Патриарх Даниил е решил да свие до максимум разходите за

Патриарх Даниил е решил да свие до най-много разноските за персоналното си обслужване - и за икономии, и с цел да даде образец на клира и миряните за аскетичен облик на живот. И в този момент синодалите, които обичайно са привикнали да си угаждат, щели да се хранят единствено в столовата на Софийската митрополия, оповестява " България през днешния ден ".

Там ястията били извънредно вкусни. Готвело се и диетично, тъй като някои от висшите расоносци в по-напреднала възраст имали здравословни проблеми, които не им разрешавали да се отдадат на чревоугодие.

Един от най-големите почитатели приживе на трапезарията на митрополията бил починалият Видински епископ Дометиан. По времето, когато бил основен секретар на синода, дядото живеел в постройката и толкоз му се услаждали гозбите от " магерницата ", че даже носил с котелки от тях и на свои доближени, позволени до покоите му.

Смъртта на дългогодишната персонална икономка и готвачка на дядо Максим - вуйна Недка от село Лисидрен, отишла си на патриаршеска възраст през 2014-а, се трансформира в мъка и за самата позиция.

Леля Недка се грижи за комфорта на Максим още до момента в който той е Ловчански епископ. Но защото е съвсем негова наборка, Негово светейшество я заменя с далечната си родственица Мариана, а пък за хазаин на Софийска митрополия назначава брачна половинка на племенницата си - кардиоложката в столичната Първа градска болница - доктор Максимка Константинова, пенсиониран боен авиатор от Белоградчишкия край. Коронният специалитет на Мариана бил гъби с ориз, от който патриархът не вкусвал, само че за сметка на това синодалите си облизвали пръстите.

Към края на земния си път дядо Максим се обзавел и с още една готвачка - Виктория, която обаче си навлякла с прищявки и искания недоволството на реликва му и е изпратена небрежно за послушница в Чепинския манастир.

Патриарх Неофит от млади години до кончината си не бил последовател на разкоша и салтанатите, изпитвал стеснение да употребява личен готвач, иконом и водач. Много пъти, до момента в който бил още здрав, той самичък шетал и си готвел, разкриват хора от близкото му обграждане. Заради многото задължения, напредването на възрастта и утежняването на болесттите му се наложило обаче да му зачислят персонални помощници в кухнята и в семейството.

Случвало се дядо Неофит със личните си ръце да забърка обичаните си ястия - яйца по панагюрски и постен гювеч, тъга и черпел висшите клирици и със спаначена баница, описват духовници, осведомени с навиците на починалия патриарх.

За разлика от предшественика си, дядо Неофит не бил почитател на троянската ракия, само че пък бил познавач на хубавите виновност. Много рядко обаче си разрешавал повече от една чаша, и то на огромни празници.

Неофит избягвал и месото, изключително свинското, понякога му сервирали дребни порции дивеч, и пилешко и риба. През останалото време Негово светейшество се хранел най-вече с обичаните си крем-супи и фасул супа по остарели манастирски предписания.

Като лакомник №1 в клира до тежкия си инсулт, който го извади от строя, се славеше някогашният Старозагорски епископ Галактион. Той бе прочут измежду събратята и паството си като огромен фен на тежките софри и високоградусните питиета. Години наред той гътвал със личните си ръце свине и агнета и канел на богати пиршества защити посетители в двора на Старозагорската митрополия.

Неколцина селектирани персонално от владиката готвачи въртели шишовете и след това слагали на софрите съгласно сезона или агнешко печено с заряд от ориз, джоджен и гъби, или свински кебап и фамозната тракийска манджа осмянка, описват в църковните среди.