Човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата
„ Пътеводител на галактическия стопаджия ", „ Ресторант на края на вселената ", „ Животът, Вселената и всичко останало ", „ Сбогом и благодаря за рибата ", „ Почти безобидна ", „ Дърк Джентли. Холистична детективска организация ", „ Дългият, тъмен следобеден чай на душата ". Знаете добре какви са тези заглавия, нали? Това са книги, излезли отдолу под перото на английския публицист и драматург Дъглас Адамс (11 март 1952 - 11 май 2001). Нека отбележим датата на раждане на Адамс с радостни цитати от неговите творби, преиздавани в милиони тиражи по целия свят и до през днешния ден.
Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.
В магазина на хотела имаше единствено две прилични книги, аз ги бях написал и двете.
Тази планета има — или по-точно имаше, един проблем: съвсем всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се усещаха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, само че множеството се отнасяха до придвижването на едни дребни зелени парченца хартия. И това е доста необичайно, тъй като, общо взето, тези дребни зелени парченца хартия напълно не бяха нещастни.
Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е позволило огромна неточност, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че даже и крачката към дърветата е била неправилна и че въобще не е трябвало да напущат океаните.
Корабите висяха в небето по този начин, както тухлите не могат.
Ако съществува нещо по-важно от моето его, желая незабавно да се залови и разстреля.
Едно от най-големите усложнения, които Трилиън срещаше при взаимоотношенията си със Зейфод, идваше от това, че към момента не се бе научила да познава по кое време се прави на простак просто с цел да приспи вниманието на хората, по кое време се прави на простак, тъй като го мързи да мисли и желае някой различен да прави това вместо него, по кое време се прави на ужасяващ простак, с цел да скрие обстоятелството, че в действителност нищо не схваща, и по кое време е в действителност един автентичен простак.
Когато вдигнеш взор към нощното небе, ти виждаш безкрайността — дистанциите са необятни и затова неуместни.
— Четиридесет и две — съобщи Дълбока мисъл тържествено и индиферентно. — Отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.
Историята на всяка велика галактическа цивилизация минава през три разнообразни и ясно обрисувани интервала: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като интервалите „ Как? ", „ Защо? " и „ Къде? ". Основната разлика сред някой на моята възраст и някой на вашата е не какъв брой знам аз, а какъв брой съм не запомнил.
Светлината работи... Гравитацията работи... С всичко друго би трябвало да рискуваме.
Учителят нормално научава повече от ученика.
Нямаше какво да каже на никого и го споделяше високо и членоразделно.
Трябва да отдели тези вицове, които имат същинска психическа стойност от тези, които просто предизвикват злоупотребата с опиати.
Рядко идвам таман там, закъдето съм тръгнал, само че пък постоянно стигам там, където би трябвало.
Доказан факт е, че хората, които желаят да ръководят други хора, са минимум пригодни за това... Ако някой може да се добере до поста на президент, никога не би трябвало да му се разрешава да работи това.
Няма проблем, който да е толкоз комплициран, че да не може да му се откри просто позволение, в случай че на него се огледа по верния метод. Хавлията е вероятно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да има. На първо място тя е доста скъпа в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, с цел да се топлиш, до момента в който подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, затрупан с пламенен мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по мързеливите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, с цел да не дишаш отровните изпарения или с цел да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно необикновено неуместно животно, което си мисли, че в случай че ти не го виждаш и то не може да те види — само че въпреки и жалко като галош, то е доста, доста кръвожадно); в случай че изпаднеш в неволя, можеш да я размахаш над главата си в символ, че се нуждаеш от помощ, и, несъмнено, можеш да се избършеш с нея, в случай че към момента ти се коства задоволително чиста.
Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.
В магазина на хотела имаше единствено две прилични книги, аз ги бях написал и двете.
Тази планета има — или по-точно имаше, един проблем: съвсем всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се усещаха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, само че множеството се отнасяха до придвижването на едни дребни зелени парченца хартия. И това е доста необичайно, тъй като, общо взето, тези дребни зелени парченца хартия напълно не бяха нещастни.
Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е позволило огромна неточност, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че даже и крачката към дърветата е била неправилна и че въобще не е трябвало да напущат океаните.
Корабите висяха в небето по този начин, както тухлите не могат.
Ако съществува нещо по-важно от моето его, желая незабавно да се залови и разстреля.
Едно от най-големите усложнения, които Трилиън срещаше при взаимоотношенията си със Зейфод, идваше от това, че към момента не се бе научила да познава по кое време се прави на простак просто с цел да приспи вниманието на хората, по кое време се прави на простак, тъй като го мързи да мисли и желае някой различен да прави това вместо него, по кое време се прави на ужасяващ простак, с цел да скрие обстоятелството, че в действителност нищо не схваща, и по кое време е в действителност един автентичен простак.
Когато вдигнеш взор към нощното небе, ти виждаш безкрайността — дистанциите са необятни и затова неуместни.
— Четиридесет и две — съобщи Дълбока мисъл тържествено и индиферентно. — Отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.
Историята на всяка велика галактическа цивилизация минава през три разнообразни и ясно обрисувани интервала: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като интервалите „ Как? ", „ Защо? " и „ Къде? ". Основната разлика сред някой на моята възраст и някой на вашата е не какъв брой знам аз, а какъв брой съм не запомнил.
Светлината работи... Гравитацията работи... С всичко друго би трябвало да рискуваме.
Учителят нормално научава повече от ученика.
Нямаше какво да каже на никого и го споделяше високо и членоразделно.
Трябва да отдели тези вицове, които имат същинска психическа стойност от тези, които просто предизвикват злоупотребата с опиати.
Рядко идвам таман там, закъдето съм тръгнал, само че пък постоянно стигам там, където би трябвало.
Доказан факт е, че хората, които желаят да ръководят други хора, са минимум пригодни за това... Ако някой може да се добере до поста на президент, никога не би трябвало да му се разрешава да работи това.
Няма проблем, който да е толкоз комплициран, че да не може да му се откри просто позволение, в случай че на него се огледа по верния метод. Хавлията е вероятно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да има. На първо място тя е доста скъпа в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, с цел да се топлиш, до момента в който подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, затрупан с пламенен мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по мързеливите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, с цел да не дишаш отровните изпарения или с цел да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно необикновено неуместно животно, което си мисли, че в случай че ти не го виждаш и то не може да те види — само че въпреки и жалко като галош, то е доста, доста кръвожадно); в случай че изпаднеш в неволя, можеш да я размахаш над главата си в символ, че се нуждаеш от помощ, и, несъмнено, можеш да се избършеш с нея, в случай че към момента ти се коства задоволително чиста.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ