4 години, а дамите - 78.7 години . При дамите наклонността е за понижаване на упования живот. По данни на Националния статистически институт междинната дълготрайност на живота в България е 74.65 години, което макар покачването, е под междинната стойност за Европа - над 80 години.
Според специалистите по-важно е какъв брой години хората у нас живеят в положително здраве. По думите на доктор Кунчев и тези данни за страната са относително положителни - 63.8 години за мъжете и 69.2 година за дамите, или приблизително 66.4 години. В Западна Европа този индикатор е 68.1 години.
За интервала от 2000 година до 2014 година делът от разноските за здраве, поеман от пациентите е повишен с 13 пункта. Общо за този бранш в края на интервала са отделени 8.4% от Брутният вътрешен продукт годишно , до момента в който първоначално процентът е бил 6.2. От СЗО акцентират, че страната продължава да отделя за здраве по-малък % от междинния за Европа. В същото време тежестта за пациентите е съвсем двойно по-голяма спрямо тази за останалите европейски жители (26.6% доплащане приблизително за ЕС).
Според Скендер Сила, началник на офиса на СЗО за България сподели, е недопустимо хората да бъдат небогати в резултат на неприятно здраве . Според него с изключение на високият % доплащане за здраве, тревожни са и данните за тютюнопушенето, използването на алкохол и за все по-голямата финансова тежест за системата от незаразни болести.
Една трета от популацията - с наднормено тегло
Тревожна е статистиката за факторите, които въздействат негативно на здравето. България продължава да е преди всичко по тютюнопушене - 36% от популацията са дейни пушачи , демонстрират данните, представени от СЗО.
Употребата на цигари е фактор за развиването на сърдечно-съдови, белодробни, ракови, мозъчни и други болести.
Консумацията на алкохол също се е нараснала с 24% за проучвания интервал.
Повече са и хората с наднормено тегло. Близо една трета от популацията попада в тази рубрика. Отчита се и растеж на затлъстяването, каквато е наклонността по целия свят.
Все повече българи страдат от онкологични заболявания. Болните от сърдечно-съдови болести понижават, само че честотата на тези заболявания у нас остава с 1.5 пъти по-висока от цената за Западна Европа. Болестите на сърдечно-съдовата система са съществена причина за преждевременна гибел в България.
Към тези проблеми и фактори за нарушено здраве се прибавя и ниското задоволство на българите от живота.
" Основният извод е, че всеки ръководещ, всеки правещ политики в региона на опазването на здравето, би трябвало да бъде наясно, че в центъра на здравето не е лекуването на заболявания, а е тяхното попречване. Наливането на пари единствено в лечебни заведения, единствено в медикаменти, единствено в нова техника, е належащо, само че не е задоволително изискване и не може да реши здравните проблеми на една нация. Нещата са доста ясни и навързани - тютюнопушене, алкохол, наднормено тегло, обездвижване, стрес. Резултатът е тази дълготрайност на живота, която е към момента доста по-ниска от междинната в Западна Европа ", разяснява държавният основен здравен контрольор доктор Ангел Кунчев.
Положителни трендове
Като позитивни трендове в отчета се означават съвсем на половина намалялата смъртност измежду новородените, както и увеличената дълготрайност на живота у нас - с 3 години за десетилетие.
Средно мъжете живеят 71.4 години, а дамите - 78.7 години . При дамите наклонността е за понижаване на упования живот. По данни на Националния статистически институт междинната дълготрайност на живота в България е 74.65 години, което макар покачването, е под междинната стойност за Европа - над 80 години.
Според специалистите по-важно е какъв брой години хората у нас живеят в положително здраве. По думите на доктор Кунчев и тези данни за страната са относително положителни - 63.8 години за мъжете и 69.2 година за дамите, или приблизително 66.4 години. В Западна Европа този индикатор е 68.1 години.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ