Първо тръгва мечето, на което един ден му пада крачето, а след

Първо потегля мечето,
на което един ден му пада крачето,
а след него и двете кафяви очета –
стъкълца се оказват, зашити с кончета.
Няма кой към този момент твоите секрети да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.
Първо потегля мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си горски дух, още пърхаш почтено
и сънуваш в сияйния мед на пчелина...

После баба, която садеше лалета
и те возеше в приказки с пъстра карета
изведнъж сам-сама е леха разцъфтяла –
спи в лалетата - мъничка, тиха и спряла
сред каретата, синя пътечка избрала…
В тази приказка баба не ще да те вземе -
тропаш с крайник и се сърдиш на всички огромни!
И с юмручета къси ще строшиш дрешника
– две забрадки, догадки – това ли е “Сбогом ”?
Върху хляба – свещичка мига с огънче едва
и ти сочи – звездичка е станала баба.
Как ще става звездичка, без даже да помаха!?
Научаваш, че “Сбогом ” е бодили в стомаха....

После някой другар, ей по този начин, те предава -
за броени стотинки плюс махленска популярност...
И в минути броени оня сняг в твойте вени
трупа, натрупа, затрупва 100 игри споделени...
Две светулки в окото – светлинки вкаменени,
се търкулват в тъмата, дето гъста извира,
спира плавното лято, топлинката ти стопира.
И с чукчета звънливи – чук-чук! - пулсът забива
сто пирона лютиви в кръвта доверчива –
закована е към този момент – не клокочи, а тлее...
Научаваш – надалеч твойто детство живее.
И поемаш натам, дето ставаш огромен.

А тогава – тогава любовта те предава.
Почва така, незабелязано, не е по никакъв начин съответно –
разрешаваш задания, само че на филми не плачеш,
храбро скиташ из мрака, но елфи не чакаш,
Дядо Коледа, ех – това старче лъжливо,
през комина назад крепко пушек си отива –
научаваш: фантазията с панер пари се купува,
а съня на пчелата... Нека различен го сънува!

После – имаш усмивка, но смях в нея няма.
После – имаш покривка, само че не стига за двама.
После – бавни камили – се тътрузят неделите,
в тежки гърбици скрили тежестта на разделите.
И по този начин си необитаем - с онемели пчелини...
И по този начин си пораснал, че съвсем си загаснал.

Как стартират разделите? Първо потегля мечето...
А след него, невидимо, си отива детето.А тогава...
Тогава – я, отде те закача едно скрито хлапенце,
търпеливо юначе? Под лъжичката шепне и блещука с лунички -
абе някак отнякъде те гъделичка!
Абе някак и някъде те чака чинно,
а насън вместо Мечо идва то да те гушне.
И насън, вместо баба, то те вози с карета
до поляната с елфи, лазур и лалета...
Потърси, откри го – след последното дирене
научаваш: разделите свършват с намиране.