Първо трябва да искаш да имаш дете, ама това не

Първо би трябвало да искаш да имаш дете , но това не е наложително. Желанието може да ти пристигна и след това. Или по този начин и да не пристигна, но приятелките ти пък към този момент имат деца, някак е жалко единствено ти да нямаш. Добре е обаче да не си доста наясно какво се чака от теб като родител.

После би трябвало да родиш детето , да прекарате няколко дни в болничното заведение и след това ви изписват. Задължително е да има оркестър, професионален фотограф и най-малко 55 индивида рода на изписването.

След това детето стартира да пораства. Тук не се изисква кой знае какво. Сменяш някой памперс. Кърмиш, но стига да не си развалиш бюста, нали… И към този момент като поотрасне дотолкоз, че да може да се държи само́ в седнало състояние, тикаш телефона в ръката му, когато искаш да помълчи, когато искаш да седнеш на кафе с другарка, когато с таткото излизате на ресторант – въобще всякога, когато се НАЛАГА. Не че желаете да го давате тоя телефон, то просто се НАЛАГА.

После детето стартира да приказва. Вероятно първо на британски. Ама че талант! Логопедът споделя, че това е от доста гледане на детски на британски език, но какво схваща тая!

Когато пораства, добре е да употребява разнообразни похвати за приемане на това, което желае – от тръшкане до нервности, тъй като в този живот се съумява по този начин – като на някого му писне от теб, и ти дава мечтаното.

Междувременно от таткото не се желае съвсем нищо – да погъделичка детето 2-3 пъти седмично и след това да разправя на сътрудниците по какъв начин обича да си играе с детето.

Когато детето пита нещо , му отговаряйте, че нямате време. Много е значимо: НЯМАМ ВРЕМЕ! НЕ СЕГА! Не си и помисляйте да му четете, да му обяснявате (малко е, не схваща!) или да рисувате дружно, да го учите на каквото и да е, тъй като въпреки всичко защо са госпожите в предучилищната?! Едва ли някой чака от вас да вършите тяхната работа!

Когато детето си разреши да ви прекъсне, до момента в който водите значим диалог или се кефите на последния попфолк шлагер, безусловно му бутайте телефона в ръцете, а в случай че го употребявате в този миг, запасете се с втори или с таблет. Общо взето – в никакъв случай не оставяйте БЕЗ ТАЗИ БЕЗЦЕННА ВЕЩ, тъй като другояче ще би трябвало да останете НА ЧЕТИРИ ОЧИ С ХЛАПЕТО. А какво ще го вършиме?!

Като порасне още малко, ще го мъкнете с вас по кръчмите.

Когато сте на детската площадка , наложително е то да бута колкото се може повече деца, да предрежда колкото се може повече от същите на пързалката и въобще където е допустимо, а вие не би трябвало да си мърдате пръста за нищо. Просто наблюдавате или си цъкате по телефона. Не му вършиме забележка, не се намесвате, не се извинявате на „ жертвите “, другояче всичко пропада. Така че въобще не си и помисляйте да поемете по този бодлив път.

После детето потегля на детска, а по-късно - и на учебно заведение . Непременно би трябвало да се карате на учителките, когато си разрешат да вършат забележка на детето; когато го връщат поради сополи; когато настояват, че не се държи добре. Подобни възмутителни практики просто не трябва да бъдат толерирани. Ако се постанова, даже заплашвате с физическа разпра.

Ето тук също е добре да се намеси бащата за повече тежест и да вдъхне почит с портфейл и тъмни очила.

После детето пораства и расте… идва време да отиде в гимназия, а след това да приключи с бал (а, умерено – не оня с оценките, а за купона говорим) – в този момент: внимавайте (ако би трябвало, записвайте си) – балът не е бал, в случай че не поканите най-малко 200 души; в случай че не поръчате роклята или костюма най-малко две години по-рано; в случай че не костват петцифрена сума; в случай че не поръчате някоя певачица в ресторанта; в случай че не изтеглите заем за цялото това удоволствие; в случай че не промените най-малко 6 фризьорки, гримьорки и маникюристки, до момента в който не намерите съвършените. Останалото е волна стратегия – по избор можете към този момент да поръчате колесница с бели коне или вертолет, който да спусне отрочето в средата на учебния двор. Изобщо… проявете малко въображение, тук ви споделяме основите, върху които към този момент нататък можете да надграждате.

Междувременно е от извънредно значение да не се интересувате от дипломата на детето , в случай че не е цялостна с петици и шестици. В случай че не е, не забравяйте да напишете най-малко в 5 групи в обществените мрежи по какъв начин няма никакъв смисъл от изпитите, тъй като единствено стресират децата. Оценките от матурите пък напълно нямат никакво значение. Изобщо не им обръщайте внимание дори. Все едно ги няма.

В тоя живот не е значимо да се трудиш, а да познаваш точните хора, тъй че дано насочи напъните си в тази посока.

Надявам се, че ми следите мисълта, тъй като в този момент стартира още по-съществената част.

Детето към този момент се е трансформирало в построена персона, пълновръстен жител на обществото . Надявам се, че сте го научили към този момент, че в случай че не успее да се оправи с някой изпит, то би трябвало да си го заплати. Ако не си вземе шофьорската брошура от първия път, напряко да си я купи, с цел да не си губи времето. Животът е къс.

Ако кара скъпа кола , е наложително да изпреварва погрешно (но то единствено по този начин се води съгласно тъпия правилник), да свирка на всеки, който кара в ограничаването, да се носи по спешната лента или където и да е, стига да е пътно платно. Ако инцидентно някой катаджия си разреши да го спре, безусловно да бутне подкуп. Така се оправят нещата. Ако не се оправят по този начин, да бутне по-голям подкуп.

Нека стопира на инвалидното (естествено с подправено изваден стикер). Нека лишава преимуществата, където е допустимо. Нека не си прави труда да стопира на пешеходна пътека и на червен светофар. Другите ще изчакат. 

Парите дефинират законите.

Така да го научите.

Запомнихте, нали?

Гарантираме ви сигурен триумф с тези скъпи препоръки.

Стига да желаете да отгледате палач на пътя.

А в случай че не желаете, не опитвайте това вкъщи.

Животозастрашаващо е.

Цветелина Велчева©