Един от първите спасители при атентата в Сарафово: Мосад дойдоха след два часа с израелския посланик
Първоначално сигналът беше за разпален рейс
Миризмата беше неописуема - на плът и изгоряла гума
Едно събитие вечно ще остане в тъмната история на България. Само преди дни отбелязахме 12 години от кървавия терористичен акт на летището в Бургас. Автобус беше взривен - починаха петима израелски жители, българският водач на рейса Мустафа Кьосов и атентаторът. Близо 40 души бяха ранени. 12 години по-късно, за първи път пред камера приказва един от първите очевидци на нещастието - полицейски контрольор Пеньо Тонев.
" Миризмата е нещо, което няма по какъв начин да опишеш. Миризма на плът, на горяла гума, на пластмаса, на химикалите, които използваха от пожарната, с цел да гасят пожара ", спомня си контрольор Пеньо Тонев.
18 юли 2012 година. Терористичен акт на летище Бургас край Сарафаово. " Първоначално сигналът беше за разпален рейс с туристи в Сарафово. Погледнах нататък... в тази посока, и видях доста огромно кълбо черен пушек. И знам, че в този миг в Сарафово, поради лятото, имах един наряд с двама от моите сътрудници, и знам че тези двамата сътрудници няма да са задоволителни да поемат сигнала. Качих се на един автомобил от служебните и потеглих нататък ", споделя контрольор Тонев.
Инспектор Пеньо Тонев е от първите, които виждат терористичната офанзива от близко. С жертвите и мащаб, който не се е случвал в страната ни до този миг. " Първият ми явен спомен, когато дойдох на летището, беше командирът ми на промяна, който се опитваше с още един човек да качи тяло върху количка за багаж. От тази страна, от която подходих, видях, че не мога да продължа по-навътре и се върнах назад от другата страна на терминала, с цел да видя там обстановката по какъв начин е...хаос ", спомня си той.
Полицай Тонев и сътрудниците му стартират борбата за спасяването на оживелите. " Аптечката ми свърши безусловно за секунди. Даже не си припомням на кой какво съм дал, като бинтове, като турникети ".
Полицай Тонев има опит от военни задачи в Прищина и Косовска Митровица. Бърз взор в периметъра му дава ясна преценка че би трябвало бърза организация. " Направи ми усещане, че сътрудниците от пожарната са прекомерно близо до мястото. Те си правят работата. Опитах се да видя от къде другаде да се подходи, тъй като - като видях размера на вредата, беше ясно, че ще има коли за спешна помощ, ще има в допълнение сили ", съобщи той.
Терористичният акт е умъртвила петима израелски жители, българския водач на рейса Мустафа Кьосов издъхва на път за болничното заведение. Взривът е умъртвил атентаторът, ранени са близо 40 души. Мобилизирани са всички реанимационни екипи и хирурзи от болничното заведение в Бургас. Районът е отцепен.
" Мосад пристигнаха може би след към 2 часа с израелския дипломат. Изпратиха умишлен аероплан с доброволци от тяхна религиозна доброволческа организация. Имат хората процедура, когато някъде по света стане нещо такова, подвигат доброволците и те отиват и събират частите от телата на потърпевшите ", твърди инспекторът.
12-години по-късно за контрольор Тонев най-тежко било да заяви на околните на починалите.
" Да срещнеш гибелта - освен в Косово, само че и тук е по този начин. Работата на улицата е много показателна. Не е прелестно, колкото и да си виждал и да си мислиш, че си квалифициран. Винаги има един дребен детайл, който да те накара да се разклатиш ", декларира той.
Миризмата беше неописуема - на плът и изгоряла гума
Едно събитие вечно ще остане в тъмната история на България. Само преди дни отбелязахме 12 години от кървавия терористичен акт на летището в Бургас. Автобус беше взривен - починаха петима израелски жители, българският водач на рейса Мустафа Кьосов и атентаторът. Близо 40 души бяха ранени. 12 години по-късно, за първи път пред камера приказва един от първите очевидци на нещастието - полицейски контрольор Пеньо Тонев.
" Миризмата е нещо, което няма по какъв начин да опишеш. Миризма на плът, на горяла гума, на пластмаса, на химикалите, които използваха от пожарната, с цел да гасят пожара ", спомня си контрольор Пеньо Тонев.
18 юли 2012 година. Терористичен акт на летище Бургас край Сарафаово. " Първоначално сигналът беше за разпален рейс с туристи в Сарафово. Погледнах нататък... в тази посока, и видях доста огромно кълбо черен пушек. И знам, че в този миг в Сарафово, поради лятото, имах един наряд с двама от моите сътрудници, и знам че тези двамата сътрудници няма да са задоволителни да поемат сигнала. Качих се на един автомобил от служебните и потеглих нататък ", споделя контрольор Тонев.
Инспектор Пеньо Тонев е от първите, които виждат терористичната офанзива от близко. С жертвите и мащаб, който не се е случвал в страната ни до този миг. " Първият ми явен спомен, когато дойдох на летището, беше командирът ми на промяна, който се опитваше с още един човек да качи тяло върху количка за багаж. От тази страна, от която подходих, видях, че не мога да продължа по-навътре и се върнах назад от другата страна на терминала, с цел да видя там обстановката по какъв начин е...хаос ", спомня си той.
Полицай Тонев и сътрудниците му стартират борбата за спасяването на оживелите. " Аптечката ми свърши безусловно за секунди. Даже не си припомням на кой какво съм дал, като бинтове, като турникети ".
Полицай Тонев има опит от военни задачи в Прищина и Косовска Митровица. Бърз взор в периметъра му дава ясна преценка че би трябвало бърза организация. " Направи ми усещане, че сътрудниците от пожарната са прекомерно близо до мястото. Те си правят работата. Опитах се да видя от къде другаде да се подходи, тъй като - като видях размера на вредата, беше ясно, че ще има коли за спешна помощ, ще има в допълнение сили ", съобщи той.
Терористичният акт е умъртвила петима израелски жители, българския водач на рейса Мустафа Кьосов издъхва на път за болничното заведение. Взривът е умъртвил атентаторът, ранени са близо 40 души. Мобилизирани са всички реанимационни екипи и хирурзи от болничното заведение в Бургас. Районът е отцепен.
" Мосад пристигнаха може би след към 2 часа с израелския дипломат. Изпратиха умишлен аероплан с доброволци от тяхна религиозна доброволческа организация. Имат хората процедура, когато някъде по света стане нещо такова, подвигат доброволците и те отиват и събират частите от телата на потърпевшите ", твърди инспекторът.
12-години по-късно за контрольор Тонев най-тежко било да заяви на околните на починалите.
" Да срещнеш гибелта - освен в Косово, само че и тук е по този начин. Работата на улицата е много показателна. Не е прелестно, колкото и да си виждал и да си мислиш, че си квалифициран. Винаги има един дребен детайл, който да те накара да се разклатиш ", декларира той.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ