Първото нещо, което прави впечатление след като пресечеш бълагро-македонската граница

Първото нещо, което прави усещане откакто пресечеш бълагро-македонската граница при Граничен контролно-пропусквателен пункт Златарево-Ново Село, са китните македонски села, кипящи от живот с множеството си богати къщи, на които биха завидели и в най-скъпите софийски квартали, съобщи специфичният делегат на БГНЕС Георги Пашкулев.

По пътя за Струмица се редуват доста такива селца, а сред тях земеделската земя е обработена до сантиметър и засята с най-различни плодове и зеленчуци. На някои места дори не разбираш, по кое време излизаш от едно село и влизаш в друго.

Едно от тези селца е и Муртино, където живеят малко над 2000 души – православни и протестанти методисти. Двете религиозни общности съжителстват в мир и даже подписват бракове между тях.

В центъра на Муртино има две църкви – православна и протестантска. Православната „ Свети Георги “ е съградена през 1870 година и е със непокътнати фрески и олтар от предишния век. В нея служи младият отец Михаил, с помощта на който селото има деен нравствен живот.

Село Муртино е дало на Република Македония двама държавници. Това са президентът Борис Трайковски и министър-председателят Зоран Заев.

„ Борис Трайковски беше добър и мирен човек “, спомня си Васил за починалия при самолетна злополука държавен глава. За Заев споделя, че има родственици в селото и си идва, най-много когато предстоят избори.

В момента жителите на Муртино се занимават с приготвянето на айвар, който припомня на нашата лютеница. „ Септември и октомври са най-хубавото време за приготвянето на най-хубавия айвар “, сподели Васко и добави, че и в България към този момент може да се купи от техния деликатес. „ Но по-голямата част от нашата продукция отива за Западна Европа и Австралия “, хвали се той.

Разговорът ни върви леко, а през това време към нас животът в селото не е западнал, непрестанно по шосето минават трактори и друга селскостопанска техника, която за наше удивление е по-често срещана от леките коли. „ Нашето село е земеделско. Произвеждаме зеленчуци – чушки, зеле и други Но цените, на които ни ги изкупуват през последните години, са ниски. По тази причина младите отпътуват за Австрия, Италия и Швейцария. Става дума за хората към 28-годишна възраст “, оплака се Васко.

На площада пред църквата можеш да видиш както възрастни дами, по този начин и доста деца, които си играят на криеница. „ Има доста младежи. Много от тях се трудят на полето, само че цените на продукцията са ниски. Парите стигат за междинен живот, само че не и за естествен “, означи нашият събеседник.

Продължаваме нашата обиколка в селцето и срещаме Панчо, който е пенсионер. Преди това е работил като водач и в продължение на 10 години е кръстосвал пътищата на България и Македония.

„ Работих като водач до 2000 година и непрекъснато пътувах за България. Возех артикули от Охрид до Плевен, Бургас и Пловдив. Никога не съм имал проблеми, само че нямаме никаква автомагистрала “, споделя той.

Панчо също е неудовлетворен от икономическото положение, което се е влошило през последните няколко години поради по-ниските изкупни цени на селскостопанската продукция. „ Най-големият ни проблем са ниските цени... Хората са изморени от това “, сподели той и добави, че в България техните зеленчуци се продават по-скъпо. „ Ако у нас костват 20 стотинки, при вас са лев и нагоре “, разяснява той.

Панчо не е удовлетворен, тъй като инфраструктурата в селото е остаряла, нищо не е пипано за последните 20-30 години. Питаме го дали е виждал премиера. „ Откакто стана министър председател Зоран Заев не е идвал тук, само че се надяваме на промени към по-добро “, споделя той. Разделяме се другарски и продължаваме пътя си към Струмица, която ни посреща със слънце и присъщ за средиземноморието метод на живот. /БГНЕС