Не ни оплаквайте, защото…
Първо срещнах Ели. Тя приключи стопанска система в Дания и се върна – преди да замине за Барселона, с цел да следва магистратура по финанси. Последно беше на посетители при брат си, който учи в Лондон, само че е отпътувал по Еразъм в Нова Зеландия. Учудих се като ми сподели, че към този момент живее и работи в София.
„ Засега тук ме устройва, след това не знам . ”
Не знам, казано с подобен оптимизъм, не бях чувала. А звучи егоистично, капризно, апатично. „ Младите нямат нравствени ориентири, живеят ден за ден, интересуват се единствено от себе си. ” Така ли?
Протестирахме за Витоша – тогава прочетох един от най-позитивните текстове, писани скоро: манифеста на митинга, „ Добро утро! Ние сме децата на прехода ”. Остър, само че не озлобен, той завършваше с усмивка.
Дойде и лятото – палатки, пясък, залези, песни, пътешестване, инцидентни срещи с хора, които си виждал преди години на хиляди километри... Не желая да чувам, че сме нещастни, тъй като нямаме в какво да имаме вяра. Това, което ни свързва, не е вярата. Не обичаме идеологии, които ни затварят в рамки.
Не гледаме телевизия – гледаме личния си живот .
Не имаме вяра на речи, писани по предписания на рекламни организации, нито на камерите, които снимат единствено където би трябвало и каквото би трябвало. Те имат потребност от нашето доверие, ние нямаме потребност от тях. Никой различен не може да поеме отговорност за моя живот и да се погрижи вместо мен за сложните неща. Затова политическите пристрастия не ми влизат в дневния ред. Не предпочитам сред „ ляво ” и „ дясно ”. Ако желаеме смяна, организираме се в интернет и излизаме на улицата.
Олимпийските игри ги гледахме. Но повече ги следяха майките и бащите ни – бяха по-запалени. Сигурно е отговорна нашата Апатия. Или просто нямаме потребност да се гордеем с групови достижения. Искаме да се гордеем със своите лични. Дяволски желаеме да реализираме нещо и от ден на ден можем. Въпреки безработицата.
„ Едно време младите имаха работа. ”
Завършваш университета и те назначават по систематизиране в Сеново, Русенско. Работиш по специалността и получаваш заплатка. Щеше да е по-лесно. Но избирам хоризонта на избор, предизвикването, куража да рискуваш и да следваш фантазиите си.
