Пациентите да не са ограничени да посещават само един личен

...
Пациентите да не са ограничени да посещават само един личен
Коментари Харесай

Управляващите обмислят пациентът да не е вързан към един личен лекар

Пациентите да не са лимитирани да посещават единствено един персонален доктор, а да могат да се обръщат към разнообразни експерти по обща медицина. Това е една от измененията, които ръководещите обмислят в здравния бранш наред със замяната на клиничните пътеки, субсидии за млади лекари и увеличено произвеждане на здравни фрагменти. Насоките за промени бяха обрисувани от ръководителя на парламентарната здравна комисия доктор Антон Тонев ( " Продължаваме промяната " ) по време на полемика " Кадровият недостиг в опазването на здравето – последствия и потребност от промени " във вторник.

Пациентите да не са лимитирани с един персонален доктор

Като една от екстравагантните хрумвания, които да бъдат разисквани, Тонев показа опцията за излизане от регламента на персонален доктор и прекосяване към правилник на експерти по обща медицина, които както и експертите в извънболничната помощ да се конкурират за пациентите. По думите му пациентите ще избират по отношение на качеството на предлаганата услуга и персоналния контакт. Идеята е пациентите да не бъдат лимитирани за избран интервал от време единствено в посещаването на един доктор.

" По този метод приходите на експертите по обща медицина ще зависят от броя пациенти, които ще прегледат и няма да се получава един " леден запас " от пациенти, върху който да стъпват приходите на общопрактикуващите лекари ", изясни Тонев. Сега персоналните лекари получават заплащания за брой записани пациенти в листата им.

В края на 2023 пилотно отпадане на клиничните пътеки

Тонев заяви, че към края на годината ръководещите ще показват план за преход от финансиране на лечебните заведения с клинични пътеки към диагностично свързани групи (ДСГ). Идеята е в края на 2023 година ДСГ пилотно да се внедрят в няколко лечебни заведения от всеки тип: държавни, регионални, общински и частни.

Тонев даде поръчка, че няма да се вършат внезапни промени в бранша, а ще се търси социална поддръжка. " Поехме властта в едно доста размирно време с доста рецесии. Част от тях са относително преодолени. В идващите 2 месеца ще представим някои наши законодателни начинания, ще се опитаме да ги аргументираме и да съберем оптималната поддръжка. Всяка внезапна смяна даже с положителни планове, не постоянно води до положителни резултати ", уточни той.

Дотации за млади лекари

Управляващите плануват законодателни промени с акцент върху развиването на младите лекари и медицински сестри. Тонев заяви, че в Националния рамков контракт за 2023 година ще залегнат съответни политики по приходите на младите експерти. Предвижда се присъединяване на млади експерти в избрани медицински действия да бъде дотирано през специфична добавка към цената на клиничните пътеки (докато към момента се работи с тях).

" Когато млад експерт до 31-32 години взе участие в главната процедура , която носи финансиране по клиничната пътека, да има добавка, която да отиде при младия експерт ", разясни Тонев. По този метод ще се усилят приходите на младите фрагменти, които са толкоз нужни на фона на застаряващите фрагменти у нас.

Председателят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров заяви, че междинната възраст на лекарите в страната е 53 години , а 63% от всички лекари са над 50 години.

Свръхпроизводство на фрагменти

Тонев заяви, че ще се работи и за разширение на опциите за кариерно израстване, въвеждане на мандатност за ръководителите на клиники.

По отношение на рецесията с дефицита на медицински сестри ръководещите имат намерение да заложат на увеличено произвеждане на фрагменти, в това число и откриване на още филали на висшите учебни заведения , които да образоват децицитните експерти.

" Истината е, че ние имаме потребност от свръхпроизводство, с цел да задоволим потребностите на вътрешния пазар ", съобщи Тонев.

Управляващите плануват още да развият системата на амбулаторните процедури и диагностичните услуги да станат по-достъпни.

И още промени

Здравният министър проф. Асена Сербезова също очерта някои от набелязаните краткосрочни и дълготрайни промени в бранша.

Една от краткосрочните ограничения е усъвършенстване броя на лечебните заведения в страната . По думите ѝ нараствания брой лечебни заведения основава предпоставки за дефицит на медицински експерти. Друга мярка е да се разтоварят сестрите , които са дефицитни, от избрани задания, които могат да се извършват от фрагменти с друга подготовка.

Предвижда се също въвеждането на единни наложителни правила за минимални хонорари на личния състав и разпределението на спомагателните средства за всички участници в лечебно-диагностичната активност в държавните и общински лечебни заведения. Целта е да се преоодолее съществуващия дисбаланс във възнагражденията.

Сербезова сподели още, че се обмисля нарастване на държавната дотация за образование на медицински сестри . По думите ѝ общините също би трябвало да бъдат привлечени в процеса по задържане на медицинските фрагменти като се изготвят районни политики. В това число влизат и обществени тласъци като даване на жилище и опция за записване на деца в учебни заведения и детски градини.

Ще се работи и в посока повишение на трудовите хонорари .

Повече за дефицита на медицинските фрагменти вижте в изследване по тематиката.

Депутатът от Българска социалистическа партия проф. Георги Михайлов също очерта някои от насоките за промени в бранша, по които ще се работи: " Огромен % от клиничните операции с еднодневен темперамент може да се осъществят в доболничната помощ, само че е нужна инсталация и готови фрагменти, което не може да стане за няколко месеца и даже за година ". Михайлов сподели още, че би трябвало да бъде въведена единна система за специализация на фрагментите. Друг приеротит пред ръководещите е преразглеждането на здравната карта, определяща нуждата от лечебни заведения и медицински фрагменти в страната.

Депутатът от Демократична България и зам.-председател на здравната комисия в Народното събрание доктор Александър Симидчиев заяви, че досега измежду пристигналите от Украйна в България има 51 лекари и 68 медицински сестри, които са подготвени да останат и да работят в страната ни, в случай че в границите на по-малко от година България признае дипломите им. Той заяви, че за признаването на дипломите на пристигналите от Украйна ще се търси подпомагане от Министерството на здравеопазването и, в случай че има потребност и от Народното събрание. По думите му казусът с езиковата преграда може да бъде решен в границите на година с курсове в ИЧС.

Източник: mediapool.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР