Андрей Янкулов към прокурор Кирилова: Не сте в окопи и не летят ш...
Първо, дано се изясним с сътрудниците от прокуратурата, включително градския прокурор, къде се намират и какво работят.
Колеги, не сте в окопите.
Около вас не свистят шрапнели и не избухват бомби. Не сте в никаква война. Седите на бюра. Намирате се на виновна високоплатена държавна служба с огромни пълномощия, които би трябвало да упражнявате в социална изгода.
Който е напуснал тази служба, с цел да прави нещо друго, не ви е изоставил в борба. Не водите никаква борба против мафията или нещо сходно. " Семейството " по тези мафиотски термини си е при вас и даже не ви интересува.
Второ, в едно опитващо се да бъде демократично общество, естествените медии, неправителствени организации и дейни жители ще ви търсят сметка по какъв начин осъществявате тези си огромни пълномощия, а няма просто да ретранслират или одобряват безрезервно всичко, което им кажете вие. Това може и да не ви харесва, може и да не сте съгласни с рецензията против вас, само че това е неприятната част от работата, която би трябвало да приемете, откакто сте се хванали да я вършите.
Непрекъснатото самоопределение на носителите на огромна обществена власт като " жертва ", против която някой все води " войни " и желае да " унищожава ", в действителност дискредитира тях самите, а не критикуващите. Критикуващите би трябвало да бъдат опровергавани от носителите на властта с работата им всъщност, упражнявайки властта.
Доколко това се случва, особено във връзка с прокуратурата, е ясно и на самите ѝ ръководители - тъй като непрестанно им се постанова да се оправдават по какъв начин работят. С което напълно не споделям, че в някои от тези оправдания, като да вземем за пример несъвременния веществен или неприятния процесуален закон, няма законни учредения.
И на финала, става известно, че някак съм се трансформирал в личен проблем за актуалните носители на властта в правораздаването като примерно Сарафов или Кирилова, откакто, къде в обществени изявления, къде в служебни срещи, ме загатват под път и над път все в отрицателен подтекст.
Това към този момент е доста добре. Помага ми с мотивацията да не преставам да се занимавам, колкото и да си давам действителна сметка за безсмислието и безперспективността на напъните.
Андрей Янкулов
iframe src= " https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fandrey.yankulov%2Fposts%2Fpfbid0wauj6iBihk3F2nBMNcSGaNRvPnNnoAWrBqdX6R4uN1FzNcn3MdxvPWFsKS5k7dknl&show_text=true&width=500&is_preview=true " width= " 500 " height= " 278 " style= " border:none;overflow:hidden " scrolling= " no " frameborder= " 0 " allowfullscreen= " true " allow= " autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share " >
Колеги, не сте в окопите.
Около вас не свистят шрапнели и не избухват бомби. Не сте в никаква война. Седите на бюра. Намирате се на виновна високоплатена държавна служба с огромни пълномощия, които би трябвало да упражнявате в социална изгода.
Който е напуснал тази служба, с цел да прави нещо друго, не ви е изоставил в борба. Не водите никаква борба против мафията или нещо сходно. " Семейството " по тези мафиотски термини си е при вас и даже не ви интересува.
Второ, в едно опитващо се да бъде демократично общество, естествените медии, неправителствени организации и дейни жители ще ви търсят сметка по какъв начин осъществявате тези си огромни пълномощия, а няма просто да ретранслират или одобряват безрезервно всичко, което им кажете вие. Това може и да не ви харесва, може и да не сте съгласни с рецензията против вас, само че това е неприятната част от работата, която би трябвало да приемете, откакто сте се хванали да я вършите.
Непрекъснатото самоопределение на носителите на огромна обществена власт като " жертва ", против която някой все води " войни " и желае да " унищожава ", в действителност дискредитира тях самите, а не критикуващите. Критикуващите би трябвало да бъдат опровергавани от носителите на властта с работата им всъщност, упражнявайки властта.
Доколко това се случва, особено във връзка с прокуратурата, е ясно и на самите ѝ ръководители - тъй като непрестанно им се постанова да се оправдават по какъв начин работят. С което напълно не споделям, че в някои от тези оправдания, като да вземем за пример несъвременния веществен или неприятния процесуален закон, няма законни учредения.
И на финала, става известно, че някак съм се трансформирал в личен проблем за актуалните носители на властта в правораздаването като примерно Сарафов или Кирилова, откакто, къде в обществени изявления, къде в служебни срещи, ме загатват под път и над път все в отрицателен подтекст.
Това към този момент е доста добре. Помага ми с мотивацията да не преставам да се занимавам, колкото и да си давам действителна сметка за безсмислието и безперспективността на напъните.
Андрей Янкулов
iframe src= " https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fandrey.yankulov%2Fposts%2Fpfbid0wauj6iBihk3F2nBMNcSGaNRvPnNnoAWrBqdX6R4uN1FzNcn3MdxvPWFsKS5k7dknl&show_text=true&width=500&is_preview=true " width= " 500 " height= " 278 " style= " border:none;overflow:hidden " scrolling= " no " frameborder= " 0 " allowfullscreen= " true " allow= " autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share " >
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ