Първо Сирия, а сега и Иран? Русия не е в

Първо Сирия, а в този момент и Иран? Русия не е в положение да помогне на своите съдружници в Близкия изток и губи от ден на ден въздействие в този стратегически значим за нея район, написа Deutsche Welle. Какви благоприятни условия остават на Путин?

През януари Русия и Иран подписаха в Кремъл стратегическо съглашение за партньорство – това беше сигнал за света, че двете изолирани от Запада страни се сближават. А единствено пет месеца по-късно - след израелското нахлуване против Иран Русия наподобява няма предпочитание да помогне на колегата си, написа АРД. Споразумението, подписано при започване на годината, не включва обвързване за военна отбрана, само че иранският режим най-вероятно очакваше освен това от топли думи, когато изпрати външния министър на страната Абас Арагчи на посещаване в Москва.

Какво Путин не желае

Русия в действителност може да завоюва от войната в района - колкото по-високи стават цените на петрола, толкоз по-добре за Москва, отбелязва АРД. За Путин обаче обстановката по никакъв начин не е елементарна. Той явно не желае да се намесва военно, най-много тъй като води война в Украйна. Не желае и не може поради Иран да си разреши и борба с Израел.

Политически са значими и деликатните връзки, които Путин гради със Съединени американски щати на Тръмп. Руският президент несъмнено не желае да ядосва Тръмп, откакто таман съумя да се нарежда като еднакъв на американския президент и да разбие част от изолацията, в която страната му беше изпаднала. Това може да докара и до повдигане на част от глобите против Москва. Путин никога не е изолиран в останалата част на света, а в някои от страните, които Путин причислява към своя лагер и които разчитат на неговата поддръжка, в този момент хората вероятно удивено се питат дали Русия не изоставя следващ собствен съдружник в Близкия изток.

Падането на режима на Асад – удар за Русия

Когато тържествуващи сирийци в заточение през предходната година развяха новото знаме на Сирия от балкона на сирийското посолство в Москва - близо до Кремъл, това беше финалното доказателство, че Русия е изгубила най-важния си сътрудник в Близкия изток. Путин не съумя или не пожела да направи нищо, с цел да избави Башар Асад.

В началото Москва изпрати няколко изтребителя, само че бързо се отхвърли и остави съдружника си на произвола на ориста, напомня АРД. Сирийският деспот внезапно падна от власт и избяга със фамилията си в Москва. Сривът на режима на Асад беше сериозен удар за съветските упоритости във връзка с Близкия изток.

Фаза на ново въздействие

Под ръководството на режима на Асад Сирия се трансформира в опора на съветската политика в Близкия изток. Преди 10 години Русия се намеси военно в гражданската война и от този момент поддържаше Асад на власт с изтребители и бомби - и с опустошителна революция, траяла години наред. Русия разполагаше с военни бази в страната, в това число стратегически значимото пристанище Тартус, с помощта на което получи личен достъп до Средиземно море. Москва възвърна предходното си въздействие и, както по времето на Съветския съюз, още веднъж се трансформира във значим състезател в комплицираната конструкция на властта в района.

Русия се обвърза и с други страни от Близкия изток – причисли се да вземем за пример към разширения картел на производителите на нефт ОПЕК+. Това означаваше по едно и също време доближаване със Саудитска Арабия и спомагателни благоприятни условия за въздействие върху страните от Персийския залив, написа АРД. В комплицираната игра на балансьор Путин дълго време поддържаше положителни връзки и с Бенямин Нетаняху в Израел - за да се утвърди като медиатор и специалист по Близкия изток, който никой не може да пренебрегне.

Две изолирани страни се сближават

Русия се стремеше и към непосредственост с Иран. Те водиха война дружно против съперниците на Асад в Сирия, а по-късно, когато Русия стартира личната си война против Украйна, се появи още една обща линия: Подобно на Техеран, Москва се сблъсква с все по-строги западни наказания. Търговията сред двете остракирани страни се разрасна и Русия стана най-големият задграничен вложител в Иран. Иран също по този начин доставяше безпилотните самолети, които бяха изключително значими за Русия, най-много през първите месеци на войната в Украйна, а по-късно изпрати и софтуерна помощ, която разреши на Русия сама да създава сходни безпилотни самолети.

Стратегическото съглашение от началото на годината изглеждаше напълно разумно. Иран и Русия го подписаха в очакване на новия мандат на Доналд Тръмп – само че никой не можеше тогава да знае доколко двете страни ще попаднат във фокуса на вниманието на Тръмп.

Какво Путин може да реализира към момента

Сега всичко е към този момент друго - Тръмп подаде ръка на Путин и размаха пестник пред Иран. Руският президент в този момент би могъл да се опита да играе ролята на медиатор. Ако желае да задържи иранският режим като собствен проводник на въздействие в района, без да заплашва връзките си с останалите, а и да впечатли Тръмп – ролята на медиатор е единственият му късмет.

Дали контактите му ще са задоволителни, с цел да реализира нещо значително, към момента не е ясно. Ако това не му се удаде, Путин ще е заставен да избира сред остарелия си съдружник Иран и Съединени американски щати на Тръмп.

Луксозно заточение

Твърди се, че Асад и неговият антураж към момента са в Русия. Твърди се, че фамилията на диктатора населява скъпи жилища в лъскавия бизнес център на Москва. Луксозно заточение - в последна сметка това се оказа единственото нещо, което Русия може да предложи на някогашния си съдружник. Ако иранският режим в действителност колабира в следствие от войната, Москва може да се окаже положително леговище и за аятоласите.