Патриотизмът в днешно време е болест, която продължава да се

Патриотизмът в днешно време е болест, която продължава да се разказва с обич към Русия, обич към запада, само че не и с обич към личната татковина. Поставянето на монументи, освен това на хора, които са се борили за свободата на България, е класическо осъществяване, само че колкото повече навлизаме в тази история, толкоз по-сигурно е, че достойните българи са тези, които след освобождението, са правили всичко допустимо, с цел да създадат нашата страна изцяло самостоятелна, мощна и почтена за картата на Европа. Точно затова желаеме да ви срещнем с Димитър Списаревски, индивидът, за който е писано доста, разказвано е доста, въпреки и мнозина да не са чували за него.

Списаревски се ражда на 19 юли 1916 година в семейство на будни българи, герои от първата международна война, дипломати и възрожденци, които слагат своята татковина преди всичко. Това е същинското лице на патриотизма, само че през днешния ден той се е трансформирал в лост за всякаква агитация и работи най-вече в ущърб на България.

И разликата сред патриотите тогава и в този момент е, че няма въздействие на други страни и действително не е имало. Когато Добрич става част от Румъния след Първата Световна война, фамилията на Списаревски се мести в Лом, след това в Белоградчик и най-после отива в София. Записан е в елитната Втора мъжка гимназия и на дипломирането си е знаменосец на учебното заведение. През 1938 година се афишира конкурс за летци и с това пътят на Списаревски към този момент е построен. Заминава да учи в авиационната школа Кауфбойрен, а по-късно надгражда уменията си в авиационното учебно заведение в Шлайсхайм до Мюнхен.

В България е причислен във 2-ри унищожителен орляк, който по-късно е преименуван на 6-и изтрибителен полк. Първите задачи на Списаревски са наоколо до турската граница. Когато идват първите немски Месершмит Bf-109E, той е един от хората, които сядат и стартират да опознават машината. През 1942 година е старши инструктор по върховен пилотаж на Въздушния образователен пол в Долна Митрополия, а по-късно е назначен за пълководец на унищожителен полк.

В следствие лети в Скопие, откъдето се чака да дойдат първите противников самолети, които в следствие да бомбардират столицата. В Скопие съумява да прихване противников бомбардировач и да го принуди да се приземи на летището. Истината е, че Списаревски е бил подготвен да го унищожи още във въздуха.

През лятото на 1943 година взе участие в бойни задачи край Ламанша, където натрупа спомагателен опит и усвоява бойни тактики на немската авиация. При завръщането си е изпратен в София като ротен пълководец в Божурище. 3/6 орляк е деен в борбата против американските Военновъздушни сили. 20 декември 1943 година е последният ден на Димитър Списаревски, само че като същински българин и човек, учтив в същинската форма на национализъм, можем да признаем, че напуща този свят, изпълнявайки личния си дълг.

На въпросната дата 150 американски бомбардировача B-24 и 50 Lockheed P-38 минават границите на страната и се насочват към столицата. Българската Противовъздушна отбрана отбрана има едвам 36 машини, с които би трябвало да обстрелва повече от 200 съперника. Всички водачи са вдигнати по паника – от Божурище изхвърчат немските Месершмит, до момента в който от Враждебна са изпратени „ Девоатин “. Общо са изпратени към 41 изтребителя, които би трябвало да спрат нападението. Немските машини би трябвало да забавят бомбардировачите и да стартират пердах, до момента в който по-слабо въоръжените би трябвало да атакуват бомбардировачите.

Никой не е очаквал, че ще стане знамение, само че всяка секунда, която може да бъде извоювана за София, значи по-малко човешки жертви от мирното население.

Американците не чакат доста опозиция, до момента в който не стартират да виждат по какъв начин една дребна група самолети съумява да смъкна 7 изтребителя и 2 тежки бомбардировача. Битката е толкоз люта, че Списаревски даже не осъзнава по какъв начин е изстрелял всичките си минуции по съперника. Първият В-24 полита към земята, оставяйки огнена следа след себе си. Победата е пирова, самолетът му е обстрелван от картечниците на бомбардировачи, както и от изтребители.

Преди обаче да се съобщи, Списаревски прави една последна маневра, с която оставя съперника да се замисли дали в действителност желае да продължи багра. Бойните приятели на Димитър следят по какъв начин изтребителят му форсира своя мотор и безмилостно се забива във водещия бомбардировач на групата. Картината е ужасяваща за всички, тежкият бомбардировач се разцепва на две от удара. Оцелява единствено картечарят в опашката, който е изхвърлен надалеч от гърмежа.

Тялото на Димитър Списаревски е намерено в Пасарел, Самоковско. Местните поданици го откриват измежду отломките. По подигравка на ориста, оцелява и подофицер Робърт Хенри Ренър. Той е индивидът, който е стрелял по Списаревски по време на въздушния пердах. Очаквайки да бъде линчуван и обесен, Ренър просто чакал своята орис, вместо това е закаран в кметството, сит е и чака своята присъда.

Американците остават вцепенени от видяното и се замислят дали въобще да се върнат на бойното поле. Лейтенант Джон МакЛендън споделя следното за случилото се:

„ Шест минути преди да бъда свален станах очевидец на нещо нечувано и ужасно … летящият като ураган български изтребител се отдалечи от изумената към този момент и падаща към земята наша „ летяща цитадела “ и хвърляйки се с цяла мощ към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се унищожи като огромен дъб ударен от мълния… Наистина страшна гибел даже и за най-смелия водач! “

Лейтенант Едуард Тинкър споделя следното:

„ Българските водачи бяха по-добре тренирани и по-ожесточени, в сравнение с всички други, против които сме се изправяли. “

Мнението на Рбърт Хенри Ренър е:

„ Настана същински пъкъл. Ударът на вашите летци беше извънредно пикантен. “

Списаревски е заровен в Централните софийски гробища в Алеята на летците. Подофицер Робърт Хенри Ренър желае по-късно да се срещне с майката на капитан Списаревски, с цел да съобщи своите персонални медали в символ на почитание и реверанс пред подвига на българския водач. След разкриването на информацията, радио Лондон се тормози доста от решението на българския капитан, както и от обстоятелството, че тази тактичност работи всякога.

Германците са желали да подсилят кабината на изтребителите си, с цел да употребяват тази тактичност, до момента в който японците са имали потребност от повече информация. МакЛандън ще си спомня, че всяка вечер сънувал летящия български изтребител, който се забивал в неговия бомбардировач. Списаревски не е самичък в тази задача.

Интересно е, че на този българин няма монумент.

По-късно Неделчо Бончев ще извърши втора такава офанзива и даже ще оцелее. Никой обаче не знае какво се случва с него, защото е покорен и изчезва, само че всички очевидци описват, че са го видели да е изваждан от изтребителя си. И дано напомним един път вечно, че патриотизмът не може да бъде превдварително решен в интерес на непознати ползи, той би трябвало да остава единствено наш-единствен. Списаревски неведнъж повтаря следното:

„ Аз съм се венчал за България.

Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и би трябвало да браним всичко българско. Името на България би трябвало да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.

Слушайте добре, извънказармените си хрумвания ще насипете с един вагон нафталин. Не желая в моята рота да се приказва за всякакви Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини… Ви сте на първо място български бойци и нашата единствена концепция би трябвало да бъде България. “

Готов съм да водя война с всички, които посмеят да атакуван България. С руснаците няма да водя война, тъй като са ни братя, само че в случай че братята решат да ни забият нож в гърба, няма да не помни, че съм българин! “

А когато става въпрос за изгонване на евреи, Списаревски споделя единствено едно:

„ Аз пръв ще хвърля бомба от горната страна и няма да разреша да бъдат екстрадирани евреите по Дунава! “

Паметникът на Списаревски в Пасарел не е задоволителен.

Преди всичко ще открием, че Списаревски е бил задоволително разгневен от офанзивата на американците, а по мемоари на неговите бойни приятели, споделя единствено едно:

„ Гадове, не ме оставихте да си доям фасула.. “

Списаревски се трансформира в особена икона за българската авиация, в образец за редица млади летци и скоро по-късно е ясно, че ще бъде пропуснат и зачеркнат, защото новия режим след 9-и септември избира България да няма свои герои. Години по-късно, даже през днешния ден, считаме, че е редно да се помнят същинските синове на България, тези, които са правили разликата сред положително и неприятно, имали са своя татковина и не са били в услуга на непознати.