Тъжно: Баба Донка и дядо Танас последните коренни жители на с. Лещен
Първото нещо, което ще ви посрещне в село Лещен, е гледката към накацалите по стръмните скатове на планината къщички, построени в ковачевския архитектурен жанр. Те още пазят в себе си същинския дух на българското село. Сред архитектурните монументи се открояват църквата „ Св. Параскева ” от 1836 година и килийното учебно заведение. Стенописите на църквата изпъкват с едрия си щрих и ярките си цветове. Според исторически сведения от края на XIX и началото на XX век Лещен е най-вече българско село в Неврокопска кааза.
В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лещен е посочено като село с 59 семейства и 200 българи. През 1889 година Стефан Веркович („ Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи “) отбелязва Лещен като село с 56 български къщи. „ Лящин (Лещен) село в полите на един доспатски клон, 1/2 час до левия бряг на Канина. Пътят от Неврокоп до Фотовища е еднакъв, а отсам се захваща стеснен и стръмен. Обикновен ход захваща 4 часа. На първо място стои скотоводството. Българска черква. Къщи 56, българе. Най-последно българско село; оттатък захваща Рупчус. Като най-затънтено в Лящин селянете са страшни суеверци. За да се лекуват или поучават от цялата околия, дохождат при врачките в Лящин. “
Някога локалните се препитават с дюлгерство, ковано желязо и извличане на златоносен пясък. Автентичността на предишното, естествената естествена хубост, примесена с изкуствено придадения й съвременен туристически образ, доставят на посетителя неповторимо прекарване. Архаичният дух към момента населява и основната калдъръмена улица, откъдето всеки може да си купи забавни сувенири за спомен.
Други забавни естествени забележителности, които може да посетите, са изпълненият с вековни букови и елови гори резерват „ Тъмната гора ”, каньонът на река Канина, местността Синият вир, скалните формирания “Козият камък ” и “Черната канара ”, известни още като тракийските съкровища. Някога върху огромната канара “Козият камък ” е имало доста дупки с вярна кръгла форма, идентичен размер и дълбочина, само че мястото е взривено от иманяри и през днешния ден те към този момент не могат да се видят. Определено село Лещен и регионът към него дават обещание една хубава отмора измежду природата и достоверността на остаряло българско село.
