Първо в Lupa.bg: Неофит няма да се прости с батко си
Патриарх Неофит няма да може да се елементарни с брат си Димитър Димитров, който тази заран издъхна в столичната болница " Света Анна " дни преди да навърши 81 години. Известният хоров диригент е батко на Негово Светейшество и както и патриарха страдаше от сърце. Доц. Димитров е умрял след малко боледуване, само че съгласно източници на Lupa.bg сърцето му не е издържало от паниките около заболяването на брат му. Дядо Неофит към този момент близо два месеца е във Военно-медицинска академия в тежко положение и лекарите не пускат никого при него.
Самият диригент не се е виждал с патриарха близо половин година и неотдавна той показа, че това доста му тежи. Двамата бяха доста близки, само че през последните години поради отговорностите на патриарха и разтърсеното му здраве батко му рядко го навестяваше в патриаршия дом.
Засега лекарите и околните на дядо Неофит се въздържат да му оповестят трагичната новина, защото това още повече би усложнило така и така тежкото му здравословно положение. Духовници споделиха пред Lupa.bg, че Негово Светейшество би приел с голяма тъга кончината на батко си, а още по-тежко ще му стане от мисълта, че няма да може да отслужи заупокойна литургия и да го погребе, както си е редът.
Доц. Димитър Димитов бе един от най-изтъкнатите български богослови и музиканти, хоров диригент, възпитател и музикален държавник. Близо 40 години той дирижира смесения хор към Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски ”.
Роден на 20 януари 1943 г. в София, той от дребен е откърмен с любовта към църковната православна музика. Димитър живее в мизерни условия в центъра на столицата с две години по-малкия си брат Симеон и с родителите си. Баща им работи като огняр, а майка им – като прислужница, за което дават на четиричленното семейство гратис една стая за живеене. Бащата Никола умира до момента в който момчетата са още дребни, само че майката, вуйна Стефанка, е мощно вярваща жена и таман вярата я крепи и ѝ дава сили и вяра, отбелязва dveri.bg.
Двете ѝ деца наследяват нейната благозвучност и тя освен им дава християнско образование, само че и ги изпраща поредно в Софийската духовна семинария „ Св. Йоан Рилски “ на гара Черепиш, Врачанско.
Те се учат чудесно и демонстрират огромно старание както в науката, по този начин и в певческите и диригентски занимания още от ученическия чин. И двамата са диригенти на класните си хорове.
След две години военна работа се записва като студент в Духовната академия „ Св. Климент Охридски “, която приключва през 1969 година Веднага стартира работа в Духовната академия, където след това става учител по Хорово пеене. По-късно се хабилитира и като доцент продължава да преподава до 2010 година Бил е заместник-декан на Богословския факултет и началник на катедра „ Практическо богословие “. През 1977 година приключва и музикална педагогика в Държавната консерватория.
Още като студент той става създател и пръв диригент на вокалния квинтет, в този момент вокален камерен отбор „ Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния “, който дирижира близо петдесет години. След като стартира преподавателска работа в Духовната академия, Димитър Димитров става и диригент на смесения хор на Патриаршеската катедрала, ставропигиалния храм-паметник „ Св. Александър Невски “, който хор дирижира повече от четиридесет години, съвсем до последния си ден.
Години наред братът на патриарха беше основен диригент и на митрополитския хор във Враца. Беше станал лицето на българската хорова църковна музика. Участваше и председателстваше години наред журито на интернационалните хорови фестивали за църковна музика в Бидгошч, Полша, и в Поморие, България.
През 2011 година претърпява солиден инфаркт, а на идната година умира и брачната половинка му, Августина. Има двама синове, Симеон (кръстен на брат му, тогава още мирянин) и Стефан, които са известни оперни артисти.
През 1989 година е почетен с ордена на БПЦ „ Св. Софроний Врачански “ – Първа степен, а през 2013 година – и с ордена „ Св. Кирил и Методий “ – Първа степен.
" Беше човек с мил темперамент, постоянно подготвен да помогне, да разбере другия, да елементарни и да преглъгне непознатото недобро отношение, оставяйки всичко на Божията правдивост. Неговите сътрудници и хилядите му ученици, пръснати в цяла България, а от дълго време към този момент и в чужбина, ще го запомнят с работоспособността и всеотдайността му, с добрините, които е правил на всички.
Бог, Комуто Димитър Димитров пя през целия си живот, да го елементарни и упокои при Себе Си! ", пишат в dveri.bg.
Сведения за опелото и погребението на доцент Димитров ще бъдат обявени, откакто бъдат конкретизирани от околните му.
Самият диригент не се е виждал с патриарха близо половин година и неотдавна той показа, че това доста му тежи. Двамата бяха доста близки, само че през последните години поради отговорностите на патриарха и разтърсеното му здраве батко му рядко го навестяваше в патриаршия дом.
Засега лекарите и околните на дядо Неофит се въздържат да му оповестят трагичната новина, защото това още повече би усложнило така и така тежкото му здравословно положение. Духовници споделиха пред Lupa.bg, че Негово Светейшество би приел с голяма тъга кончината на батко си, а още по-тежко ще му стане от мисълта, че няма да може да отслужи заупокойна литургия и да го погребе, както си е редът.
Доц. Димитър Димитов бе един от най-изтъкнатите български богослови и музиканти, хоров диригент, възпитател и музикален държавник. Близо 40 години той дирижира смесения хор към Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски ”.
Роден на 20 януари 1943 г. в София, той от дребен е откърмен с любовта към църковната православна музика. Димитър живее в мизерни условия в центъра на столицата с две години по-малкия си брат Симеон и с родителите си. Баща им работи като огняр, а майка им – като прислужница, за което дават на четиричленното семейство гратис една стая за живеене. Бащата Никола умира до момента в който момчетата са още дребни, само че майката, вуйна Стефанка, е мощно вярваща жена и таман вярата я крепи и ѝ дава сили и вяра, отбелязва dveri.bg.
Двете ѝ деца наследяват нейната благозвучност и тя освен им дава християнско образование, само че и ги изпраща поредно в Софийската духовна семинария „ Св. Йоан Рилски “ на гара Черепиш, Врачанско.
Те се учат чудесно и демонстрират огромно старание както в науката, по този начин и в певческите и диригентски занимания още от ученическия чин. И двамата са диригенти на класните си хорове.
След две години военна работа се записва като студент в Духовната академия „ Св. Климент Охридски “, която приключва през 1969 година Веднага стартира работа в Духовната академия, където след това става учител по Хорово пеене. По-късно се хабилитира и като доцент продължава да преподава до 2010 година Бил е заместник-декан на Богословския факултет и началник на катедра „ Практическо богословие “. През 1977 година приключва и музикална педагогика в Държавната консерватория.
Още като студент той става създател и пръв диригент на вокалния квинтет, в този момент вокален камерен отбор „ Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния “, който дирижира близо петдесет години. След като стартира преподавателска работа в Духовната академия, Димитър Димитров става и диригент на смесения хор на Патриаршеската катедрала, ставропигиалния храм-паметник „ Св. Александър Невски “, който хор дирижира повече от четиридесет години, съвсем до последния си ден.
Години наред братът на патриарха беше основен диригент и на митрополитския хор във Враца. Беше станал лицето на българската хорова църковна музика. Участваше и председателстваше години наред журито на интернационалните хорови фестивали за църковна музика в Бидгошч, Полша, и в Поморие, България.
През 2011 година претърпява солиден инфаркт, а на идната година умира и брачната половинка му, Августина. Има двама синове, Симеон (кръстен на брат му, тогава още мирянин) и Стефан, които са известни оперни артисти.
През 1989 година е почетен с ордена на БПЦ „ Св. Софроний Врачански “ – Първа степен, а през 2013 година – и с ордена „ Св. Кирил и Методий “ – Първа степен.
" Беше човек с мил темперамент, постоянно подготвен да помогне, да разбере другия, да елементарни и да преглъгне непознатото недобро отношение, оставяйки всичко на Божията правдивост. Неговите сътрудници и хилядите му ученици, пръснати в цяла България, а от дълго време към този момент и в чужбина, ще го запомнят с работоспособността и всеотдайността му, с добрините, които е правил на всички.
Бог, Комуто Димитър Димитров пя през целия си живот, да го елементарни и упокои при Себе Си! ", пишат в dveri.bg.
Сведения за опелото и погребението на доцент Димитров ще бъдат обявени, откакто бъдат конкретизирани от околните му.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ