Мистериозен страничен ефект на Оземпик озадачава лекарите
Първоначално предопределени за лекуване на диабет, медикаментите от вида GLP-1 през днешния ден се употребяват всеобщо от пациенти, които желаят да отслабнат. В Съединените щати Оземпик и сходните лекарства са необятно публикувани, а страничните им резултати като гадене, отмалялост и храносмилателни разстройства са добре известни. Освен физическите признаци обаче, някои лекари стартират да регистрират промени в психическото положение на част от пациентите.
Няколко консуматори разказват „ последна незаинтересованост “ - без горест, само че и без възторг. Психоложката Сера Лавел приказва за изчезнала „ искра “: загуба на интерес към действия, които преди са носели наслаждение, липса на мотивация и равнодушие към неща, предизвиквали наслада или неспокойствие. Това не наподобява на класическа меланхолия - пациентите не се усещат „ на дъното “, а по-скоро изпитват некадърност да изпитват наслаждение.
iStock
Наблюдението, разказано от „ Вокс “, към момента не е доказано от огромни клинични изследвания, само че учените към този момент имат догадка. GLP-1 може да трансформират мозъчните вериги, свързани с допамина и чувството за премия, а освен да контролират апетита посредством възприятие за задоволеност. Същите невронни механизми, които въздействат върху желанието за храна, вземат участие и в обществената мотивация, интереса към персонални планове и удоволствието от човешките връзки.
При някои пациенти - изключително при хора с тежки хранителни разстройства - намаляването на сигналите за премия може да има позитивен резултат, защото лимитира натрапчивите мисли за храна и оказва помощ за възобновяване на контрола. При други, които нямат изразени проблеми с апетита, медикаментът може да сътвори чувство за дистанцираност, като че ли животът губи част от своята прелест.
/Istock
Изследователите акцентират, че този резултат би трябвало ясно да се разграничава от депресията. В следените случаи не става дума за загуба на воля за живот, а за притъпяване на желанията и мотивацията - събитие, което може да засегне освен питателните привички, само че и други форми на ангажираност като игри, обществени контакти или развлечения.
Getty
Научният спор остава отворен. Част от специалистите считат, че става дума за допустима последица от модулирането на мозъчните вериги за премия, само че предизвестяват, че е прекомерно рано за безапелационни заключения без по-мащабни проучвания.
Няколко консуматори разказват „ последна незаинтересованост “ - без горест, само че и без възторг. Психоложката Сера Лавел приказва за изчезнала „ искра “: загуба на интерес към действия, които преди са носели наслаждение, липса на мотивация и равнодушие към неща, предизвиквали наслада или неспокойствие. Това не наподобява на класическа меланхолия - пациентите не се усещат „ на дъното “, а по-скоро изпитват некадърност да изпитват наслаждение.
iStock Наблюдението, разказано от „ Вокс “, към момента не е доказано от огромни клинични изследвания, само че учените към този момент имат догадка. GLP-1 може да трансформират мозъчните вериги, свързани с допамина и чувството за премия, а освен да контролират апетита посредством възприятие за задоволеност. Същите невронни механизми, които въздействат върху желанието за храна, вземат участие и в обществената мотивация, интереса към персонални планове и удоволствието от човешките връзки.
При някои пациенти - изключително при хора с тежки хранителни разстройства - намаляването на сигналите за премия може да има позитивен резултат, защото лимитира натрапчивите мисли за храна и оказва помощ за възобновяване на контрола. При други, които нямат изразени проблеми с апетита, медикаментът може да сътвори чувство за дистанцираност, като че ли животът губи част от своята прелест.
/Istock Изследователите акцентират, че този резултат би трябвало ясно да се разграничава от депресията. В следените случаи не става дума за загуба на воля за живот, а за притъпяване на желанията и мотивацията - събитие, което може да засегне освен питателните привички, само че и други форми на ангажираност като игри, обществени контакти или развлечения.
Getty Научният спор остава отворен. Част от специалистите считат, че става дума за допустима последица от модулирането на мозъчните вериги за премия, само че предизвестяват, че е прекомерно рано за безапелационни заключения без по-мащабни проучвания.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ