След „Дондуков“ 2: Румен Радев между ролята на национален лидер и сянката на автокрацията
Първото изявление на Румен Радев след оставката му като президент провокира остри и диаметрално противоположни оценки. Политолозите проф. Мария Пиргова, Цветанка Андреева и Петър Чолаков проучиха поръчките, политическия профил и геополитическата ориентировка на Радев, написа bTV.
Според проф. Мария Пиргова Радев е дал ясни сигнали за персонална политическа отговорност и упоритост за смяна.
„ В законодателен смисъл има доста проблеми – политически, стопански, външнополитически – и той поема персонално тази отговорност, като заема една национална позиция с центристки послания “, съобщи Пиргова.
Тя го дефинира като „ безапелационен народен водач “, който има „ доста съществено самочувствие да направи промени “ и акцентира, че напускането на президентската институция е акт на персонална храброст.
„ За мен Румен Радев е безусловно наложително събитие. Възхитена съм от това, че той демонстрира персонална храброст да напусне една институция “, сподели още тя.
По-умерен в оценките си е Петър Чолаков, който съобщи, че би заел „ по-скоро изчаквателна позиция “. „ Летателният проект на Румен Радев от „ Дондуков “ 2 към „ Дондуков “ 1 най-сетне беше обществено оповестен “, разяснява Чолаков.
Според него Радев е съумял ловко да адресира разнообразни обществени групи: „ Чухме за бедността, за бизнеса и даже за армията. Посланията бяха ориентирани към най-различни групи. “
Политологът обаче сложи акцент върху въпроса кои стоят към Радев: „ По отношение на Румен Радев важи правилото – кажи ми кои са ти приятелите, с цел да ти кажа кой си ти. Трябва да гледаме кои са хората към него и какви бизнес ползи има към него. “
Чолаков акцентира, че Радев няма личен финансов запас, което „ не е безусловно нещо неприятно “, само че предизвести за разминаване сред обществената изразителност и вероятното му бизнес обграждане.
Цветанка Андреева дефинира политическото държание на Радев като обезпокоително.
„ Според мен видяхме похода на един автократ към властта. Човек без партия, без обществен екип, само че с упоритостта еднолично да ръководи страната “, съобщи тя.
По думите ѝ Радев употребява демократичните механизми, с цел да натрупа власт, а по-късно „ стартира да злоупотребява с институциите “.
„ Мотото „ борба с олигархията “ е класическо мото за автократите “, добави Андреева. Тя дефинира Радев като „ опция не на партии, а на самата народна власт такава, каквато сме си я построили “.
В отговор проф. Пиргова отхвърли тезата за автокрация: „ Никак не е съществено една президентска институция да се назовава автократична, в случай че тя няма такива компетенции. “
Тя акцентира, че няма доказателства президентството да е употребявано за строеж на партия: „ Румен Радев беше самичък. Дойде самичък, потегли си самичък. “
По тематиката за външната политика Петър Чолаков дефинира позицията на Радев като „ тактика на двата стола “.
„ Не желаеме да се караме с Русия, само че в същото време не става дума за овакантяване на НАТО и Европейски Съюз “, сподели той.
Чолаков напомни визитите на Радев в Русия и поддръжката му за съветски енергийни планове, само че означи и балансиращи позиции: „ Още през 2018 година Радев съобщи, че Русия няма учредения да има искания към България, в случай че тя създава и продава оръжие. “
Според него Радев има капацитет да притегля гласоподаватели „ от най-различни направления, в това число от ГЕРБ “.
Андреева обаче беше безапелационна: „ Радев е проруският човек в българската политика. “
По думите ѝ политиката на „ необвързване “ води към изолираност: „ Слаба интеграция в НАТО и нелоялно партньорство в Европейски Съюз могат да ни трансфорат в лесна плячка и да ни върнат в съветската зона на ползи. “
Според проф. Пиргова Радев няма опция за взаимоотношение със сегашните партии: „ Той не може да си разреши съдружна политика, изключително преди изборите. “ Тя предвижда, че Радев ще би трябвало да оглави самичък едно придвижване, като присъединяване на партии ще бъде по-скоро официално.
Според проф. Мария Пиргова Радев е дал ясни сигнали за персонална политическа отговорност и упоритост за смяна.
„ В законодателен смисъл има доста проблеми – политически, стопански, външнополитически – и той поема персонално тази отговорност, като заема една национална позиция с центристки послания “, съобщи Пиргова.
Тя го дефинира като „ безапелационен народен водач “, който има „ доста съществено самочувствие да направи промени “ и акцентира, че напускането на президентската институция е акт на персонална храброст.
„ За мен Румен Радев е безусловно наложително събитие. Възхитена съм от това, че той демонстрира персонална храброст да напусне една институция “, сподели още тя.
По-умерен в оценките си е Петър Чолаков, който съобщи, че би заел „ по-скоро изчаквателна позиция “. „ Летателният проект на Румен Радев от „ Дондуков “ 2 към „ Дондуков “ 1 най-сетне беше обществено оповестен “, разяснява Чолаков.
Според него Радев е съумял ловко да адресира разнообразни обществени групи: „ Чухме за бедността, за бизнеса и даже за армията. Посланията бяха ориентирани към най-различни групи. “
Политологът обаче сложи акцент върху въпроса кои стоят към Радев: „ По отношение на Румен Радев важи правилото – кажи ми кои са ти приятелите, с цел да ти кажа кой си ти. Трябва да гледаме кои са хората към него и какви бизнес ползи има към него. “
Чолаков акцентира, че Радев няма личен финансов запас, което „ не е безусловно нещо неприятно “, само че предизвести за разминаване сред обществената изразителност и вероятното му бизнес обграждане.
Цветанка Андреева дефинира политическото държание на Радев като обезпокоително.
„ Според мен видяхме похода на един автократ към властта. Човек без партия, без обществен екип, само че с упоритостта еднолично да ръководи страната “, съобщи тя.
По думите ѝ Радев употребява демократичните механизми, с цел да натрупа власт, а по-късно „ стартира да злоупотребява с институциите “.
„ Мотото „ борба с олигархията “ е класическо мото за автократите “, добави Андреева. Тя дефинира Радев като „ опция не на партии, а на самата народна власт такава, каквато сме си я построили “.
В отговор проф. Пиргова отхвърли тезата за автокрация: „ Никак не е съществено една президентска институция да се назовава автократична, в случай че тя няма такива компетенции. “
Тя акцентира, че няма доказателства президентството да е употребявано за строеж на партия: „ Румен Радев беше самичък. Дойде самичък, потегли си самичък. “
По тематиката за външната политика Петър Чолаков дефинира позицията на Радев като „ тактика на двата стола “.
„ Не желаеме да се караме с Русия, само че в същото време не става дума за овакантяване на НАТО и Европейски Съюз “, сподели той.
Чолаков напомни визитите на Радев в Русия и поддръжката му за съветски енергийни планове, само че означи и балансиращи позиции: „ Още през 2018 година Радев съобщи, че Русия няма учредения да има искания към България, в случай че тя създава и продава оръжие. “
Според него Радев има капацитет да притегля гласоподаватели „ от най-различни направления, в това число от ГЕРБ “.
Андреева обаче беше безапелационна: „ Радев е проруският човек в българската политика. “
По думите ѝ политиката на „ необвързване “ води към изолираност: „ Слаба интеграция в НАТО и нелоялно партньорство в Европейски Съюз могат да ни трансфорат в лесна плячка и да ни върнат в съветската зона на ползи. “
Според проф. Пиргова Радев няма опция за взаимоотношение със сегашните партии: „ Той не може да си разреши съдружна политика, изключително преди изборите. “ Тя предвижда, че Радев ще би трябвало да оглави самичък едно придвижване, като присъединяване на партии ще бъде по-скоро официално.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ