Пътешествието на Мая в търсене на Дървото на живота е

„ Пътешествието на Мая в търсене на Дървото на живота ” е български фентъзи разказ, дебют на А. А. Георгиев. В историята участват доста вълшебства и завършения, всевъзможни приказни създания, както и детайли от родния фолклор. Едно дванадесетгодишно момиче търси метод да се пребори със своите страхове, а търсенето я води на пътешестване, което ще я промени вечно. Книгата е предопределена за хора от всяка възраст и в нея биха могли да открият скрити послания. Списание 8 се срещна с писателя Ангел Георгиев, с цел да научи повече. 


- Привет, Ангел! Разкажи ни малко повече за героите в книгата, от кое място си черпил ентусиазъм?- Здравейте! Феята Дрън да вземем за пример е доста мощна, своенравна, с огромно сърце, креативен настроена, не си поплюва доста, доста. Заради нейната мощ нищо не може да й се опре. Характерът й е въодушевен от този на детето на мое приятелско семейство.
Драконът да вземем за пример е израз на магическа мощ, която е знак на нас самите – всеки човек има сходна в себе си. Майсторът пък е първообраз на китайския занаятчия по вътрешни бойни изкуства Шън Фей, който имам шанса да е мой преподавател. Негова е точно философската мъдрост, че човек е на високо равнище на схващане, когато прави нещата в живота си с лекост, без да ги насилва.
Главната героиня Мая е въплъщение на децата, когато се срещат с живота. Те имат потребност да повярват в това, че могат да се оправят – със забрани, с ограничавания няма по какъв начин да се случи. Имат потребност да чуят: „ Да, аз имам вяра в теб. Аз имам вяра, че можеш да се оправиш. Аз имам вяра, че даже и да направиш неточност, всичко е наред. ”А в част от другите облици съм присъединил аспекти от самия себе си. Аз имам вяра, че в творбите си писателите постоянно дават нещо от себе си, нещо през което са минали или ги е трансформирало. 
- А за облиците на Светлата и Тъмната мощ?- Мракът, това е депресията, отчаянието. Кой ги няма? Кой не е минал през тях? Мракът е също безнадеждността и неналичието на убеденост. Всеки има мрак в себе си. Светлината е другото – вярата, насладата, грижата, вниманието. Тя съставлява всички добродетели. Изглежда, че тези универсални стихии се съревновават, но  мракът е асистент на светлината. Те са облици на първичните сили, които съществуват в света и както е споделил един мъдрец: „ всичко е игра на сенки “, т.е. въпрос на светлина и мрак. Но това е хубостта. За да познаваш светлината, би трябвало да познаваш и мрака. И двете съществуват, и ги има във всеки от нас. Ние нямаме единствено едната.
- Какво те въодушеви да напишеш сходна книга?- Това, че ние може да надскочим своите лични страхове, терзания, безпокойствие, само че единствено когато разберем първо от кое място идват. Ние имаме силата, куража и яснотата да продължим нататък. И единствено тогава нашите страхове изчезват. Независимо от нашето равнище на схващане и схващане, всичко, което ни пречи, това са страхът и безпокойството, тормозът, терзанията. Но всичко това може да бъде надскочено и променено. Може да бъде заместено с нещо по-полезно. И взех решение да направя дребен роман, който беше няколко страници... Но в последна сметка се трансформира в книга.  - Твоят метод за справяне със страховете какъв е?- Чрез осъзнаване, посредством практики с дишане. Човек има физическо изложение – страстите ти се прожектират върху тялото. Например в избрани обстановки ние усещаме напрежението като нещо, което ни стяга за гърлото. И посредством техники с надълбоко дишане може да се отпуснеш и да се освободиш от напрежението. Но най-важното е желанието за смяна, което идва от вътрешната страна – да искаш смяна с желанието да надскочиш себе си към нещо по - положително. 
-  Символът на дървото се открива в Египет, и в Шумер, където носи смисъла на живота, а в Китай и Източна Азия то е знак на дълголетието и мъдростта. За теб на какво е знак и за какво?- Дървото на живота е оня пламък, който всички ние носим. То сплотява минало, настояще и бъдеще. Символ е на завръщането към себе си. Както пиша и в книгата, Елеонор желае да избави сина си, а Мая – да махне страховете си. Но не Дървото на живота, а вървенето към същинската им същина е решението на казуса. Затова, като стигнеш до Дървото на живота, ти си решил всички проблеми. 
- Кое е скритото обръщение в книгата?- Ако ти напъваш една работа, която е против теб, не е подобаваща да се занимаваш с нея.  Друго обръщение е да не се предаваш, колкото и да е отчайващо ситуацията. И още едно ще кажа: всеки човек има в себе си хубави качества, всеки е притежател на светлина
- Имаш ползи към тематики, свързани с езотериката. Упражняваш ли и в всекидневието си духовни практики и какви?- Тай Дзи, по-известно като Тай Чи. То е система от гимнастика, разпределяне, медитации, плавни форми като танц, играещи се за здраве и тонус. Практикуването й ме зарежда, дава ми опция по – ясно да виждам и чувствам света към себе си, спомага за извикването на музата за писане.
- А като род какво друго би писал?- В момента имам един сюжет, който е за филм. Той е в посока българска митология, в който се споделя за любовта, силата на духа. Драма е и е много обвързван с танците, песните и самодивите.
- И като за край, кои писатели, книги и филми те въодушевяват? - Много са. Бих загатнал няколко известни: от българските писатели - Елин Пелин, Павел Вежинов, Светлослав Минков. От задграничните са Тери Прачет, Робърт Джордан, Джоан Роулинг. Това са майстори на перото, които по един или по различен метод са ми повлияли и посредством тяхното въображение и умения, аз съм се учил по какъв начин се основават същински светове и вселени. 

Повече за книгата може да научите от нейната фейсбук страница и на