Първо вижте видеото и после да продължим. *** Това е .

Първо вижте видеото и след това да продължим.



***

Това е. Това е предишното. Не, не се срамувай. Гледай. Помни. И се учи.

В анонса към видеото се споделя, че е от през вчерашния ден, само че с изключение на информацията от създателя, друго доказателство за датата няма. Но това не е значимото в тази ситуация.

А и, както казахме, това е предишното. То се е случило. Не можем да го отречем. Фактите са си обстоятелства.

Сега – за самото видео.

Да пренебрегнем обстоятелството, че Волен се бие като жена, въпреки преди години да се фукаше с всякакви клипчета с знания по бойни спортове. Винаги, постоянно, постоянно подлагай на подозрение „ уменията “ на позьорите.

На видеото виждаме един човек, който е някогашен народен представител (!!!), да размахва нещо като юмруци. Колкото и да е смешно, ситуацията клони към тъпо.

Депутатите са хората, които вършат законите в една страна. Човекът на видеото, който сякаш би трябвало да получава юмруците (макар да е в доста по-добра позиция и се въздържа да не го приспи), е чужденец – екскурзиант. Волен, по някаква причина, му крещи да научи български. Туристите, читателю, са тези хора, които идват тук от другаде, оставят си парите и си отиват. Ако им хареса, се връщат.

Волен беше част от властта, освен от Народното събрание, само че и от държавното управление. Същото държавно управление се чудеше по какъв начин да докара повече непознати туристи в България.

Дисонансът в общо-националната ни глава е толкоз мощен, че почваме да виждаме двойно.

Където и да съм ходил по света, почтено си признавам – на мен в никакъв случай локален народен представител и член на кабинета не ми е крещял да науча локалния език. То бива излагация и шовинизъм, бива, но в един миг започваме да приличаме на анимационни герои.

не е казусът. Вече. Както споделих, той е предишното, в Народното събрание ще влиза единствено като публицист. Както го видяхме да прави през вчерашния ден. Единствен без маска, тъй като е над нещата, постоянно друг, разпоредбите не са за него. Няма да си върша труда да изброявам всички остарели изцепки на лицето, тъй като към този момент не е забавен. Спомнете си единствено „ акциите “ към НАТФИЗ, скандал в аероплан, „ извини се бе! “, оферти за тестване на хомосексуалност, предложения за физически дуел към различен политик (това щеше да е жалка картинка наистина)…

Проблемът е различен. Проблемът е, че длъжността „ Волен “ беше разкрита в БГ политиката през 2005 година и от този момент се заема –

дали от самия Волен или от различен клонинг, все се заема. Защото е лесна позиция и не изисква друго с изключение на кряскане и циркове. И в настоящия парламент има „ Волен “. Просто той не се споделя. Позицията е постоянно на сякаш родолюбец с намръщено лице, вика по някого, ядосан, гледа неприятно.

„ Длъжността “ беше разкрита през 2005 година, когато сценаристите използваха етническо напрежение в кв. „ Захарна фабрика “ и съшиха с бели конци най-лесния сюжет, който се употребява по целия свят от край време – сочѝ, обвинявай, разделяй, владей.

Проблемът, читателю, главно е в гласуващите. Част от тях гласоподават за клоунадата, смèх да става. Когато се появи в политиката, Волен беше считан за „ различен “ с уклон към комичен по пънкарски, а партията му за „ пънк “ опит. Излезе ли ни през носа? Излезе ни. Тогава беше „ пънк “ опит, само че с годините се трансформира в норма и модел за подражателство.

През 2005 година аз персонално познавах едно момиче, което гласоподава за Волен, тъй като (нейни думи): Ей по този начин, смèх да става, че е цирк, цирк е, но най-малко да е циркът на макс.

На макс беше.

Отдавна не сме се виждали, само разбрах, че през всички тези години се е омъжила, има семейство и дете. Дано смехът да си е коствал. Дано към този момент да не ѝ е смешно от клоунадите в политиката, а да намира смях другаде. Този към този момент ѝ е бивш… народен представител. Дано идващите ѝ да не са като него.

Другите, гласуващи за „ Волен “, са хора, които обичат експанзията и експанзията е единственото, което ги притегля и приказва на техния „ език “. Не съм психиатър, само че мога да направя обосновано съмнение, че множеството от тях се бият като дами. Затова обичат насилието, тъй като си избиват комплексите на личната уязвимост. Има други – още по-слаби, които умеят да се бият в действителност, само че нищо друго не умеят.

Има и интересчии, които са близки до даден кръг от политици, а след това намазват – кой хотел, кой – ресторант, кой – изложба.

Някои си избират ролята, която е най-модерна сега. Едно време либералите са били на мода, прогресивните. Тарикатите са се престрували на либерали. Днес по целия свят става съвременно да си ултра родолюбец и консерватизмът завзема териториите. Днес тарикатите (прави ти усещане нали?) са консерватори и „ патриоти “. Утре ли? Утре ще забележим какви ще бъдат.

А в този момент една история, която няма нищо общо с тази история… просто ей по този начин.

Познавах един човек преди години, който – по партийна линия – получи (правилно прочете – „ получи “) бизнес от едни руснаци. Страхотен бизнес, бях очевидец на харчовете на този човек, не знаеше цената на нищо, просто си харесваше и си вземаше. И по този начин – години. Само че, по неприятно стичане, се оказа, че страда от един сериозен проблем, който е тиха зараза, за която никой не приказва – взаимозависимост към вещества. Търпяха го доста, само че най-после стана неконтролируем и взе да прави нелепости, да пилее и да се набива в очите и на слепите, както се споделя.

Взеха му бизнеса и го оставиха с нищо. Чух, че му се наложило да си търси работа и живеел на заеми. Не знам каква работа си е намерил и не знам по какъв начин се е развила историята по-нататък. Просто в един миг беше на вярното място в верния миг, а после… към този момент не беше. И стана някогашен предприемач.