Как да балансираме бюджета само с 3 реформи
Първото огромно предизвикателство, пред което е изправена новата власт в икономическата сфера, е положението на държавния бюджет. То в действителност е на ръба на злополуката, с продължителен недостиг, който към този момент е 3.5% от Брутният вътрешен продукт на начислена основа и над 5% на касова основа, в случай че изключим резултата на европейския средства. Бързото редуциране на недостига е незабавна нужда, с цел да се избегне навлизането в дългова серпантина, която в дълготраен проект би предизвикала и цялостна икономическа рецесия.
Източниците на проблемите с бюджета са пределно ясни – прекалено раздутите настоящи разноски, изключително след ударното нарастване на заплати през последните години, съответно в някои браншове. В това отношение първата стъпка би трябвало да е елиминирането на автоматизираните механизми за нарастване на заплатите, изключително в бранш „ Сигурност “, които бяха признати на инат на всякаква финансова логичност. Но това, единствено по себе си, не е задоволително.
Постигане на уравновесен бюджет
С оглед на невижданото за последните близо три десетилетия политическо доверие, което гласоподавателите гласоподаваха на новата власт, упованията от нея не би трябвало да са просто за „ дребни корекции “ в бюджетната сфера. Като най-малко би трябвало да се чака постигането на уравновесен бюджет в границите на цялостния управнически мандат, който се обрисува. Свалянето на недостига от 3.5 до 0% може да наподобява непостижима задача без основни ограничения, само че в действителност е постижимо без повдигане на налози и даже без редуциране на обществени заплащания. Ето по какъв начин:
Рязко редуциране на раздутите разноски за полиция и правосъдна система
България обичайно заема първите места в Европейския съюз по разноски за вътрешен ред и сигурност като % от стопанската система, както и по разноски за правосъдната система (и прокуратура). Те в допълнение се раздуха през последните години заради ударното и изцяло безпричинно нарастване на възнагражденията в тези браншове. По данни на Евростат, през 2023 година разноските за публичен ред и сигурност в България са били 2.6% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 1.7% приблизително за Европейски Съюз, само че в неприетият проектобюджет за 2026 година общите планувани разноски за Министерство на вътрешните работи, службите и правосъдната система възлизаха на към 3.4% от Брутният вътрешен продукт.
Самата щатна бройка в Министерство на вътрешните работи и правосъдната система у нас е фрапантно над нормата за Европа. В България съотношението на чиновниците на Министерство на вътрешните работи е над 2 пъти по-високо от междинното за Европейски Съюз. Същото се отнася и за съотношението на прокурори на глава от популацията. Става дума за безпределно раздути ведомства и изцяло непотребни колосални разходи, изключително предвид на това какъв брой ниска е успеваемостта на тези структури. Наполовина редуциране на разноските и броя заети в тези ведомства би трябвало да е минимумът, към който новата власт да се стреми.
В оптималния вид общите разноски за тези структури ще се лимитират до към 1% от Брутният вътрешен продукт, както е в страни като Дания и Ирландия, където популацията е доста близо до това на България (съответно 6 млн. и 5.5 млн. души). Подобно орязване би икономисало разноски, равняващи се на 1.7 – 2.2% от Брутният вътрешен продукт, т.е. сама по себе си промяна в Министерство на вътрешните работи и правосъдната система би стопила бюджетния недостиг на половина. Постоянно се приказва за „ правосъдна промяна “, само че тя би трябвало наложително да включва и фрапантно редуциране на разноските. Вече няма оправдания, новата власт има независимо болшинство, което ѝ разрешава да работи с обсег и да осъществя в действителност дълбоки промени.
Дълбока оптимизация на централната администрация
Тук става дума за централната държавна администрация без бранш „ Вътрешна сигурност “ и правосъдната система, за които към този момент стана дума. Тази централна администрация – министерства, държавни организации и безбройни комисии – гълтам към 2% от Брутният вътрешен продукт. В изискванията на 2026 година, когато дигитализацията би трябвало да е трансформирала административните услуги на държавния уред в налично мобилно приложение, ние продължаваме да поддържаме извънредно раздут брой бумащина и служители, които я обработват.
В България на всеки 1000 души население се падат 8.75 служители в централната държавна администрация. Това е доста над междинното за Европейски Съюз равнище от 6.8, а доста страни имат и надалеч по-стройни апарати. Естония, посредством своето електронно ръководство, поддържа централна администрация с разноски под 1.1% от Брутният вътрешен продукт и 5.2 чиновника на 1000 души. Дания, която, както стана дума, има сходно население с нашето, харчи едвам 1% за този вид услуги. Ние плащаме двойна цена за администрация, която e извънредно неефективна, както всеки български жител може да удостовери от персонален опит.
България би трябвало да се стреми да е отличник по успеваемост на централната администрация в Европейски Съюз. В предизборната си стратегия „ Прогресивна България “ даде поръчка за съществени промени в посока цифровизация на администрацията. В тази посока беше препоръчаната имплементация на изкуствен интелект за прелиминарен надзор на публичните поръчки (нашумялата SIGMA AI). Дано обещанията за дълбока интеграция на най-новите цифрови технологии за реформиране на държавната администрация не останат просто пожелателни приказки.
Окрупняване на локалната власт
В този ред на мисли, би трябвало да се обърне внимание и на администрацията на локално равнище. В момента локалната власт в страната е прекалено фрагментирана, в подтекста на районно обезлюдяване. България е разграничена на 265 общини, като над 150 от тях имат население под 10 000 души. Това е прекомерно малко, с цел да може една община да има задоволително лични средства, с които да се устоя и да прави нужните вложения за възстановяване на локалния стандарт на живот.
Прекомерната фрагментация на локалната власт води и до прекалено раздуване на локалната администрация. Има общини, където популацията е даже под 1 000 души, само че те са длъжни по закон да поддържат цялостна административна пирамида – кмет, заместници, общински съвет и цяла войска от админи. Нещо, което е изцяло ненужно и само прахосва обществени средства. Ако въведем корав най-малък предел от най-малко 20 000 души население на община, броят им ще спадне под 100. Тази консолидация би икономисала към 0.35% от Брутният вътрешен продукт от орязаната непотребна локална администрация.
Окрупняването не би отдалечило локалната власт от хората – би я направило по-богата и способна да дава нужните обществени вложения и услуги, и то с нужното качество. Една община от 5 000 души не може да наеме първокласен основен проектант, да не приказваме за вложения в качествена инфраструктура. Една община от 30 000 души може. В момента дребните общини са просто машини за разпределение на държавни дотации за заплати на локалната номенклатура. Настоящото фрагментирано положение на локалната власт обслужва точно олигархията – тъй като десетки, даже стотици общини са сложени в цялостна взаимозависимост от тези, които им дават обещание прехвърляния от централния бюджет, стига да са на власт. Сещайте се какво чакат в подмяна, когато пристигна време за избори.
Сметката е ясна
Общият позитивен резултат от тези три промени е тъкмо към 3% от Брутният вътрешен продукт. Това са груби сметки, несъмнено, и най-актуалните данни сочат, че бюджетният недостиг към този момент е с към 0.5% от Брутният вътрешен продукт по-висок от това. Но виждаме, че единствено с тези три ограничения, без даже да пипаме налозите и парите за вложения, обществени помощи, опазване на здравето и обучение, дефицитът може без проблем да спадне до към 0.5 – 1% от Брутният вътрешен продукт. Съответно, в случай че се комбинират с малко спомагателни ограничения за възстановяване на събираемостта и изсветляване на стопанската система, постигането на нулев недостиг за няколко години е изцяло реалистично. Фискалният проблем на България не е, че няма пари и би трябвало да се подвигат налози. Проблемът е, че плащаме за страна, която е проектирана за население от 9 милиона души и която в софтуерно отношение към момента е в 20-ти век.
Дори от позиция на „ политическа цена “, препоръчаният тук метод явно е най-разумният, изключително в случай че се замислим за алтернативата. Ако не се орежат тези разноски то тогава кои? За пенсии? За училищен заплати? Ще се подвигат налози? С пипане на осигурителната тежест няма да стане този път. Спомнете си каква беше искрата, която преди броени месеци възпламени най-мащабните митинги от десетилетия насам. Мандатът, който „ Прогресивна България “ получи не просто разрешава, а изисква ограничения за дълбока оптимизация на раздутия държавен уред. Новата власт разполага с цялостно политическо улеснение да организира промени, които от хронично изоставаща и непрестанно догонваща страна, ще трансфорат България в една от първите в Европа по държавна и икономическа успеваемост. Няма оправдания да не ги направи.
уравновесен бюджет бюджетен недостиг бюджетни разноски недостиг дефицит в бюджета държавен бюджет
Източниците на проблемите с бюджета са пределно ясни – прекалено раздутите настоящи разноски, изключително след ударното нарастване на заплати през последните години, съответно в някои браншове. В това отношение първата стъпка би трябвало да е елиминирането на автоматизираните механизми за нарастване на заплатите, изключително в бранш „ Сигурност “, които бяха признати на инат на всякаква финансова логичност. Но това, единствено по себе си, не е задоволително.
Постигане на уравновесен бюджет
С оглед на невижданото за последните близо три десетилетия политическо доверие, което гласоподавателите гласоподаваха на новата власт, упованията от нея не би трябвало да са просто за „ дребни корекции “ в бюджетната сфера. Като най-малко би трябвало да се чака постигането на уравновесен бюджет в границите на цялостния управнически мандат, който се обрисува. Свалянето на недостига от 3.5 до 0% може да наподобява непостижима задача без основни ограничения, само че в действителност е постижимо без повдигане на налози и даже без редуциране на обществени заплащания. Ето по какъв начин:
Рязко редуциране на раздутите разноски за полиция и правосъдна система
България обичайно заема първите места в Европейския съюз по разноски за вътрешен ред и сигурност като % от стопанската система, както и по разноски за правосъдната система (и прокуратура). Те в допълнение се раздуха през последните години заради ударното и изцяло безпричинно нарастване на възнагражденията в тези браншове. По данни на Евростат, през 2023 година разноските за публичен ред и сигурност в България са били 2.6% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 1.7% приблизително за Европейски Съюз, само че в неприетият проектобюджет за 2026 година общите планувани разноски за Министерство на вътрешните работи, службите и правосъдната система възлизаха на към 3.4% от Брутният вътрешен продукт.
Самата щатна бройка в Министерство на вътрешните работи и правосъдната система у нас е фрапантно над нормата за Европа. В България съотношението на чиновниците на Министерство на вътрешните работи е над 2 пъти по-високо от междинното за Европейски Съюз. Същото се отнася и за съотношението на прокурори на глава от популацията. Става дума за безпределно раздути ведомства и изцяло непотребни колосални разходи, изключително предвид на това какъв брой ниска е успеваемостта на тези структури. Наполовина редуциране на разноските и броя заети в тези ведомства би трябвало да е минимумът, към който новата власт да се стреми.
В оптималния вид общите разноски за тези структури ще се лимитират до към 1% от Брутният вътрешен продукт, както е в страни като Дания и Ирландия, където популацията е доста близо до това на България (съответно 6 млн. и 5.5 млн. души). Подобно орязване би икономисало разноски, равняващи се на 1.7 – 2.2% от Брутният вътрешен продукт, т.е. сама по себе си промяна в Министерство на вътрешните работи и правосъдната система би стопила бюджетния недостиг на половина. Постоянно се приказва за „ правосъдна промяна “, само че тя би трябвало наложително да включва и фрапантно редуциране на разноските. Вече няма оправдания, новата власт има независимо болшинство, което ѝ разрешава да работи с обсег и да осъществя в действителност дълбоки промени.
Дълбока оптимизация на централната администрация
Тук става дума за централната държавна администрация без бранш „ Вътрешна сигурност “ и правосъдната система, за които към този момент стана дума. Тази централна администрация – министерства, държавни организации и безбройни комисии – гълтам към 2% от Брутният вътрешен продукт. В изискванията на 2026 година, когато дигитализацията би трябвало да е трансформирала административните услуги на държавния уред в налично мобилно приложение, ние продължаваме да поддържаме извънредно раздут брой бумащина и служители, които я обработват.
В България на всеки 1000 души население се падат 8.75 служители в централната държавна администрация. Това е доста над междинното за Европейски Съюз равнище от 6.8, а доста страни имат и надалеч по-стройни апарати. Естония, посредством своето електронно ръководство, поддържа централна администрация с разноски под 1.1% от Брутният вътрешен продукт и 5.2 чиновника на 1000 души. Дания, която, както стана дума, има сходно население с нашето, харчи едвам 1% за този вид услуги. Ние плащаме двойна цена за администрация, която e извънредно неефективна, както всеки български жител може да удостовери от персонален опит.
България би трябвало да се стреми да е отличник по успеваемост на централната администрация в Европейски Съюз. В предизборната си стратегия „ Прогресивна България “ даде поръчка за съществени промени в посока цифровизация на администрацията. В тази посока беше препоръчаната имплементация на изкуствен интелект за прелиминарен надзор на публичните поръчки (нашумялата SIGMA AI). Дано обещанията за дълбока интеграция на най-новите цифрови технологии за реформиране на държавната администрация не останат просто пожелателни приказки.
Окрупняване на локалната власт
В този ред на мисли, би трябвало да се обърне внимание и на администрацията на локално равнище. В момента локалната власт в страната е прекалено фрагментирана, в подтекста на районно обезлюдяване. България е разграничена на 265 общини, като над 150 от тях имат население под 10 000 души. Това е прекомерно малко, с цел да може една община да има задоволително лични средства, с които да се устоя и да прави нужните вложения за възстановяване на локалния стандарт на живот.
Прекомерната фрагментация на локалната власт води и до прекалено раздуване на локалната администрация. Има общини, където популацията е даже под 1 000 души, само че те са длъжни по закон да поддържат цялостна административна пирамида – кмет, заместници, общински съвет и цяла войска от админи. Нещо, което е изцяло ненужно и само прахосва обществени средства. Ако въведем корав най-малък предел от най-малко 20 000 души население на община, броят им ще спадне под 100. Тази консолидация би икономисала към 0.35% от Брутният вътрешен продукт от орязаната непотребна локална администрация.
Окрупняването не би отдалечило локалната власт от хората – би я направило по-богата и способна да дава нужните обществени вложения и услуги, и то с нужното качество. Една община от 5 000 души не може да наеме първокласен основен проектант, да не приказваме за вложения в качествена инфраструктура. Една община от 30 000 души може. В момента дребните общини са просто машини за разпределение на държавни дотации за заплати на локалната номенклатура. Настоящото фрагментирано положение на локалната власт обслужва точно олигархията – тъй като десетки, даже стотици общини са сложени в цялостна взаимозависимост от тези, които им дават обещание прехвърляния от централния бюджет, стига да са на власт. Сещайте се какво чакат в подмяна, когато пристигна време за избори.
Сметката е ясна
Общият позитивен резултат от тези три промени е тъкмо към 3% от Брутният вътрешен продукт. Това са груби сметки, несъмнено, и най-актуалните данни сочат, че бюджетният недостиг към този момент е с към 0.5% от Брутният вътрешен продукт по-висок от това. Но виждаме, че единствено с тези три ограничения, без даже да пипаме налозите и парите за вложения, обществени помощи, опазване на здравето и обучение, дефицитът може без проблем да спадне до към 0.5 – 1% от Брутният вътрешен продукт. Съответно, в случай че се комбинират с малко спомагателни ограничения за възстановяване на събираемостта и изсветляване на стопанската система, постигането на нулев недостиг за няколко години е изцяло реалистично. Фискалният проблем на България не е, че няма пари и би трябвало да се подвигат налози. Проблемът е, че плащаме за страна, която е проектирана за население от 9 милиона души и която в софтуерно отношение към момента е в 20-ти век.
Дори от позиция на „ политическа цена “, препоръчаният тук метод явно е най-разумният, изключително в случай че се замислим за алтернативата. Ако не се орежат тези разноски то тогава кои? За пенсии? За училищен заплати? Ще се подвигат налози? С пипане на осигурителната тежест няма да стане този път. Спомнете си каква беше искрата, която преди броени месеци възпламени най-мащабните митинги от десетилетия насам. Мандатът, който „ Прогресивна България “ получи не просто разрешава, а изисква ограничения за дълбока оптимизация на раздутия държавен уред. Новата власт разполага с цялостно политическо улеснение да организира промени, които от хронично изоставаща и непрестанно догонваща страна, ще трансфорат България в една от първите в Европа по държавна и икономическа успеваемост. Няма оправдания да не ги направи.
уравновесен бюджет бюджетен недостиг бюджетни разноски недостиг дефицит в бюджета държавен бюджет
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ