Националният консултант по инвазивна кардиология доц. Иво Петров, пред „Труд“: Скандално е да имаме толкова болници, а пациенти да търсят лечение в чужбина
Пациентът би трябвало да постъпва в лечебно заведение, с цел да бъде лекуван, а не да лежи
Екип на Аджибадем Сити Клиник , управителен от доцент Иво Петров направи първото в света изцяло ендопротезиране на аорта на 48-годишен пациент. Уникалната операция бе отразена с научна обява в едно от най-престижните научни списания за кардиология в света – Journal of the American College of Cardiology. Това е мотив да потърсим националния съветник по инвазивна кардиология и да го попитаме за детайлности по неповторимата безкръвна интервенция. С доцент Иво Петров беседваме и за провокациите пред опазването на здравето, стягането на контрола от НЗОК и здравното министерство над лечебните заведения и бъдещето на медицината.
– Доц. Петров, разкажете ни какво тъкмо визия първото в света изцяло безкръвно ендопротезиране на аорта направено от екип, под вашето управление.
– Ендопротезирането в тази ситуация, за който приказваме, съставлява следното: Имаше дисекация (разкъсване) от Тип А в зоната директно над сърцето. Тъй като след тази зона излизат съдовете, които кръвоснабдяват мозъка, до момента на това място нямаше други варианти, с изключение на да се прави намерено оперативно лекуване, тъй като в случай че в зоната на дисекацията се постави затрупан стент, би трябвало да се покрият и съдовете, които кръвоснабдяват мозъка, и несъмнено, да бъдат прекратени. При ендуваскуларното (неоперативно) лекуване би трябвало да се направи байпас към тези съдове и по-късно да се постави стент, който да покрие региона на разкъсването. Ние сме употребявали един доста новаторски стент, който има тройна оплетка. При раздрана аорта този стент разрешава връщането на раздрания пласт назад (стентът е саморазтворим) и в това време през гъстата оплетка се разрешава да има кръвоток към артериите. Досега бяхме правили тази операция в други съдови зони на аортата и пренесохме опита към зоната на Тип А дисекация. Тип А дисекация е най-смъртоносното заболяване в сърдечно-съдовата медицина. И това бе цялостен приоритет на отворената хирургия – отваря се гръдният панер, стопира се сърцето, сменя се аортата. След сполучливата операция, осъществена от нашия екип, към този момент има нова територия, извоювана за минималноинвазивни методики.
– Правилно ли разбрах, че в тази ситуация изобщо не е отварян гръдният панер на пациента.
– Разбира се, че не е отварян, даже операцията е осъществена без обща упойка, с дребен достъп през бедрената артерия.
– А за какво до този миг не е употребен методът, какви са рисковете?
– В метода има две нововъведения – първата е потреблението на многослоен аортен стент, модифициращ кръвотока. И втората е потреблението му в тази зона
– Колко време продължи интервенцията?
– Около час и половина. Но по-важно е да се каже, че пациентът след по-малко от 60 минути от приема бе в ангиографската зала за интервенцията. Ситуацията беше незабавна и трябваше да се работи бързо. При такава обстановка даже нямахме време да събираме хирургически екип, тъй като пациентът беше в сериозно положение. Интервенцията бе направена от екипа ми, под мое управление. Нямаше време за очакване, те не можеха да ме изчакат. Но ние имаме доста огромен опит с този стент. Може би в света сме сред първите три екипа с сходен опит. Това разреши да пренесем насъбраната процедура в зоната на коремната и гръдната аорта към началната част на аортата, която се назовава възходяща част на аортата.
– Може ли същият стент да се употребява и при инсулти?
– При инсулти се употребява нещо като мрежичка, наподобяваща на кепче за пеперуди, която е пристигнала като концепция от стентовете. Използват се така наречен стент ретривъри, които събират тромба. Технологията е следната – подминава се тромбът, отваря се „ кепчето “ и се дърпа обратно. При това издърпване се увлича тромбът като се изкарва от зоната, която е запушил.
– Постижение ли е това, че едно от най-авторитетните американски спиания в региона на кардиологията оповестява за осъществената от екипа ви безкръвна интервенция на аортата?
– Мисля, че да. Journal of the American College Cardiologi е едно от най-престижните списания в региона на сърдечно-съдовата медицина. Те мъчно дават опция за изявления. Много забавно бе, че откакто изпратихме нашия случай, на третия ден ми написаха, че имат интерес и биха разгласили случая.
– Ще визиите ли случая на някакъв теоретичен конгрес?
– През май месец е най-близкият конгрес, където сме изпратили случая за показване. В медицината има доста огромно значение вероятността. Преди няколко дни бе шестмесечният обзор на пациента. През този интервал той не е имал никакви проблеми, което демонстрира, че най-вероятно има добра вероятност. Разбира се, има значение и по какъв начин самият пациент спомага на лекуването. В случая, той е спрял да пуши, грижи се за холестерола… Така би трябвало да бъде.
– Знаете ли дали при въпросния пациент става въпрос за наследствено влечение?
– Това е доста значителен въпрос. При младежи, като този пациент, когато има скъсване на аортата най-вероятно става въпрос за генетична предиспозиция. При пациенти под 50 година най-малко 30 % от аортните аневризми и дисекации се дължат на генетична предиспозиция. Много е значимо, аз защищавам от дълго време, да създадем национална превантивна стратегия за хора, които са родственици на пациенти с аортни дисекации.
– Не разбрах при този пациент имало ли е генетично влечение?
– Още не сме създали генетично проучване. То не е на ниска цена и здравната каса не го покрива. Пакетът, който касае аортните болести коства към 2 500 лева Като заговорихме за пари ще кажа, че и самата намеса не е евтина. Пациентът не е платил нищо, тъй като имахме подобен стент. Той беше доставен по линията на едно изследване. Иначе процедурата коства към 22 000 лева
– Здравната каса нищо ли не поема?
– За подобен вид стент или за стент-графт заплаща 1400 лева Тяхната действителна цена се движи сред 12 000 и 14 000 лева Като сметнем обаче всички евентуални следващи затруднения на откритото оперативно лекуване, всички изследвания демонстрират изрично, че съотношението риск-полза и фармакоикономически резултат са за ендоваскуларното лекуване с такива импланти.
– Винаги ли може да бъде избавен животът на пациент с скъсване на аортата?
– При дисекациите навременната диагноза е най-важна. Защото след слагането й би трябвало да се реагира или по действен метод, който е златният стандарт или по ендоваскуларен метод. Ако разкъсваното визира зоната на аортата под съдовете на мозъка златен стандарт е имплантирането на стент, в случай че е в зоната на възходящата аорта, тогава златният стандарт е интервенция. Ще повторя, че най-важна е навременната диагноза. Затова сходни пациенти се насочват към аортните центрове. Там има цялостната гама диагностични и лечебни методики.
– Къде има такива центрове?
– При нас, в Трета градска, в „ Света Екатерина “, в Токуда, във Варна, Пловдив. За страдание, лекуването не е реимбурсирано от касата и по тази причина нямаме изцяло построени аортни центрове. Сега една част от тях разполагат най-вече с оперативния прийом, т.е. имат огромен опит най-вече с него.
– За какво друго в модерната кардиология касата не заплаща и истина ли е, че за кардиопътеките отиват най-вече пари?
– Не е правилно, че най-вече пари в опазването на здравето отиват по тази причина. Най-много пари се харчат за медикаментозна терапия, изключително в последно време. Привърженик съм на реимбурсирането на модерните молекули в опазването на здравето, в това число и за така наречен болести „ сираци “. Напоследък стана доста съвременно да се твърди, че пациентите с редки болести ще бъдат изоставени без здравна помощ, в случай че не се възстановяват новаторските медикаменти. В случая, не става въпрос за редки болести. Аз пазя и хората с такива болести, само че би трябвало ли да изоставим пациентите с аортна дисекация и камерна тахикардия? В региона на кардиологията през последните 3-4 година няма нито една нововъведена реимбурсация на натежалите проблеми – това са пациенти с евентуално съдбовни камерни аритмии, като камерно мъждене и камерна тахикардия, това са и аортните болести и модерните методики за аблация, т.е. за разрешаване проблемите при предсърдно мъждене и камерни тахикардии. Определено има недостиг.
– Казахте, че касата заплаща за стент по 1400 лева Какво става с пациент, който има скъсване на аортата и няма пари да си доплати за стента?
– Нищо. Повечето лечебни заведения изобщо не поддържат такива стентове, няма ги налични. Ние сме едно малко изключение – поддържаме една дребна наличност от стент-графтове и от многослойни аортни стентове. Аз не желая да сме изключение. Искам всички аортни центрове да разполагат с тези стентове и те да бъдат реимбурсирани. Имахме няколко случая, при които събираме по неотложност екипа, вграждаме верните стентове, всичко е наред и след това администрацията стартира да преследва екипа и пациента да си доплати, тъй като другояче остава в недостиг на болничното заведение.
– Налагало ли се е да плащате поради скъпо лекуване на пациенти?
– Редовно ни се постанова.
– Притеснява ли ви това, че от НЗОК се заканиха да затегнат контрола над лекуването в лечебните заведения?
– Напротив, ужасно ме радва. Това е извънредно добра вест. Така би трябвало да бъде. Отдавна трябваше да има надзор на входа, т.е. надзор на индикациите при постъпването в болничното заведение и надзор на изхода, т.е. надзор на резултатите от болничното лекуване. Безконтролното приемане на пациенти и на мними пациенти, което е неоправдателно, докара до пилеене на средства, които можеха да се изразходват за авангардни лекувания. При мен, като народен съветник, постоянно идват заявки за лекуване в чужбина по методики, които могат да се ползват в България, само че защото не са реимбурсирани не се ползват. Преди месец имах пациент с аневризма на коремната аорта, който си беше направил консултациите във Франция, и неотложно беше получил оферта за лекуване там. Този пациент може да бъде лекуван и в България, в случай че касата заплаща лекуването.
– А в чужбина кой заплаща лекуването?
– Те подават заявки нашата страна да им заплати лекуването в чужбина. Парадоксално и скандално е да имаме доста лечебни заведения и в това време пациенти да вървят да се лекуват в чужбина.
– Какви са тези лекари и лечебни заведения, които одобряват мними заболели?
– Това би трябвало да се обясни. Защото в случай че се прекратят спекулациите и се спре практиката на безсмислено лежане в лечебни заведения, ще има повече пари за съвременни методики за лекуване. В момента се случва по този начин, че един пациент постъпва в една болница, където нищо не му се прави. След това го одобряват в друга, където е същото, и най-после се изстрелва някъде, където най-накрая стартират да го лекуват. Идеята ми е пациентите да имат по-голям достъп до вид академични лечебни заведения, с цел да има действителна смяна в здравния им статус. Пациентът би трябвало да постъпва в болница, с цел да бъде лекуван, а не да лежи.
Нашият посетител
Доц. Д-р Иво Петров е роден през 1965 година Завършил е медицина през 1992 година в МУ- София. През 2003 година компетентност „ Кардиология ”, има и тясна специализация по „ Инвазивна кардиология ”. Завършил и „ Здравен мениджмънт ” в МУ-София, минал е образование по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина. Между 1992 и 2006 година доктор Петров работи в УНСБАЛ „ Св. Екатерина ”,през ноември 2006 година е поканен да оглави Кардиологичното поделение на МБАЛ „ Токуда Болница София ”, а от 2010 година е шеф на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и народен консултанат по инвазивна кардиология.
Екип на Аджибадем Сити Клиник , управителен от доцент Иво Петров направи първото в света изцяло ендопротезиране на аорта на 48-годишен пациент. Уникалната операция бе отразена с научна обява в едно от най-престижните научни списания за кардиология в света – Journal of the American College of Cardiology. Това е мотив да потърсим националния съветник по инвазивна кардиология и да го попитаме за детайлности по неповторимата безкръвна интервенция. С доцент Иво Петров беседваме и за провокациите пред опазването на здравето, стягането на контрола от НЗОК и здравното министерство над лечебните заведения и бъдещето на медицината.
– Доц. Петров, разкажете ни какво тъкмо визия първото в света изцяло безкръвно ендопротезиране на аорта направено от екип, под вашето управление.
– Ендопротезирането в тази ситуация, за който приказваме, съставлява следното: Имаше дисекация (разкъсване) от Тип А в зоната директно над сърцето. Тъй като след тази зона излизат съдовете, които кръвоснабдяват мозъка, до момента на това място нямаше други варианти, с изключение на да се прави намерено оперативно лекуване, тъй като в случай че в зоната на дисекацията се постави затрупан стент, би трябвало да се покрият и съдовете, които кръвоснабдяват мозъка, и несъмнено, да бъдат прекратени. При ендуваскуларното (неоперативно) лекуване би трябвало да се направи байпас към тези съдове и по-късно да се постави стент, който да покрие региона на разкъсването. Ние сме употребявали един доста новаторски стент, който има тройна оплетка. При раздрана аорта този стент разрешава връщането на раздрания пласт назад (стентът е саморазтворим) и в това време през гъстата оплетка се разрешава да има кръвоток към артериите. Досега бяхме правили тази операция в други съдови зони на аортата и пренесохме опита към зоната на Тип А дисекация. Тип А дисекация е най-смъртоносното заболяване в сърдечно-съдовата медицина. И това бе цялостен приоритет на отворената хирургия – отваря се гръдният панер, стопира се сърцето, сменя се аортата. След сполучливата операция, осъществена от нашия екип, към този момент има нова територия, извоювана за минималноинвазивни методики.
– Правилно ли разбрах, че в тази ситуация изобщо не е отварян гръдният панер на пациента.
– Разбира се, че не е отварян, даже операцията е осъществена без обща упойка, с дребен достъп през бедрената артерия.
– А за какво до този миг не е употребен методът, какви са рисковете?
– В метода има две нововъведения – първата е потреблението на многослоен аортен стент, модифициращ кръвотока. И втората е потреблението му в тази зона
– Колко време продължи интервенцията?
– Около час и половина. Но по-важно е да се каже, че пациентът след по-малко от 60 минути от приема бе в ангиографската зала за интервенцията. Ситуацията беше незабавна и трябваше да се работи бързо. При такава обстановка даже нямахме време да събираме хирургически екип, тъй като пациентът беше в сериозно положение. Интервенцията бе направена от екипа ми, под мое управление. Нямаше време за очакване, те не можеха да ме изчакат. Но ние имаме доста огромен опит с този стент. Може би в света сме сред първите три екипа с сходен опит. Това разреши да пренесем насъбраната процедура в зоната на коремната и гръдната аорта към началната част на аортата, която се назовава възходяща част на аортата.
– Може ли същият стент да се употребява и при инсулти?
– При инсулти се употребява нещо като мрежичка, наподобяваща на кепче за пеперуди, която е пристигнала като концепция от стентовете. Използват се така наречен стент ретривъри, които събират тромба. Технологията е следната – подминава се тромбът, отваря се „ кепчето “ и се дърпа обратно. При това издърпване се увлича тромбът като се изкарва от зоната, която е запушил.
– Постижение ли е това, че едно от най-авторитетните американски спиания в региона на кардиологията оповестява за осъществената от екипа ви безкръвна интервенция на аортата?
– Мисля, че да. Journal of the American College Cardiologi е едно от най-престижните списания в региона на сърдечно-съдовата медицина. Те мъчно дават опция за изявления. Много забавно бе, че откакто изпратихме нашия случай, на третия ден ми написаха, че имат интерес и биха разгласили случая.
– Ще визиите ли случая на някакъв теоретичен конгрес?
– През май месец е най-близкият конгрес, където сме изпратили случая за показване. В медицината има доста огромно значение вероятността. Преди няколко дни бе шестмесечният обзор на пациента. През този интервал той не е имал никакви проблеми, което демонстрира, че най-вероятно има добра вероятност. Разбира се, има значение и по какъв начин самият пациент спомага на лекуването. В случая, той е спрял да пуши, грижи се за холестерола… Така би трябвало да бъде.
– Знаете ли дали при въпросния пациент става въпрос за наследствено влечение?
– Това е доста значителен въпрос. При младежи, като този пациент, когато има скъсване на аортата най-вероятно става въпрос за генетична предиспозиция. При пациенти под 50 година най-малко 30 % от аортните аневризми и дисекации се дължат на генетична предиспозиция. Много е значимо, аз защищавам от дълго време, да създадем национална превантивна стратегия за хора, които са родственици на пациенти с аортни дисекации.
– Не разбрах при този пациент имало ли е генетично влечение?
– Още не сме създали генетично проучване. То не е на ниска цена и здравната каса не го покрива. Пакетът, който касае аортните болести коства към 2 500 лева Като заговорихме за пари ще кажа, че и самата намеса не е евтина. Пациентът не е платил нищо, тъй като имахме подобен стент. Той беше доставен по линията на едно изследване. Иначе процедурата коства към 22 000 лева
– Здравната каса нищо ли не поема?
– За подобен вид стент или за стент-графт заплаща 1400 лева Тяхната действителна цена се движи сред 12 000 и 14 000 лева Като сметнем обаче всички евентуални следващи затруднения на откритото оперативно лекуване, всички изследвания демонстрират изрично, че съотношението риск-полза и фармакоикономически резултат са за ендоваскуларното лекуване с такива импланти.
– Винаги ли може да бъде избавен животът на пациент с скъсване на аортата?
– При дисекациите навременната диагноза е най-важна. Защото след слагането й би трябвало да се реагира или по действен метод, който е златният стандарт или по ендоваскуларен метод. Ако разкъсваното визира зоната на аортата под съдовете на мозъка златен стандарт е имплантирането на стент, в случай че е в зоната на възходящата аорта, тогава златният стандарт е интервенция. Ще повторя, че най-важна е навременната диагноза. Затова сходни пациенти се насочват към аортните центрове. Там има цялостната гама диагностични и лечебни методики.
– Къде има такива центрове?
– При нас, в Трета градска, в „ Света Екатерина “, в Токуда, във Варна, Пловдив. За страдание, лекуването не е реимбурсирано от касата и по тази причина нямаме изцяло построени аортни центрове. Сега една част от тях разполагат най-вече с оперативния прийом, т.е. имат огромен опит най-вече с него.
– За какво друго в модерната кардиология касата не заплаща и истина ли е, че за кардиопътеките отиват най-вече пари?
– Не е правилно, че най-вече пари в опазването на здравето отиват по тази причина. Най-много пари се харчат за медикаментозна терапия, изключително в последно време. Привърженик съм на реимбурсирането на модерните молекули в опазването на здравето, в това число и за така наречен болести „ сираци “. Напоследък стана доста съвременно да се твърди, че пациентите с редки болести ще бъдат изоставени без здравна помощ, в случай че не се възстановяват новаторските медикаменти. В случая, не става въпрос за редки болести. Аз пазя и хората с такива болести, само че би трябвало ли да изоставим пациентите с аортна дисекация и камерна тахикардия? В региона на кардиологията през последните 3-4 година няма нито една нововъведена реимбурсация на натежалите проблеми – това са пациенти с евентуално съдбовни камерни аритмии, като камерно мъждене и камерна тахикардия, това са и аортните болести и модерните методики за аблация, т.е. за разрешаване проблемите при предсърдно мъждене и камерни тахикардии. Определено има недостиг.
– Казахте, че касата заплаща за стент по 1400 лева Какво става с пациент, който има скъсване на аортата и няма пари да си доплати за стента?
– Нищо. Повечето лечебни заведения изобщо не поддържат такива стентове, няма ги налични. Ние сме едно малко изключение – поддържаме една дребна наличност от стент-графтове и от многослойни аортни стентове. Аз не желая да сме изключение. Искам всички аортни центрове да разполагат с тези стентове и те да бъдат реимбурсирани. Имахме няколко случая, при които събираме по неотложност екипа, вграждаме верните стентове, всичко е наред и след това администрацията стартира да преследва екипа и пациента да си доплати, тъй като другояче остава в недостиг на болничното заведение.
– Налагало ли се е да плащате поради скъпо лекуване на пациенти?
– Редовно ни се постанова.
– Притеснява ли ви това, че от НЗОК се заканиха да затегнат контрола над лекуването в лечебните заведения?
– Напротив, ужасно ме радва. Това е извънредно добра вест. Така би трябвало да бъде. Отдавна трябваше да има надзор на входа, т.е. надзор на индикациите при постъпването в болничното заведение и надзор на изхода, т.е. надзор на резултатите от болничното лекуване. Безконтролното приемане на пациенти и на мними пациенти, което е неоправдателно, докара до пилеене на средства, които можеха да се изразходват за авангардни лекувания. При мен, като народен съветник, постоянно идват заявки за лекуване в чужбина по методики, които могат да се ползват в България, само че защото не са реимбурсирани не се ползват. Преди месец имах пациент с аневризма на коремната аорта, който си беше направил консултациите във Франция, и неотложно беше получил оферта за лекуване там. Този пациент може да бъде лекуван и в България, в случай че касата заплаща лекуването.
– А в чужбина кой заплаща лекуването?
– Те подават заявки нашата страна да им заплати лекуването в чужбина. Парадоксално и скандално е да имаме доста лечебни заведения и в това време пациенти да вървят да се лекуват в чужбина.
– Какви са тези лекари и лечебни заведения, които одобряват мними заболели?
– Това би трябвало да се обясни. Защото в случай че се прекратят спекулациите и се спре практиката на безсмислено лежане в лечебни заведения, ще има повече пари за съвременни методики за лекуване. В момента се случва по този начин, че един пациент постъпва в една болница, където нищо не му се прави. След това го одобряват в друга, където е същото, и най-после се изстрелва някъде, където най-накрая стартират да го лекуват. Идеята ми е пациентите да имат по-голям достъп до вид академични лечебни заведения, с цел да има действителна смяна в здравния им статус. Пациентът би трябвало да постъпва в болница, с цел да бъде лекуван, а не да лежи.
Нашият посетител
Доц. Д-р Иво Петров е роден през 1965 година Завършил е медицина през 1992 година в МУ- София. През 2003 година компетентност „ Кардиология ”, има и тясна специализация по „ Инвазивна кардиология ”. Завършил и „ Здравен мениджмънт ” в МУ-София, минал е образование по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина. Между 1992 и 2006 година доктор Петров работи в УНСБАЛ „ Св. Екатерина ”,през ноември 2006 година е поканен да оглави Кардиологичното поделение на МБАЛ „ Токуда Болница София ”, а от 2010 година е шеф на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и народен консултанат по инвазивна кардиология.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ