Пътен инцидент със сина на Рамзан Кадиров в Грозни внезапно

Пътен случай със сина на Рамзан Кадиров в Грозни ненадейно разкри нещо, за което в Кремъл от дълго време избират да не приказват: Чечения е неуреден проблем, а Путин е беззащитен да се оправи с това, което самичък сътвори.

Историята с пътно-транспортното произшествие на Адам Кадиров (при което той получи съществени контузии - б.ред.) - наследник и вероятен приемник на чеченския водач Рамзан Кадиров, би изглеждала като детайл от елементарна районна хроника, в случай че не се бе случила тъкмо в Чечения. Автомобилите, кортежът, скоростта, жертвите, контузиите – в Путиновата система това всекидневно завършва с публично известие, разследване и назначени виновници. Но в чеченската действителност всичко става по-различно – настава гробна тишина. И точно тази тишина се оказва доста по-важна от самото произшествие, написа Deutsche Welle.

Оглушително безмълвие

Мълчанието от страна на управляващите в Чечения и в Москва, което беше гробно, синхронно и дисциплинирано, стана най-честният отговор на въпроса какво се е случило. То приказва не за надзор, а за беззащитност. Защото произшествието ненадейно разкри това, за което в Кремъл към този момент доста години избират да не приказват: Чечения е неуреден проблем, замразен посредством персонални договорености - територия, която по този начин и не е вкарана в другояче много издръжливата властова система на Путин.

Рамзан Кадиров от дълго време ръководи републиката като частно притежание. Държавните институции са сменени от кланова система, в която постовете се заемат от родственици и доближени, а лоялността е по-важна от всяка официална подготвеност. Властта не се делегира – тя се разпределя в границите на фамилията. Сигурността не се подсигурява от закона, тя се обезпечава с непосредственост до главата на клана.

В тази система всеки проблем към евентуалния правоприемник автоматизирано се трансформира в политическа рецесия. Защото въпреки властта да не е институционализирана, тя не може да преживее без последици даже и дребните разтърсвания. Затова наподобява, че ПТП с присъединяване на обичания наследник на ръководителя на републиката се оказва въпрос за устойчивостта на цялата власт в Чечения.

Какво да се прави?

В тази история Кремъл би предпочел да не споделя нищо. Нито Следственият комитет, нито Министерството на вътрешните работи, нито администрацията на президента бързат с мненията. И това безмълвие не значи внимание, а липса на проект. В продължение на доста години Путин съзнателно се отхвърляше от действителното институционално наличие в Чечения, делегирайки всичко на един човек. Насреща получаваше показна непоклатимост, преданост и фантастични резултати на „ изборите “.
 
Но контролът в Чечения постоянно е бил персонален, а не държавен. И в този момент поражда неуместният въпрос: какво да се прави, в случай че персоналната система се пропука? Как да се реагира, без да се признае, че целият модел за ръководство на района е бил издигнат на ненадеждна основа и на персоналните гаранции на Путин за Кадиров?

В самата Чечения обстановката също е надалеч от мита за монолитната поддръжка. Мълчаливото болшинство не показва преданост – то показва боязън. Силовата вертикала на Кадиров се крепи на парите, репресиите и персоналната лоялност на най-близкото му обграждане. Но всяка сходна система има лимит. Колкото повече се стяга натискът, толкоз по-голямо става вътрешното напрежение.

„ Преходът на властта “ в Чечения е под въпрос

Тук идва основният миг – преходът на властта, който в Чечения не съществува под никаква ясна форма. Формалното запълване на длъжностите с родственици не взема решение казуса за приемствеността, а единствено го отсрочва и го прави по-опасен. От позиция на Путин, „ естественият преход “ значи предсказуемост, управляемост и липса на риск от гърмеж. Семейната монархия в кавказкия район обаче не дава отговор на тези критерии.

Кой и по какъв начин би трябвало да наследи властта? При какви условия? С чие единодушие? И какво да се прави, в случай че вътре в клана стартира битка, а федералните силоваци, меко казано, не горят от предпочитание да признаят и да поддържат подобен преход? Отговори на тези въпроси няма. Точно заради това Кремъл удължава паузата – тъй като всеки явен сигнал може да предизвика това, което той се пробва да предотврати.

Отделна линия на напрежение са връзките с федералните силоваци и провоенния актив. За тях Чечения от дълго време е територия на изключенията: с необикновен статут, неприкосновена и отвън надзор. На фона на войната и мобилизационната изразителност това провокира все по-голямо неспокойствие. Засега – безмълвно.

Мащабна рецесия

Изводът е, че общоприетото произшествие в Грозни внезапно се трансформира в проява на огромна рецесия. Тя сподели, че Чечения остава неустойчива структура вътре в Путиновата система. Че нейната непоклатимост се базира на персонални гаранции. Че преходът на властта там не е премислен и квалифициран. И че Кремъл, макар мита за всевластието, не управлява последствията от личните си решения, а единствено отсрочва момента, когато ще му се наложи да се сблъска с тях. Имайки поради множеството клюки за здравословното положение на Рамзан Кадиров, не е ясно какъв брой дълго може да се отсрочва това решение. Пътният случай в Грозни демонстрира, че Путин няма разбиране какво ще стане с това, което самичък е основал.

Този текст показва мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.