Дим Дуков пръв у нас пробвал да регистрира втора православна църква
Патриарх Даниил към този момент не може да претендира, че е единственият лидер на българското православие. Такъв е и Триадицкият митрополит Фотий. Върховният касационен съд записва за пръв път в страната втора православна черква, наречена Българска православна старостилна черква (БПСЦ) Това значи, че към този момент съгласно закона Българската православна черква, отпред с дядо Даниил няма монопол и не може да упорства единствена да носи името Православна черква.
Според адвокати решението на висшите съдии отваря пътя към регистрирането и на други български православни църкви, а богослови са на мнение, че родното православно християнство е изправено пред нов ерес, друг от този, на който бяхме очевидци през 90-те години сред Синода на патриарх Максим и Алтернативния синод на Пимен и Инокентий.
Десетина дни преди Рождество Христово – на16 декември, Върховният касационен съд е взел решение да впише в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд втора православна черква, а точно Българската православна, старостилна черква с предстоятел Триадицки митрополит Фотий.
Една от главните разлики е, че старостилците честват Коледа на 7 януари,
Православната старостилна черква има предистория от 1968 година, когато Светият синод с патриарх Кирил приема новия Григориански календар. Тогава двамата архимандрити се афишират срещу и се отделят от БПЦ. В годините на комунизма обаче съществуването й бе невероятно, само че действителната й история стартира преди 35 години, след рухването на режима на Тодор Живков.
Старостилците са много по-консервативни – считат себе си за носители на достоверното православие, водят се по Юлианския календар и възприемат Григорианския като едно ужасяващо сатанинско откритие на римокатолицизма и папството, което всеки момент може да погълне и асимилира цялото международно православие. БПСЦ за разлика от Алтернативния синод в БПЦ през 90-те не оспорва избирането на български патриарх от БПЦ, а дефинира себе си за напълно друга религиозна организация. Българската старостилна черква се отделя публично от БПЦ през 1990 година, заради противоречие с потреблението на новоюлианския календар в църковното свещенодействие. Възниква като Триадицка епархия на старостилната Гръцка истинно-православна черква, която дава автокефалия на българската старостилна черква, управлявана от ръкоположения свещеник Фотий Триадицки. От 2016 година той носи купата митрополит.
Новата черква има 15 храма в страната, а катедралният й храм „ Успение на Пресвета Богородица “ е в столичния кв. „ Бъкстон “. Техен е и девическият. манастир в квартал „ Княжево " – „ Покров на Пресвета Богородица “, в който служат 60 монахини. Сред видните архиереи на БПСЦ е и Созополският свещеник Серафим
Любопитното е, че през 2010 година Дим Дуков опитва да записва у нас старостилна черква, която да следва Юлианския календар. Тогава светският фризьор и духовник към този момент се титулуваше „ свещеник “, като купата също му бе дадена от гръцка старостилна черква. Изявената световна личност настояваше Столична община да му даде терен за храм, който той да построи и който да бъде по-голям от „ Свети Александър Невски “. Дим Дуков обаче умря през 2012 година и по този начин и не съумя да записва старостилна черква.
По мотив православната черква на Фотий Софийският градски съд беше отказал регистрацията й, тъй като се постановяваше мнението, че втора православна черква, с изключение на БПЦ не може да съществува. Тогава в мнението си Светият синод на Българ ската православна черква показва, че казусът визира въпрос от национално значение и че само Българската православна черква може да употребява думата „ православна “ в наименованието си, че само Българската православна черква, а не самопровъзгласили се православни общности могат да съставляват източното православие в България. Следователно църквата жалбоподател не може да претендира да бъде православна, само че не би имало спънка за регистрацията й като „ Българска старостилна черква “ без думата православна.
През 2023 година в Страсбург е импортирана тъжба против Република България, подадена в Съда на съображение Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи от Българската православна старостилна черква („ черква жалбоподател " ) и петима български жители. Старостилците претендираха, че отводът на българските съдилища да записват религиозна институция, придържаща се към старостилния вид на Източното православие, заради сходството на нейното име с това на Българската православна черква, която е приета според закона, съставлява незаконосъобразно и безпричинно ограничение на правото на тази черква и нейните почитатели да изповядват религията си. Съдът в Страсбург отсича, че с отхвърли да бъде записана Българската православна старостилна черква е налице нарушаване на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи. В последна сметка Върховен касационен съд взема решение, че „ Решението на Европейски съд по правата на човека не е в несъгласие със съществуващите в страната конституционни обичаи, възприетите полезности и потребности в обществото. Няма справедливи условия, въз основа на които да се одобри, че с регистрацията на касатора биха се засегнали права на „ Българска православна черква – Българска патриаршия “ и нейните членове.
За тази религиозна институция е несъмнено, че съществувайки от епохи, е взела участие в укрепването на българския народен дух и държавност, че понастоящем сплотява болшинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се употребява с изключителното почитание на институциите и обществото, стимулират се висшите съдии.
Същевременно желаната регистрация е за дребна религиозна общественост, която съществува от 30 години и няма искания към вътрешната организация и имуществото на „ Българска православна черква Българска патриаршия “. Върховният касационен съд, като се базира на Закона за вероизповеданията, не счита за спънка да бъде записана БПСЦ
Патриарх Даниил незабавно жигосах новата черква и отсече, че у нас тя е една. Духовникът, който е упрекван за крепките си връзки с Москва и съгласно слуховете избирането му за патриарх не е станало без намесата на Русия, сега трескаво се среща с водачите на главните политически партии в опит да парира легитимацията на БПСЦ. Преди дни Даниил се видя с Бойко Борисов в Дивотинския манастир, а водачът на ГЕРБ се снима с него и написа във фейсбук: „ Православната черква е единствено една ".
Кой е митрополит Фотий?
Фотий е избран за глава на Българската православна старостилна черква с купата Триадицки митрополит. Роден е със светското име Росен Димитров Сиромахов на 13 юли 1956 година По бащина линия принадлежи към революционен жанр от костурското село Гарища – Ставре Сиромахов от Галища е един от най-верните помощници на ръководителя на ВМОРО Георги Христов. Завършил е духовната академия „ Свети Климент Охридски “.
До лятото на 1982 година преподава старогръцки и латински език в Софийската духовна семинария на Гара Черепиш. През 1989 година приключва класическа лингвистика в Софийския университет и от декември 1989 година е постоянен помощник по старогръцка литература към катедрата „ Класическа лингвистика “ в университета. По време на комунистическия режим Росен Сиромахов е ръкоположен скрито за духовник в манастира „ Св. св Киприан и Юстина “ във Фили край Атина от старостилния свещеник митрополит Киприан Оропоски и Филийски от Гръцката истинно православна черква. След завръщането си в България служи скрито в Княжевския девически манастир „ Покров на Пресвета Богородица “. Подстриган е за духовник с името Фотий.
След рухването на комунистическия режим у нас е основана старостилна Триадицка епархия. През 1993 година старостилни православни църкви дават автокефалия на Българската православна старостилна черква и на 17.01.1993 година в манастира „ Св. св. Киприан и Юстина “ йеромонах Фотий е ръкоположен за свещеник с купата Триадицки, по едно от старите имена на град София. На 3.03.2016 година на съвещание на Архиерейския синод на Българската православна старостилна черква е взето решение Триадицката епархия да бъде издигната в сан на митрополия и надлежно свещеник Фотий Триадицки да бъде повдигнат в ранг митрополит. На 6.03.2016 година в катедралния храм „ Успение Богородично “ в София, Фотий е въдворен на Триадицката митрополитска катедра.
Каква е разликата сред Юлиански и Григориански календар
Два са главните календарни стила, употребявани през днешния ден – Юлиански, въведен през 1 в. пр.Хр. от император Юлий Цезар, и Григориански, носещ името на папа Григорий ХIII и въведен от него през 1582 година Първият бил хелиоцентричен, а вторият – геоцентричен.
Разликата сред тях понастоящем е 13 дни.
Днес множеството поместни православни църкви под въздействие на гражданската власт са възприели относително по-прецизния Григориански календар, и по-точно една негова вариация под наименованието „ поправен Юлиански календар ” за богослужебно отбелязване на неподвижните празници като Рождество Христово, Гергьовден, Благовещение и така нататък Всички православни църкви обаче (с изключение на финландската) при празнуване на преносимите празници от така наречен пасхален кръг (Великден, Цветница, Петдесетница и т.н.) и до момента се управляват от Юлианския календар. Това е по този начин тъй като само по него могат да се спазят каноническите разпореждания Христовата Пасха (Великден) да бъде отбелязвана постоянно след юдейската според евангелския роман. Въпреки че от време на време се нарушава друго каноническо условие – тя да бъде след първото пролетно пълнолуние. В някои години (напр. 1997, 2000, 2002, 2005 и 2013 г.) ние посрещнахме този празник едвам след второто пролетно пълнолуние. Според Григорианския календар се получава противоположното – жертва се първото изискване, а се съблюдава второто.
Когато римляните превземат Египет (I в.пр.н.е.), там те се срещат с новия за тях метод на времеизчисляване и император Юлий Цезар взема решение да го вкара в Римската империя, само че с по-голяма акуратност. По разпореждане на императора александрийският математик Созиген основава римския календар, наименуван Юлиански. Той е въведен в римската империя на 1 януари 46 г.пр.н.е. и по този начин 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се счита за високосна и се състои от 366 дни. С времето се натрупва закъснение на Юлианския от астрономичния календар, което постанова промяна. Новият календар е въведен в приложимост на 4 октомври 1582 година в сходство с була от 24 февруари 1582 година на папа Григорий XIII, чието име носи и през днешния ден.
Григорианският календар, именуван още нов жанр, е актуалният интернационално приет всемирски календар. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции. Григорианският календар не се приема по едно и също време в цяла Европа, като този развой продължава съвсем три века и половина.
В България Григорианският календар е въведен със закон, признат от Народното събрание на 14.03.1916 година В 24.00 ч. на 31 март 1916 година България минава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настава 14 април. Православната черква в България продължава да следва Юлианския календар и след 1916 година Едва през 1968 година тя минава към Григорианския, или както се назовава поправен Юлиански календар.
Инфо: Уикенд
