Струва ми се странно да си присвоиш правото да съдиш външността на другите - ПАТРИША АРКЕТ
.
Патриша Аркет е родена на 8 април 1968 година в семейство на потомствени актьори, братята и сестрите й също са известни артисти – Алексис , Розана и Дейвид Аркет .
Като дребна има криви зъби и още тогава родителите й няколко пъти оферират да постави брекети, само че тя отхвърля, настоявайки да си остане, каквато е.
Кариерата й стартира с кино лентата „ Кошмарът на Елм стрийт 3 “, само че когато е едвам на 19 години забременява от гаджето си, с което се разделя единствено месец след раждането на сина им Енцо .
Първата повратна точка в нейната кариера е когато взема решение да се отдаде на детето си – единствено на 20 години тя към този момент преценя деликатно функциите си, гледа „ Улица Сезам ” и пее детски песнички.
Макар толкоз млада майка и актриса в зората на кариерата си, тя признава, че не счита, това да я е ощетило. Напротив – всички я поддържат, въпреки да се разделя с бащата на детето си.
Така влиза в другото известно факсимиле – „ самотна майка ”. На български то носи даже още по-негативна конотация и в случай че бързате да я съжалявате, не го правете.
Тя снима паметния филм „ Истински романс ”, където играе неустоима секси дивачка, която Аркет в действителност постоянно е била. В една от сцените влиза и синът й Енцо като дете на героинята й и на героя на Крисчън Слейтър . Тази роля мигновено я изстрелва напред в кариерата й.
През цялото това време, през което тя се бори за функции, синът й, който сега също е актьо, е постоянно до нея и постоянно й се постанова да дава отговор на публицисти, че е на първо място майка, след това всичко останало.
Ролята на Алабама й носи самопризнание и отваря път към работа с Тим Бъртън , Дейвид Линч , Мишел Гондри . Една относително не толкоз блестяща кариера я води към кино лентата на живота й – „ Юношество ”, който й донесе първия Оскар.
Винаги, или най-малко през по-голямата част от живота си, е била по-пищна, в сравнение с би трябвало. Винаги е била по-ниска, в сравнение с би трябвало и изобщо – надалеч от холивудските стандарти за съвършенство.
Не си прави нито една интервенция, нито един лифтинг, само че и не стопира да се снима в други филми и сериали. Зрее, напълнява, сменя прически – обикновено като всяка една жена, която се пробва се да балансира сред кариерата, децата и самата себе си.
Сключва брак с Никълъс Кейдж , след това ражда щерка си Харлоу от артиста Томас Джейн . Днес русокосата актриса се радва на прелестно успокоение с художника Ерик Уайт .
Произлизам от скромна среда. Официалната мода, тази в магазините, не беше налична за мен. Но имах шанса да израсна по време на пънк-рок придвижването, което поставяше под въпрос престижа, изразяването на характерността и възприятието за комизъм, които съгласно мен липсваха на общоприетите творения.
Модата направи милиони дами невидими. Те бяха непознати или подценявани, обзеценявани, считани за по-малко забавни от огромните имена. Образът на дамата, който популяризират Холивуд и списанията, този на 25-годишната постоянно слаба жена, е такова деформиране на реалността… Всички ние имаме право да бъдем съвременни! На всяка възраст, какъвто и да е нашият контур, би трябвало да можем да се усещаме елегантни и комфортно в хубави облекла, ушити грижливо.
Статистиките са поразителни. В Съединени американски щати, при идентичен труд, една бяла жена печели 78 цента против един $ за един мъж! Една афроамериканка печели 64 цента! А 70 на 100 от чернокожите дами са глава на семейство с един родител. Така че те заплащат налог пол и раса. Нека да ми обяснят за какво! Ако дамите получават дължимото, половината от засегнатите 66 млн. дами и деца няма да живеят под прага на бедността в Америка. Вече не е разкош, а нужда да бъде изобличена тази неправда. Трябва незабавно да се работи.
Играех наивници, до момента в който имах подобаващата физика и влизах в калъпа без доста усилия… Но аз знаех за “срока си на валидност ” и бях решила да проучвам други пътища. Не се подчиних на нормата, отказвайки да смъква килограмите, насъбрани през бременността, за кино лентата “Медиум ”. Моята победа против тази дискриминация! Усещах, че телевизионните зрителки са изтощени да гледат стереотипни героини. Те бяха подготвени да се разпознават с майка, която наподобява на тях. Границите най-накрая се раздвижиха, даже и Холивуд да е изгубил връзка с действителността. Киното стартира да се приспособява към подема на малцинствата: по възраст, по пол, по етнос… Отстъпвайки обратно, несъмнено, само че с рецесията на обичайния си модел, то към този момент няма избор.
Била съм щастлива майка, самотна майка, майка с връзка, омъжена майка, разведена майка и още веднъж щастлива майка с връзка.
Никога не съм взела участие в играта на съревнование.
Да проучваш актрисите и манекенките, питайки се дали са минали под скалпела, значи да участваш в тази фикс идея. Това е още един метод да ги превърнеш в обекти. Струва ми се необичайно да си присвоиш правото да съдиш външността на другите. Имам право да имам лицето, което ми харесва, през днешния ден, както и на следващия ден.
Този живот е единствено къс преход.
Истински романс, 1993




