Пасажери между две морета“ е съвместна изложба на художници от

...
Пасажери между две морета“ е съвместна изложба на художници от
Коментари Харесай

Днес откриват изложбата „Пасажери между две морета“, която свързва художници от Варна и Дордрехт

„ Пасажери сред две морета “ е взаимна галерия на художници от Нидерландия и България, обединени към концепциите за продан на изкуство, развивани през последните над четири десетилетия. Двата града са побратимени от 2001 година Сега Фондацията за побратимяване „ Дордрехт – Варна “ и Община Варна в партньорство с Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ показват творби на 13 създатели от двете страни. Включени са произведения в разнообразни посоки на образните изкуства – от живопис и статуя до видео арт и апаратура.

Откриването на изложбата е на 19 юни от 18:00 ч., тя ще бъде експонирана във Варненската изложба до 10 юли 2024 година
Варненските имена в плана са уважаваните художници Ангел Атанасов, Велина Гребенска, Владимир Иванов, Илия Янков, Милко Божков, Стефка Георгиева и Цветан Кръстев.

Холандската страна ще бъде показана от Аника Хокстенбак, Бабс ван Хюйтен, Герхард Лентинк, Ян Стров, Нико Парлевлийт и Сами Шекел. Селекцията на българските актьори е направена от Ирена Димитрова, специалист " Съвременно изкуство и галерии " в дирекция " Култура и духовно развиване " на Община Варна.

Гости на откриването ще бъдат Джон Петерс - представител на фондацията за побратимяване " Дордрехт - Варна ", и Тон Делемаре - един от създателите, дружно с умрялата си неотдавна брачна половинка Ада Д’Амкур, на фондацията „ Проекти Източна Европа “.

Съпътстващо изложбата събитие ще бъде лекцията, която Герхард Лентинк ще изнесе на 21 юни, петък, от 10:00 ч., в изложба „ Графит “. Тя ще бъде отдадена на Музея на Дордрехт - един от най-старите в Нидерландия.

В дните преди откриването на изложбата проф. Владимир Иванов, един от най-дългогодишните и отдадени участници в културния мост сред Варна и Дордрехт, споделя пред Нина Локмаджиева свои мисли за историята и смисъла на връзката сред артистичните общности на двата града:

“В края на 70-те години на предишния век Тон Делемаре и Ада Д’Амкур се срещат с художника Румен Скорчев, който провокира техния интерес към България. Те бяха тук, във Варна, за пръв път през 1979 година, тогава се видяхме и много си поговорихме. Бяха основали към този момент в Дордрехт фондацията „ Проекти Източна Европа “. Радвам се, че Тон, през днешния ден над 90-годишен, е деятелен и деятелен, и ще пристигна в този момент във Варна. Сърцето на ентусиазма в тези години беше Ада. Те двамата просто желаеха да протегнат ръка на Източна Европа, която тогава беше за тях и за цяла Западна Европа едно бяло леке на картата. Припомням, че са от поколението западноевропейци, които претърпяха 1968-а година. Това е специфична каста в Европа и Америка, те имат тази закалка, тази начална скорост, която ги води към връзки, които не са от общ порядък - да кажем, Амстердам - Варна или Лондон - Калкута. Те бяха любопитни хора, занимаваха се и с куклен спектакъл, една от връзките им беше с тукашния Куклен спектакъл и с тогавашния му шеф Йордан Тодоров. Наши куклени актьори им гостуваха в Дордрехт. Историята на моята връзка беше белязана от следния виц - сега преди да си тръгнат от своето първо идване тук, бяхме се сприятелили към този момент, Тон ми сподели: “Ние идната година ще дойдем още веднъж, какво би желал да ти донесем от Холандия? ” Тогава беше общоизвестно, че те са по-богати и могат да донесат нещо, което тук го няма. А аз им споделих: “Следващата година в Музея за модерно изкуство в Амстердам ще има една галерия. Бих желал, в случай че може, да донесете каталога й ”. Той се изненада по какъв начин може аз тук, на края на Европа, да знам какво ще има в музея в Амстердам през идната година. А аз бях прочел календара на музея в едно италианско списание. И в действителност ми донесоха този азбучник. Нататък, през 1984 година, те поканиха две групи художници по 15 души да гостуват в Дордрехт на две талази. Първо отидоха първите - Ванко Урумов, Стоимен Стоилов, Петьо Маринов, Георги Лечев, Милко Божков - бяха много хора, а с втората вълна отидохме ние с Альоша Кафеджийски и други, Росен Донев беше с нас и там ни проведоха изложения.

В Дордрехт имаха един арт център “Пиктура ” - обединяване на художници, което датира от 18. век - малко сходен на нашия “Вулкан ”, само че по-скромен като мащаб, с ателиета и изложбена зала. Това беше центърът на нашата активност. Бяхме в контакт с сътрудниците, които имаха ателиета там. Бяха най-различен вид художници. За дребните мащаби на града - към 120 хиляди поданици, имаше доста и положителни художници, и тази компания беше стимулираща. Тон беше член на локалната община в качеството си на активист в градския съвет и това също способства.

Дали се случи нещо във Варна след тази две талази? Да, случи се. Варна стана център на актуалното изкуство в България. Не приказвам единствено за по този начин наречената Варненска графична школа, само че тук станаха нещата, в които прозвучаха за пръв път в България всякакви звуци от актуалното изкуство. Нашата група художници от 1989 година беше част от този резултат - направихме в салона на СБХ във Варна такава галерия, каквато не беше правена у нас. Е, имаше някакви звуци преди този момент, само че тази галерия беше нещо друго. Групата ни нямаше име, основахме я първо във “Вулкан ” през 1986-87 година - първоначално бяхме 7 души, по-късно 10. Издадохме година по-късно и една книга - единствено в 13 екземпляра, всеки номериран, като всеки от седемте създатели имаше по едно фолио - 4 страници. Това е първата българска арт книга / книга, основана напълно от художници - текст и облик.

Тези връзки на Варна с Дордрехт имаха продължение през 90-те години - една група скулптори от Варна гостуваха отново в Дордрехт. Имаха галерия в доста характерно място, наречено Буш - обрасло с шубраци - с тази материя те сътвориха своите творби, измежду тях бяха Альоша Кафеджийски, Кирил Янев, Венелин Иванов, Валентин Иванов и други. Издадоха азбучник и имаха достойнството да одобряват визитата на кралицата на Нидерландия измежду своите творби. Аз превеждах, тъй като от фондацията на Тон и Ада ме помолиха да им оказвам помощ. Това беше по време на моя престой в Нидерландия при започване на 90-те. Имаше и последваща среща - масирано наличие на българи в Холандия. Проектът “Северно море - Черно море / Черно море - Северно море ” пристигна и във Варна.

Сегашната галерия в Градската изложба показва една доста цветна компания от българска страна - това са част от най-активните и най-качествените художници на Варна сега. Има представители на разнообразни генерации, всички със солидна креативна биография зад тила си. Отборът е добре формиран, само че със същото качество бихме могли да съставим и напълно различен тим - Варна има в действителност качествени създатели, единствено че тяхното творчество би трябвало да бъде огласено по съответния метод, за жалост в България това не е мощната ни страна.

От Холандия можем да се поучим в доста направления. Първо, техният ред и дисциплинираност им оказват помощ. Те са надарени хора, само че на гения постоянно му би трябвало патерицата на реда и дисциплината. В това отношение са съвършени. Те са една от най-напредналите страни освен в Европа, а и в света, с помощта на техния ярък темперамент. Имат голям принос в изкуството и освен в него - имат философи, учени, те са една относително малобройна нация за европейските и международни мащаби, само че със незабравим принос в културата и във всяко едно направление. Много новаторски, инициативни, практични, доста адаптивни в избрани турбуленции, те съумяват да извлекат максимума от всевъзможни обстановки. Имат достижения в доста направления - една съвършено разрастваща се модерна общественост. Това в действителност е за поука, тъй като ние, да не кажем, че сме техен противовес, само че имаме какво да учим от тях.

Ценен е този разговор с Дордрехт, тъй като той развива една от посоките, които могат да обогатят Варна и България по доста способи, както го е правил към този момент. Тон и Ада бяха в действителност доста дейни и способстваха за качеството на този разговор. Тази връзка просто не трябва да се губи. Нека да я запазим и за тези след нас. ”
Откриването на изложбата е на 19 юни от 18:00 ч., тя ще бъде експонирана във Варненската изложба до 10 юли 2024 г.
Източник: moreto.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР