Пациентът - в центъра на здравната система, настоява фарма индустрията
Пациентът да бъде подложен в центъра на здравната система, достъпът на всички българи до качествено опазване на здравето и услуги би трябвало да бъде обезпечен. Това бе главното обръщение от участниците в петия народен Бизнес Форум Фарма „ Икономика на здравето – новите провокации ”. Събитието, организирано от сп. „ Мениджър “, се организира през днешния ден в столичния хотел София Балкан Хотел пред публика от над 150 души, представляващи необятен кръг от ангажирани със здравната система страни - представители на съсловни и пациентски организации, представители на компании, водачи във фармацевтичната промишленост.
За постигането на баланс в системата, стройна тактика с ясни цели и дълготрайни задължения и бързо осъществяване на предизборните обещания от всички политически сили за осъществяване на електронното опазване на здравето приканиха още участниците в полемиката.
Здравеопазването би трябвало да стане в действителност главен приоритет за България, наред с националната сигурност, съобщи Николай Хаджидончев , ръководител на УС на БГФармА, изпълнителен шеф на „ Актавис “ ЕАД.
Генеричната и новаторската индустрия трябва да работят дружно, с цел да обезпечат на българите налично лекуване, разяснява още той. „ Предвид нарастването на разноските за здраве в световен мащаб няма по какъв начин да съществуват нововъведения без съответна генерична политика. Спестените средства от генеричните медикаменти отиват за разработка на новаторските лечения. Всяка система би трябвало да работи в интерес на пациента. Не можем да избегнем бюджетирането, тъй като всички вършим вложения в опазването на здравето. Важно е обаче тези вложения да бъдат изразходвани вярно, ” посочи той. Ниската реимбурсация на медикаментите за социално-значими болести в България – единствено 25% води до високо доплащане от страна на пациентите. Една от дълготрайните тактики, по които е извънредно време страната да поеме дълготраен ангажимент е за последователното увеличение на този % в идващите 5-10 години, добави Хаджидончев.
В България никой не слага разграничителна линия сред генерична и новаторска медицина, уточни на собствен ред проф. Николай Данчев , ръководител на Националния съвет по цени и реимбурсиране. " Пациентите в България имат бърз достъп до новаторски медикаменти. Но, провокациите в действителност са огромни, тъй като хората желаят да получават най-новите и модерни лечения и тук идва ролята на лекарите да преценяват дали това лекуване е дейно и преференциално за пациентите. „ Мястото на лекарите е от извънредно значение по отношение на вярното потребление на лекуване, изключително що се отнася до редките и онкологични болести ”, изясни проф. Данчев.
Важно е да се търсят и намират нови способи за лекуване на хроничните болести, а също и мултифункционални комбинирани лечения, съобщи Йерун Вайтес, ръководещ шеф за България на френската фармацевтична компания Sanofi, общоприет управител на направление „ Общи медикаменти “ за район Централна и Югоизточна Европа, координатор за 14 страни в Централна и Югоизточна Европа. Увеличаването на популацията на планетата, както и удължаването на междинната дълготрайност на живота са измежду огромните провокации за всички стопански системи и здравни системи по света и по тази причина вложението в нови и съвременни лечения е от основно значение, изясни той. „ Населението на Земята пораства и ще доближи 10 милиарда през 2050 година Продължителността на живота се усилва и в случай че през 2000 година междинната дълготрайност на живот в света е била 66 година, то през 2050 ще бъде 76 година Това значи, че от ден на ден хора ще имат потребност от здравна грижа. Ако през 2017 година хората, страдащи от хронични болести са били 400 млн., то през 2040 година броя ще нарасне до 600 млн. “, добави Вайтес в поддръжка на тезата си. Той даде за образец страни като Холандия и Белгия, където нововъведенията са задача освен на фирмите, само че и на държавните управления. В тези страни, в основаването и развиването на новаторски центрове влагат освен фармацевтичните компании, а и самите държавни управления, България би трябвало да следва този модел, предложи ръководещия шеф за България на Санофи.
Фармаиндустрията към този момент не е единствено снабдител на лекарствена терапия, а се трансформира в бизнес, който обезпечава интегрирани решения, уточни доктор Светослав Ценов , кънтри управител на Astellas България. Той също означи, че фокусът в опазването на здравето би трябвало да е върху пациентите. Бюджетът за здраве е функционалност от здравните цели, акцентира доктор Ценов. „ Тенденцията за застаряване на популацията ще продължава и в бъдеще. Лечението на един хронично болен пациент приблизително в Европа надвишава 20% от брутния вътрешен артикул. Същевременно цената на нововъведенията пораства, само че също по този начин е реалност, че тази по-висока цена е обвързвана с по-добрия резултат. В онкологията да вземем за пример нововъведенията текат с гневна скорост. Вече използваме генна терапия и геномно секвениране – все неща, за които не бяхме чували до неотдавна. Затова, когато става въпрос за пациенти, е добре да приказваме за вложения, а не за разноски. “, предложи той.
Забавянето на приложението на нововъведенията у нас се дължи на неналичието на връзка, показа доктор Кирил Николчев , общоприет управител на AbbVie. „ Клиничните изследвания са значим стадий от развиването на налично, само че и съвременно лекуване на доста високо равнище. В момента има обществени явления и действителности, от които нашите потомци ще се срамят. Едно от тях ще е, че някъде е имало съвременно и животоспасяващо лекуване, само че на друго място някой не е имал достъп до него. Трябва да се борим за единодушие, че достъпът до модерни медикаменти не е привилегия единствено за тези, които могат да си ги платят, а обикновено човешко право. Трябва да сме солидарни в отстояването на това право, тъй като човек има най-голяма потребност от поддръжка, не когато е изгубил пари, а когато е отпаднал физически и прочувствено от съществено заболяване ”, поясни доктор Николчев.
Големите мултинационални компании поемат голям риск, разработвайки хиляди молекули, като от тях до пациентите стигат единствено няколко. Затова и цената на новите лечения е висока, заяви Деян Денев , шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. „ Разработването на нов лекарствен артикул коства милиарди, доста по-скъпо от това да изстреляш спътник в космоса. Задачата е да продължим да работим и да сме социално-активни. Когато приказваме за вложения, хората се сещат първо за софтуерните компании, само че фармацевтичните компании са в топ 10 на инвестиращите в научно-изследователска и развойна активност. Ако нововъведението в другите браншове е на една ръка разстояние, то във фармацията резултатът се вижда по-трудно. Но е и по-категоричен - новите лечения носят здравни изгоди за пациентите и усилват икономическата и обществената успеваемост ”, заключи Денев.
За постигането на баланс в системата, стройна тактика с ясни цели и дълготрайни задължения и бързо осъществяване на предизборните обещания от всички политически сили за осъществяване на електронното опазване на здравето приканиха още участниците в полемиката.
Здравеопазването би трябвало да стане в действителност главен приоритет за България, наред с националната сигурност, съобщи Николай Хаджидончев , ръководител на УС на БГФармА, изпълнителен шеф на „ Актавис “ ЕАД.
Генеричната и новаторската индустрия трябва да работят дружно, с цел да обезпечат на българите налично лекуване, разяснява още той. „ Предвид нарастването на разноските за здраве в световен мащаб няма по какъв начин да съществуват нововъведения без съответна генерична политика. Спестените средства от генеричните медикаменти отиват за разработка на новаторските лечения. Всяка система би трябвало да работи в интерес на пациента. Не можем да избегнем бюджетирането, тъй като всички вършим вложения в опазването на здравето. Важно е обаче тези вложения да бъдат изразходвани вярно, ” посочи той. Ниската реимбурсация на медикаментите за социално-значими болести в България – единствено 25% води до високо доплащане от страна на пациентите. Една от дълготрайните тактики, по които е извънредно време страната да поеме дълготраен ангажимент е за последователното увеличение на този % в идващите 5-10 години, добави Хаджидончев.
В България никой не слага разграничителна линия сред генерична и новаторска медицина, уточни на собствен ред проф. Николай Данчев , ръководител на Националния съвет по цени и реимбурсиране. " Пациентите в България имат бърз достъп до новаторски медикаменти. Но, провокациите в действителност са огромни, тъй като хората желаят да получават най-новите и модерни лечения и тук идва ролята на лекарите да преценяват дали това лекуване е дейно и преференциално за пациентите. „ Мястото на лекарите е от извънредно значение по отношение на вярното потребление на лекуване, изключително що се отнася до редките и онкологични болести ”, изясни проф. Данчев.
Важно е да се търсят и намират нови способи за лекуване на хроничните болести, а също и мултифункционални комбинирани лечения, съобщи Йерун Вайтес, ръководещ шеф за България на френската фармацевтична компания Sanofi, общоприет управител на направление „ Общи медикаменти “ за район Централна и Югоизточна Европа, координатор за 14 страни в Централна и Югоизточна Европа. Увеличаването на популацията на планетата, както и удължаването на междинната дълготрайност на живота са измежду огромните провокации за всички стопански системи и здравни системи по света и по тази причина вложението в нови и съвременни лечения е от основно значение, изясни той. „ Населението на Земята пораства и ще доближи 10 милиарда през 2050 година Продължителността на живота се усилва и в случай че през 2000 година междинната дълготрайност на живот в света е била 66 година, то през 2050 ще бъде 76 година Това значи, че от ден на ден хора ще имат потребност от здравна грижа. Ако през 2017 година хората, страдащи от хронични болести са били 400 млн., то през 2040 година броя ще нарасне до 600 млн. “, добави Вайтес в поддръжка на тезата си. Той даде за образец страни като Холандия и Белгия, където нововъведенията са задача освен на фирмите, само че и на държавните управления. В тези страни, в основаването и развиването на новаторски центрове влагат освен фармацевтичните компании, а и самите държавни управления, България би трябвало да следва този модел, предложи ръководещия шеф за България на Санофи.
Фармаиндустрията към този момент не е единствено снабдител на лекарствена терапия, а се трансформира в бизнес, който обезпечава интегрирани решения, уточни доктор Светослав Ценов , кънтри управител на Astellas България. Той също означи, че фокусът в опазването на здравето би трябвало да е върху пациентите. Бюджетът за здраве е функционалност от здравните цели, акцентира доктор Ценов. „ Тенденцията за застаряване на популацията ще продължава и в бъдеще. Лечението на един хронично болен пациент приблизително в Европа надвишава 20% от брутния вътрешен артикул. Същевременно цената на нововъведенията пораства, само че също по този начин е реалност, че тази по-висока цена е обвързвана с по-добрия резултат. В онкологията да вземем за пример нововъведенията текат с гневна скорост. Вече използваме генна терапия и геномно секвениране – все неща, за които не бяхме чували до неотдавна. Затова, когато става въпрос за пациенти, е добре да приказваме за вложения, а не за разноски. “, предложи той.
Забавянето на приложението на нововъведенията у нас се дължи на неналичието на връзка, показа доктор Кирил Николчев , общоприет управител на AbbVie. „ Клиничните изследвания са значим стадий от развиването на налично, само че и съвременно лекуване на доста високо равнище. В момента има обществени явления и действителности, от които нашите потомци ще се срамят. Едно от тях ще е, че някъде е имало съвременно и животоспасяващо лекуване, само че на друго място някой не е имал достъп до него. Трябва да се борим за единодушие, че достъпът до модерни медикаменти не е привилегия единствено за тези, които могат да си ги платят, а обикновено човешко право. Трябва да сме солидарни в отстояването на това право, тъй като човек има най-голяма потребност от поддръжка, не когато е изгубил пари, а когато е отпаднал физически и прочувствено от съществено заболяване ”, поясни доктор Николчев.
Големите мултинационални компании поемат голям риск, разработвайки хиляди молекули, като от тях до пациентите стигат единствено няколко. Затова и цената на новите лечения е висока, заяви Деян Денев , шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. „ Разработването на нов лекарствен артикул коства милиарди, доста по-скъпо от това да изстреляш спътник в космоса. Задачата е да продължим да работим и да сме социално-активни. Когато приказваме за вложения, хората се сещат първо за софтуерните компании, само че фармацевтичните компании са в топ 10 на инвестиращите в научно-изследователска и развойна активност. Ако нововъведението в другите браншове е на една ръка разстояние, то във фармацията резултатът се вижда по-трудно. Но е и по-категоричен - новите лечения носят здравни изгоди за пациентите и усилват икономическата и обществената успеваемост ”, заключи Денев.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ