Приказка за депутата и мъдреца от планината
Първоначално новакът в Народно събрание опитал да работи, опитал да приказва, опитал и да слуша, само че един ден, откакто изслушал следващия спор за съставянето на държавно управление...
Имало едно време един народен представител. Той бил напълно елементарен човек. Вярвал в положителното, достолепието и справедливостта. Мнозина даже биха го нарекли добряк на междинна възраст. Чудите се по какъв начин тогава бил станал народен представител ли? Всъщност напълно инцидентно. Поставили го най-отзад в някаква листа. Но номерът на партията съвпаднал с този на персоналната му преференция. Така се оказал с най-вече гласове от всички претенденти в своя изборен регион.
Той нямал особени проекти за политическа кариера. Но приел случилото се като знак от ориста, а и се подразнил от настоятелните опити да го накарат да се откаже и отстъпи мястото си на един партиен функционер, който бил налял много пари в акцията.
Първоначално се опитал да работи за народа. Опитал да приказва. Опитал и да слуша. Бил попаднал измежду хора в костюми, които, за разлика от него, се чувствали тук в свои води и жонглирали с термини, които той по този начин и не съумял да схване. Те говорели доста, без да споделят нищо, и в никакъв случай не давали безапелационни отговори.
Нашият воин изтеглил неприятния чоп да попадне във фрагментарен парламент. Силите били изравнени и непрекъснато течали безплодни договаряния за сформиране на държавно управление, а същинската законодателна активност била останала на назад във времето. След няколко месеца в тази атмосфера депутатът почнал да усеща дълбока празнина.
„ Докога ще я караме по този начин? Тук съм, с цел да оказа помощ на България! “ - споделил си той - „ А се оказва, че и аз, и България сме в задънена улица. ” И траял още известно време да се носи по течението, съвещание след съвещание, като в това време разкрил, че най-важното качество за депутата е да съумява да изглеждаш ангажиран, без да прави нищо.
Един ден, откакто изслушал следващия спор, в който говорещите се замервали с клишета, депутатът ненадейно си спомнил за остаряла легенда, която знаел от своята майка. Тя му била разказвала, че високо в планината живее влъхва, който знае всички отговори.
„ Той ще ми каже какво да направя! ”, решил депутатът.
На идната заран се запасил с малко храна, поставил туристическите обувки и потеглил към планината. Пътят бил дълъг и тежък, изключително за човек, който бил почнал да привиква с лесния живот, честите банкети и климатизираната среда. Минал нашият народен представител през реки, изкатерил стръмни скали, дъжд го валял от горната страна, мраз сковавал краката му изпод. Веднъж даже се изгубил, само че твърдо вървял напред, тъй като, съгласно картата на неговата вяра, горе го чакала Мъдростта.
Най-накрая стигнал. Входът на пещерата се разкрил пред него, той влезнал и видял отшелника - космат, с остроумен взор, който като че ли бил закован в далечината и в никакъв случай не се завръщал оттова.
Седнал депутатът на един камък, кихнал от течението и попитал:
- Мъдри отшелнико, аз съм народен представител в Народното събрание и пристигам да те попитам две неща. Първият ми въпрос е по какъв начин да повеждам най-смислен и потребен живот?
- Като спреш да търсиш непозната мъдрост в пещери и започнеш да вземаш лични решения! - дал отговор отшелникът и се изкикотил налудничаво.
„ Този напълно е изперкал! “ - помислил си депутатът. Но по този начин и по този начин бил минал всичкия този път до върха на планината. Затова решил да зададе и втория си въпрос.
- А по какъв начин може България да стигне стандарта на западните европейски страни?
Отшелникът въздъхнал надълбоко и, без да каже нищо повече, постепенно се обърнал и липсващ в мрака на пещерата. Настъпила тишина. Депутатът стоял самичък няколко минути, оглеждал се и се чудел какво да прави.
Тъкмо се канел да тръгне назад, изпълнен с отчаяние, когато някой креснал тъкмо зад него: БАУ! Депутатът подскочил на половин метър над земята от уплахата. Щом се приземил и погледнал обратно с тройно уголемени очи, той открил, че лаещото в тъмнината страшилище е не някой различен, а отшелникът, подло промъкнал се през някой скришен кулоар на пещерата, с цел да го изненада. Депутатът се ядосал не на смешка. Той напсувал вдетинения дъртак в положителните обичаи на своите темпераментни предшественици от Северозападна България и се обърнал да си върви.
- Ча-а-а-а-кай! - вреснал дъртакът, този път с интонацията на коза. - Нали търсиш отговор?
И преди депутатът да успее да се възпротиви, той хванал ръката му и сложил в нея донесен кой знае от кое място мобилен телефон. Отшелникът показал с ноктест показалец единствената икона, която светела в средата на екрана. Тя имала формата на око.
- Отвори. Вътре ще откриеш отговора на въпроса за бъдещето на България – споделил мъдрецът от планината.
Депутатът докоснал екрана с пръст и отворил приложението. То се оказало най-обикновен калкулатор.
- Всичко е въпрос на сметки - смигнал му отшелникът.
Още политическа ирония от създателя четете:
Имало едно време един народен представител. Той бил напълно елементарен човек. Вярвал в положителното, достолепието и справедливостта. Мнозина даже биха го нарекли добряк на междинна възраст. Чудите се по какъв начин тогава бил станал народен представител ли? Всъщност напълно инцидентно. Поставили го най-отзад в някаква листа. Но номерът на партията съвпаднал с този на персоналната му преференция. Така се оказал с най-вече гласове от всички претенденти в своя изборен регион.
Той нямал особени проекти за политическа кариера. Но приел случилото се като знак от ориста, а и се подразнил от настоятелните опити да го накарат да се откаже и отстъпи мястото си на един партиен функционер, който бил налял много пари в акцията.
Първоначално се опитал да работи за народа. Опитал да приказва. Опитал и да слуша. Бил попаднал измежду хора в костюми, които, за разлика от него, се чувствали тук в свои води и жонглирали с термини, които той по този начин и не съумял да схване. Те говорели доста, без да споделят нищо, и в никакъв случай не давали безапелационни отговори.
Нашият воин изтеглил неприятния чоп да попадне във фрагментарен парламент. Силите били изравнени и непрекъснато течали безплодни договаряния за сформиране на държавно управление, а същинската законодателна активност била останала на назад във времето. След няколко месеца в тази атмосфера депутатът почнал да усеща дълбока празнина.
„ Докога ще я караме по този начин? Тук съм, с цел да оказа помощ на България! “ - споделил си той - „ А се оказва, че и аз, и България сме в задънена улица. ” И траял още известно време да се носи по течението, съвещание след съвещание, като в това време разкрил, че най-важното качество за депутата е да съумява да изглеждаш ангажиран, без да прави нищо.
Един ден, откакто изслушал следващия спор, в който говорещите се замервали с клишета, депутатът ненадейно си спомнил за остаряла легенда, която знаел от своята майка. Тя му била разказвала, че високо в планината живее влъхва, който знае всички отговори.
„ Той ще ми каже какво да направя! ”, решил депутатът.
На идната заран се запасил с малко храна, поставил туристическите обувки и потеглил към планината. Пътят бил дълъг и тежък, изключително за човек, който бил почнал да привиква с лесния живот, честите банкети и климатизираната среда. Минал нашият народен представител през реки, изкатерил стръмни скали, дъжд го валял от горната страна, мраз сковавал краката му изпод. Веднъж даже се изгубил, само че твърдо вървял напред, тъй като, съгласно картата на неговата вяра, горе го чакала Мъдростта.
Най-накрая стигнал. Входът на пещерата се разкрил пред него, той влезнал и видял отшелника - космат, с остроумен взор, който като че ли бил закован в далечината и в никакъв случай не се завръщал оттова.
Седнал депутатът на един камък, кихнал от течението и попитал:
- Мъдри отшелнико, аз съм народен представител в Народното събрание и пристигам да те попитам две неща. Първият ми въпрос е по какъв начин да повеждам най-смислен и потребен живот?
- Като спреш да търсиш непозната мъдрост в пещери и започнеш да вземаш лични решения! - дал отговор отшелникът и се изкикотил налудничаво.
„ Този напълно е изперкал! “ - помислил си депутатът. Но по този начин и по този начин бил минал всичкия този път до върха на планината. Затова решил да зададе и втория си въпрос.
- А по какъв начин може България да стигне стандарта на западните европейски страни?
Отшелникът въздъхнал надълбоко и, без да каже нищо повече, постепенно се обърнал и липсващ в мрака на пещерата. Настъпила тишина. Депутатът стоял самичък няколко минути, оглеждал се и се чудел какво да прави.
Тъкмо се канел да тръгне назад, изпълнен с отчаяние, когато някой креснал тъкмо зад него: БАУ! Депутатът подскочил на половин метър над земята от уплахата. Щом се приземил и погледнал обратно с тройно уголемени очи, той открил, че лаещото в тъмнината страшилище е не някой различен, а отшелникът, подло промъкнал се през някой скришен кулоар на пещерата, с цел да го изненада. Депутатът се ядосал не на смешка. Той напсувал вдетинения дъртак в положителните обичаи на своите темпераментни предшественици от Северозападна България и се обърнал да си върви.
- Ча-а-а-а-кай! - вреснал дъртакът, този път с интонацията на коза. - Нали търсиш отговор?
И преди депутатът да успее да се възпротиви, той хванал ръката му и сложил в нея донесен кой знае от кое място мобилен телефон. Отшелникът показал с ноктест показалец единствената икона, която светела в средата на екрана. Тя имала формата на око.
- Отвори. Вътре ще откриеш отговора на въпроса за бъдещето на България – споделил мъдрецът от планината.
Депутатът докоснал екрана с пръст и отворил приложението. То се оказало най-обикновен калкулатор.
- Всичко е въпрос на сметки - смигнал му отшелникът.
Още политическа ирония от създателя четете:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ