Какво може да ни разкаже един часовник за последните часове на Титаник
Първото нещо, което забелязвате, е, че часовникът е доста хубав: златният калъф, гравиран с грациозен филигран, финият надпис, който афишира, че е направен от Националната часовникова компания Elgin… Това е часовник, който прилича на уважавания му притежател, Джон Стар Март от Ню Джърси, който през 1912 година, на 48-годишна възраст, служи като пощенски чиновник на борда на Титаник.
Съпругата на Март почива през 1911 година и двете му дъщери умоляват татко си да си откри работа на суша – елементарно е да си представим, че откакто към този момент са изгубили единия си родител, треперят да не изгубят и другия. Март не е непознат за драмата на откритите води: За 8 години работа в пощенските зали на океанските кораби, той взе участие в не по-малко от 8 обособени изключителни обстановки. Но работното предложение за Титаник явно е прекомерно положително, с цел да бъде пропуснато: опция да ръководи пощенската зала на борда на най-големия транспортен съд, строен в миналото.
След това забелязвате петна с цвят на наслойка по бялото лице на часовника, следи от вода, проникнали под стъклото, и черните стрелки, по-голямата с внимателен железен украсителен акцент, показващи часа 1:27. И каква приказка описват тези стрелки, в случай че си спомним, че съдбоносния конфликт на 14 април, когато Титаник, удря айсберг в Северния Атлантик по време на първото си пътешестване, се случва в 23:40. Корабът с дължина 270 метра се потапя за по-малко от 3 часа, в 2:20 ч. Около 1500 пасажери и екипаж умират, а 705 съумяват да се спасят.
Разходите за построяването и поддържането на подобен транспортен съд, споделя Даниел Пиаца, организатор в Националния пощенски музей Смитсониън, са прекомерно огромни, с цел да се покрият единствено с пътнически такси. Така че колосите на фирмите White Star и Cunard придвижват и поща, може би милион писма и пратки за всяко едно пътешестване. На борда на Титаник има пет пощенски чиновника и изцяло работещо оборудване за подбиране на поща – необичайност, защото океанските кораби по-често придвижват затворени чували с поща от едно пристанище до друго. Наред с други неща, сортиращото оборудване на кораба разрешава на пасажерите да изпращат пощенски картички и писма, когато той дебаркира в Ирландия и Франция.
Служител по пощата може да звучи като тежка специалност по това време, само че в действителност не е чак толкоз страшна. „ Трябваше да преминеш тест и единствено най-добре представилите се ще бъдат назначени на работа “, споделя Пиаца. И те са обезщетени надлежно, прибавя той, със заплати „ някъде сред 1000 до 1500 $ годишно, което са доста пари през 1912 година “
Пощите публично не се броят като част от екипажа на кораба, и чиновниците в началото са настанени покрай местата от трета класа. След прочут митинг обаче са преместени и им е предоставена частна столова. На 14 април вечерта те са се събрали, с цел да отпразнуват 44-ия рожден ден на различен американски пощенски чиновник на борда, родения в Северна Каролина Оскар Скот Уди.
Един офицер на кораба, който се втурва към пощенската зала, откакто стана ясно, че корабът е в сериозна заплаха, по-късно споделя на съвещанието на Сената, което проверява бедствието, какво е видял. „ Погледнах през отворената врата и видях тези мъже да работят по стелажите, а тъкмо под мен се намираше пощенската кутия и водата като че ли беше в границите на метър от палубата, на която стояхме… И пликове с поща плаваха в нея. “
Подобно на камерния оркестър, който продължава да свири, тъкмо преди корабът да потъне, Март и сътрудниците му явно са изпълнявали своите отговорности измежду хаоса и са се опитвали да спасят колкото се може повече поща. Пиаца допуска, че те биха почнали с предложената поща; и в действителност, оживелите по-късно споделят, че са видели служителите да теглят пощенски чанти до палубата, явно в опит да ги задържат сухи, до момента в който дойде помощ. Помощта обаче идва едвам откакто корабът е потопен, несъмнено, и съгласно някои източници хората, сгушени в избавителните лодки по-късно оповестяват, че виждат пощенски торби, които се клатят в мастилено-черната вода.
През 1985 година океанографите откриват останките на към 4 километра под повърхността и през годините избавителните интервенции ще възстановят безчет артефакти от кораба – чинии, скъпоценности, части от самия кораб…
Веднага след бедствието спасителите откриват 340 тела във водата и изваждат 209 от тях, в това число това на Джон Стар Марч. Той е заровен в Хилсайд, Ню Джърси, като на надгробният му камък е гравирано: „ Съединени американски щати Морска пощенска работа, R.M.S. Титаник “.
Часовникът му е върнат на двете му дъщери и в този момент се намира в сбирките в Националния пощенски музей, дребен златен реверанс пред човек, изпълнявал своя дълг до самата си гибел.
