Три дни в INSAIT: Естественият интелект зад AI в България
Няма потребност да сте родени гении, с цел да бъдете част от INSAIT (макар че помага).
Някои от откривателите тук са почнали със надпреварите по математика още преди да влязат в първи клас.
Други - и то хора с доста високо равнище на теоретични знания в компютърните науки - са първото потомство висшисти в фамилията си.
Някои са деца на инженери, икономисти, учители или академични преподаватели в други сфери, които с персоналния си образец са ги подтикнали да се насочат към точните науки и осведомителните технологии.
Други потеглят от напълно друга начална точка и отново стигат до INSAIT.
“Моята майка е детегледачка ”, “Баща ми е таксиметров водач ”, “Родителите ми са художници по специалност ”, “Моят татко е преподавател по спектакъл ”, “Израснал съм в малко село, имах напълно непретенциозно детство ”, описват някои от най-умните хора, с които съумях да беседвам тук.
Между всички тях има нещо общо: потенциалът за деликатно мислене, желанието за доста здрава работа и постоянството.
разказахме по какъв начин институтът слага България на международната карта на изкуствения разсъдък. Сега е време да разкажем и персоналните истории на хората, стоят зад действителните научни проучвания в него.
От детството и първата среща с математиката, през хората, които ги въодушевяват да се заемат с проучвания, до обичаните им филми и книги - всеки от тях отдели от времето си, с цел да опише по какъв начин е пристигнал в България.
" Намирам смисъл в удоволствието да работя по сложни проблеми "
Сери Хури – приключил магистратура в израелския университет Technion и докторска степен в Калифорнийския университет - Бъркли със компетентност в графовите логаритми – е работил като готвач до преди 10 години.
“Започнах още на 13-годишна възраст, търсех си работа без причина, просто тийнейджърска прищявка. На 17 година към този момент можех да кажа, че имам кулинарен опит, и ме одобриха като готвач в огромни заведения за хранене в Хайфа. На 20 години си споделих: “Искам да се занимавам с нещо друго ”. Влязох да изучавам компютърни науки без особени упования. И в един миг се случи нещо, което ме накара да обикна тази магия ”, споделя той.
Когато идва време за докторската степен, Сери - момчето от магазина за сандвичи в Хайфа - към този момент е толкоз добър в логаритмите, че е признат в най-силните университети на Съединени американски щати.
Посещава MIТ, Принстън и Бъркли, избира да остане в Калифорния.
Какво го отличава от всеки различен млад мъж, който би останал удовлетворен да има постоянна работа с постоянна заплата?
“От дете постоянно съм се питал какъв е смисълът на живота, за какво съществуваме, за какво сме хора, за какво имаме проекти. Постоянно си задавах сходни въпроси, потъвах в тях. Търсех умни хора, с които да ги разисквам. Аз намирам смисъл в удоволствието да работя по сложни проблеми ”.
Питам го дали в миналото си е представял, че ще стигне толкоз надалеч
“Ако тогава ми бяхте споделили, че ще отида в UC Бъркли, щях да попитам " За какво говорите? Ще сготвям в кампуса ли? ". Не, това не беше моят проект, само че просто нещата се получиха. В моя опит съм разкрил, че има два типа хора - тези, които знаят, че не знаят, и тези, които не знаят, че не знаят. Никой не знае какво ще му се случи в живота. Но някои хора го осъзнават, а други - не. Животът е цялостен с изненади ”.
През август 2024 година той пази докторантурата си и през днешния ден към този момент е в INSAIT, в България.
“Причината да дойда тук е, че за мен е ясно, че INSAIT събира топ гении. Исках да работя с най-хубавите хора в моята сфера. Ако погледнете какво се случва сега с региона на логаритмите - по-специално графовите логаритми - и видите какви хора има в MIT или в Бъркли, доста мъчно някой може да победи екипа, който INSAIT построява тук ”, споделя той.
“Колкото повече въпросителни има, толкоз по-добре ”
Тънката алена линия сред хората, които вземат участие в обособените групи, е невероятният метод на мислене.
Откривам го във всички диалози - и при най-младите момчета и девойки, и при най-титулуваните откриватели и ръководители на INSAIT.
Трудно е да се опише по различен метод с изключение на непрекъснато търсене на истината в голям брой дребни стъпки.
И то - в композиция с със смелостта да търсиш предизвикването, което никой преди теб не е преодолявал, и да си първият, който ще се оправи с него.
Да се заемеш с видимо неосъществим пъзел, в който всяко настрана късче е пъзел единствено по себе си, да стигнеш до най-дълбокото допустимо равнище на загадката и да я решиш от вътрешната страна на открито.
“Абсолютно всяка седмица (в INSAIT) има нещо ново, което те провокира. Ако не - значи някой към този момент го е направил. Колкото повече въпросителни има, толкоз по-добре. Трудната част е да намериш най-лесното решение. Както в математиката се споделя: красивото и симплистичното е това, което работи ”, споделя Анна-Мария Халачева. Тя е притежател на стипендия от Гугъл DeepMind в INSAIT, а до неотдавна е работила в IBM в Германия, редом с магистратурата си в Университета в Щутгарт.
Анна-Мария е приключила 91 Немска езикова гимназия “Проф. Константин Гълъбов ” в София, където учи предметите на два езика, а на финала поставя матури и на български, и на немски.
“Големият стрес да се научиш, че всичко става с доста време и старания, беше в гимназията ”, споделя тя, когато я запитвам по какъв начин се тренира мотивацията да се вглъбиш за седмици и месеци в една задача. “Колкото повече време прекарваш в плана си, толкоз повече го обикваш най-после. Положил си толкоз старания, мислене, сила, адреналин - чувстваш го като твое дете ”.
“В 90% от времето човек се мъчи да реши даден проблем, само че всичко си коства поради останалите 10%, в които му хрумва някоя превъзходна концепция. Затова и всички ние се занимаваме с просвета ”, споделя Мислав Балунович от Хърватия.
Той приключва докторантура и магистратура в ETH Zürich с премия за най-хубава дисертация. На 29 години има над 20 публикации в най-престижните международни конгреси за изкуствен интелект.
Като възпитаник има златен и бронзов орден от Международната олимпиада по математика и два сребърни медала от Международната олимпиада по информатика.
От средата на януари 2025 година Мислав Балунович се причислява към INSAIT, с цел да управлява ново направление - основаването на AI за решение на математически и други комплицирани проблеми.
Един от най-интересните диалози тук е с Антон Александров. Завършил е магистратура в ETH Zurich и в този момент работи по BGGPT в INSAIT. Говори освен за приложните полета на езиковия модел, само че и за фундаментални въпроси като потребността от либерален надзор над толкоз мощни технологии и отбраната на персоналните данни.
Последната обява с негово съавторство е призната в Конференцията за емпирични способи в обработката на естествени езици. В нея е разказано допустимо решение на така наречен " пагубно забравяне " - риск при спомагателното трениране на базов езиков модел, подготвен на британски език, с информация на непознат език като български.
" Ние сме първите, които съумяваме да запазим напълно или дори да подобрим качествата на модела на британски език, като по едно и също време с това увеличим оптимално качествата на български език ", споделя той. Когато го запитвам какво би посъветвал младежите, които желаят да се занимават с неговата специалност, той обръща внимание на потребността от изтъкване на базовите правила в математиката.
" Важно да разбираш процесите в математиката като инструмент, с цел да добиеш интуицията, която оказва помощ за основаването на новите открития ".
" Ако разбираш казуса, ти рано или късно ще го решиш. Разбирането на казуса постоянно е сложната задача "
Разбирането на казуса от време на време значи откривателят да се вгледа в процесите, които го вършат човек.
“Ако желаеме да създадем машини, които да виждат, ние би трябвало да си отговорим какво въобще е зрението… За нас, хората, то е интуитивно, ние виждаме непрестанно. Но не можем да дефинираме какво значи да виждаш. Нужно е намерим решения на всевъзможни въпроси - от метафизичен до надълбоко механически - и всички те да си подхождат, с цел да може да се построи нещо работещо ”, споделя проф. Данда Паудел.
Роден в Непал, приключил инженерство в Индия, с докторска степен по компютърно зрение от Франция, той става старши откривател в ETH Цюрих през 2016 година, а през днешния ден е професор в INSAIT.
Той споделя за годините, в които с приятелите си са мъчили да вземат решение инженерни задания по цели дни и нощи единствено поради удоволствието да търсиш работещ вид, да виждаш прогрес, да го обсъждаш с останалите и да се запознаеш с непознатия метод:
“Чак откакто ги бяхме решили, разбрахме, че това са били прекомерно комплицирани проблеми. А аз не знаех авансово. Когато ги взехме решение, ни споделиха, че сме свършили прекалено много работа ”.
Разликата сред инженерството и научните проучвания е в това, че “ако направиш неточност в инженерството, рано или късно ще я откриеш, даже да ти отнеме време - а в проучванията нямаш този разкош ”.
“Не знаеш какво е вярно и какво е неверно. Ако нещо не работи, нямаш визия дали да се надяваш, че в миналото ще схванеш за какво е по този начин. Може и да си на прав път, може и да не си. Продължаваш напред и е допустимо да се окаже, че си се захванал с толкоз комплицирана задача, че без значение какъв брой дълго и крепко си работил, няма да схванеш в какво бъркаш.Това е проблематика от друго равнище - и по тази причина започнах да се занимавам с нея ”.
“Хората идват поради хора, не поради здания ”
Интересът му към България се дължи на проф. Люк ван Гуул - знаменит белгийски академик в областта на компютърното зрение, който е един от първите привлечени професори в INSAIT.
Заради него проф. Паудел стартира да взе участие в активността на института в София, до момента в който го съчетава с работата в ETH.
“Натрупах персонален опит и преди към 6 месеца си споделих: “Ок, това място ми харесва. Бих желал да се преместя тук ”. INSAIT е гостолюбив за хора, които желаят да опитват с концепциите и проучванията си. Предлагат подобаваща среда и запаси, с цел да можем да изградим проучвателен екип, какъвто всеки академик би желал да има, тъй че да има изгода от работата ни ”, споделя той.
Групата по роботика се управлява от проф. Паудел и от доктор Нико Цех. Той идва в София от ETH Zurich, където специализира в областта на квантовото компютърно зрение.
Нико Цех е от хората, които имат досег с технологиите от ранна възраст - неговият татко е инженер. Откривам публикация за него от годините му като студент в Университета в Ерланген, когато работи като доброволец за “космически турове ” за посетителите в Обсерваторията в родния си град Нюрнберг.
По-късно образованието го води до Нова Зеландия, където сътрудничи по плана за гигантския радиотелескоп Square Kilometre Array.
За магистърската си теза отива в Университета Джонс Хопкинс в Балтимор. Там работих по самостоятелно основаване на медицински облици: “Изграждахме роботи, които самостоятелно вършат изображения за по-добра диагностика от рентгени и компютърна томография ”.
" Работим в тясно съдействие както с останалите професори, по този начин и със студентите. Тук йерархията е хоризонтална, можем да обсъждаме непосредствено какви проекти имаме и какви са задачите ни. Това е нещо неповторимо, което ме убеди да дойда в INSAIT ”, споделя Нико Цех.
Това удостоверява и Сери Хури, само че повода да пристигна в България не е обвързвана единствено с преподавателския екип. Финалното решение е стимулирано от една персонална история:
“Когато бях дете в Хайфа, нашите съседи - най-хубавите другари на родителите ми - бяха българи. Те в този момент живеят в София. Преди да подпиша контракта с INSAIT, взех решение да им се обадя " Вижте, получих предложение за работа в София, в INSAIT, какво да върша? " Поговорихме и те ме убедиха. Вече имах положително чувство, тъй като бях израснал с тези хора - те бяха част от фамилията. Беше естествено да схвана, че ще ми е елементарно да се свържа с хората тук и с културата, тъй като към този момент имах доста положителни усещания ”.
Приятел - българин е оказал помощ и на 21-годишния Тимофей Фидосеев да разбере за INSAIT.
Тимофей е златен медалист от Международната олимпиада по информатика от 2021. Има златен орден и от ICPC 2023 - международно състезание по програмиране за студенти от над 100 страни по света.
През лятото на предходната година той взе участие в летен стаж в INSAIT, по време на ваканцията си от Ecole Polytechnique в Париж, където учи за бакалавър. Тимофей взе участие в работата по огромен план, екипът написа къса публикация и тя е призната на на AI Math Workshop на NeurIPS.
“Хората идват при хора, не при здания или имена на табели ”, споделя проф. Мартин Вечев, когато дава отговор на въпроса по какъв начин толкоз надарени откриватели в AI избират България вместо по-известен интернационален център.
Например, Иво Петров - приключил в Кеймбридж, медалист от Международните олимпиади по математика и физика:
“Имаше доста “първи ” неща в INSAIT, които ми направиха усещане. Ставаше въпрос освен за брой публикации, само че и за качество. Виждам какъв брой качествени хора стартират да се връщат от чужбина и идват тук. Христо Венев, който се занимава с квантови компютри, е един от най-умните хора, които познавам. Той е гений 1 на 1 000 000 000.
“Кристиан Минчев също е математик от Оксфорд. Състезател от националния тим, отиде в Англия, само че избра да се върне в България. Хората са удовлетворени, съумяват да вършат нова просвета. Наистина не е за подценяване това, което се случва тук ”.
В един от дните на престоя ми в INSAIT виждам Иво и Кристиан в деяние. Докторантите от разнообразни групи се събират в обща полемика, в която двама души показват своите проблеми за решение, вероятни подходи и хрумвания - а останалите могат да питат или да оказват помощ.
Иво Петров демонстрира по какъв начин тимът на INSAIT е на 1-во място във краткотрайното класиране на Математическата олимпиада за AI - съревнование, което тества модели за решение на комплицирани задания от най-високото равнище за гимназистите.
Кристиан Минчев разказва проблем, който евентуално може да трансформира и интернет, и модели като ChatGPT в нещо неизползваемо. Това е развой, в който модели, които основават наличие, стартират да се зареждат от личния си артикул. Когато текстовете, генерирани от един AI се върнат да го “обучават ”, качеството на информацията последователно ще деградира до миг на колапс.
Изследователите в INSAIT са разпределени в няколко разнообразни посоки: компютърно зрение и роботика, логаритми и доктрина, квантови компютри, машинно образование.
Научни проучвания или работа на заплата? “Апетитът идва с яденето ”
Това споделя Емилиян Павлов - data scientist в INSAIT, работил по събирането на данни за трениране на модели.
“Когато видиш други хора, които се оправят добре с нововъведения, започваш да си казваш “Искам и аз да разработя програмен продукт, който ще направи живота по-лесен ”.
Той се връща в България поради своя по-голям брат, който през днешния ден също работи в INSAIT. За разлика от медалистите от математически надпревари, Емилиян е учил в Английската гимназия в София и открива интереса към тази просвета относително късно. Приет е да следва в Техническия университет в Айндховен и признава, че първата година е била най-трудна поради високото равнище на преподаване. От 3-4 българи той остава единствен в специалността.
Животът в чужбина оказва помощ да станеш по-независим човек и да се научиш по какъв начин да се справяш самичък, споделя той. Сега към този момент вижда вълна от свои връстници, които се връщат в България, с цел да са по-близо до фамилията си.
Всеки от тях би могъл да работи в промишлеността и да печели с помощта на уменията си.
Мотивацията да се занимаваш с просвета е нещо, което не се купува с пари.
Джулиано Албанезе влиза в INSAIT от промишлеността. Преди да пристигна в България, той е работил в швейцарска компания за дронове, учредена от човек с PhD от Федералния политехнически институт в Лозана.
“Ти може да имаш концепция за решение, което от инженерна позиция ще е по-добро и по-интересно за изграждане. Но (когато си в индустрията) въпреки всичко би трябвало да направиш това, от което клиентът има потребност. В един миг си споделих, че бих желал да се заема с по-изследователска, пробна работа ”, споделя той.
Джулиано възнамерява някой ден да се върне в софтуерния бизнес. Засега не финансите, а значимостта на бъдещия му теоретичен принос е въпросът, върху който мисли всеки ден.
Крачката от 0 до 1 е по-дълга от крачката от 1 до 100: Или какъв брой е значимо да имаш добър наставник
Мъндзяо Ма, родена в град Сиан в Китай (познат с Теракотената армия), идва в България през септември 2024 година като гост-докторант в INSAIT.
Споделя ми, че институтът в София я е избавил от това да се откаже от изследователските си ползи. Дотогава тя работи в Университета по аеронавтика и астронавтика в Нанджин, и споделя какъв брой мъчно е било да натрупа нужния опит, с цел да разгласява научна публикация.
“Хареса ми и че групата (в INSAIT) е дребна, не се постанова да насрочваш авансово среща с професора си. Можеш да го срещнеш, до момента в който обядвате. Мога да беседвам с ментора ми когато и да е - в кухнята, до момента в който си върша кафе ”, споделя тя.
Получаването на насоки и рекомендации от човек, който е по-възрастен и по-опитен от теб, може да е сериозно значимо, когато си тръгнал по пътя на научните проучвания, споделя Мъндзяо Ма.
“Студентите споделят, че университетските им професори ги учат по какъв начин да стигнат от 1 до 100. Но да стигнеш от 0 до 1 е доста мъчно за много хора. Професорите може към този момент да са разгласили 100 научни публикации, само че множеството студенти не знаят по какъв начин да се оправят. Между тях има 20-30 години разлика и като че ли са не запомнили какъв брой сложен може да бъде този първи стадий ”, споделя тя.
НикоЦех удостоверява: “Менторството е значимо в образованието. Има голям брой отлични студенти. Ако им дадете ранни благоприятни условия да вършат проучвания и да създадат връзки с други учени, това може да им помогне за разбирането на необятен мащаб от познания, да проявят интерес към изследователската активност, да натрупат верните познания за тази цел ”.
Хесус Херман Ортис Барахас е приключил компютърни науки в Националния самостоятелен университет на Мексико (един от най-важните институти в цяла Южна Америка) и е притежател на премията за най-хубава магистърска дисертация в областта на AI в Мексико за 2023 година
До октомври 2024 е работил като асистент-изследовател в Университета за изкуствен интелект “Мохамед бин Зайед ” в Абу Даби. Сега е в INSAIT и се занимава с намирането на принадлежности за инспекция на подвеждащи визуализации и тяхното коригиране. Когато запитвам Херман за най-важните ментори в професионалния му път, той изброява имената на Джема Бел и Елена Гомес Адорно.
“Те ме научиха по какъв начин да върша проучвания по верния метод. Как да мисля за даден проблем, по какъв начин да диря вероятните решения, по какъв начин по-късно да ги приложа. И постоянно да имам едно мислено, че тази технология ще се употребява от действителни хора. Смисълът на нашите проучвания е да подобряваме качеството на живот ”, споделя той.
Някои от откривателите тук са почнали със надпреварите по математика още преди да влязат в първи клас.
Други - и то хора с доста високо равнище на теоретични знания в компютърните науки - са първото потомство висшисти в фамилията си.
Някои са деца на инженери, икономисти, учители или академични преподаватели в други сфери, които с персоналния си образец са ги подтикнали да се насочат към точните науки и осведомителните технологии.
Други потеглят от напълно друга начална точка и отново стигат до INSAIT.
“Моята майка е детегледачка ”, “Баща ми е таксиметров водач ”, “Родителите ми са художници по специалност ”, “Моят татко е преподавател по спектакъл ”, “Израснал съм в малко село, имах напълно непретенциозно детство ”, описват някои от най-умните хора, с които съумях да беседвам тук.
Между всички тях има нещо общо: потенциалът за деликатно мислене, желанието за доста здрава работа и постоянството.
разказахме по какъв начин институтът слага България на международната карта на изкуствения разсъдък. Сега е време да разкажем и персоналните истории на хората, стоят зад действителните научни проучвания в него.
От детството и първата среща с математиката, през хората, които ги въодушевяват да се заемат с проучвания, до обичаните им филми и книги - всеки от тях отдели от времето си, с цел да опише по какъв начин е пристигнал в България.
" Намирам смисъл в удоволствието да работя по сложни проблеми "
Сери Хури – приключил магистратура в израелския университет Technion и докторска степен в Калифорнийския университет - Бъркли със компетентност в графовите логаритми – е работил като готвач до преди 10 години.
“Започнах още на 13-годишна възраст, търсех си работа без причина, просто тийнейджърска прищявка. На 17 година към този момент можех да кажа, че имам кулинарен опит, и ме одобриха като готвач в огромни заведения за хранене в Хайфа. На 20 години си споделих: “Искам да се занимавам с нещо друго ”. Влязох да изучавам компютърни науки без особени упования. И в един миг се случи нещо, което ме накара да обикна тази магия ”, споделя той.
Когато идва време за докторската степен, Сери - момчето от магазина за сандвичи в Хайфа - към този момент е толкоз добър в логаритмите, че е признат в най-силните университети на Съединени американски щати.
Посещава MIТ, Принстън и Бъркли, избира да остане в Калифорния.
Какво го отличава от всеки различен млад мъж, който би останал удовлетворен да има постоянна работа с постоянна заплата?
“От дете постоянно съм се питал какъв е смисълът на живота, за какво съществуваме, за какво сме хора, за какво имаме проекти. Постоянно си задавах сходни въпроси, потъвах в тях. Търсех умни хора, с които да ги разисквам. Аз намирам смисъл в удоволствието да работя по сложни проблеми ”.
Питам го дали в миналото си е представял, че ще стигне толкоз надалеч
“Ако тогава ми бяхте споделили, че ще отида в UC Бъркли, щях да попитам " За какво говорите? Ще сготвям в кампуса ли? ". Не, това не беше моят проект, само че просто нещата се получиха. В моя опит съм разкрил, че има два типа хора - тези, които знаят, че не знаят, и тези, които не знаят, че не знаят. Никой не знае какво ще му се случи в живота. Но някои хора го осъзнават, а други - не. Животът е цялостен с изненади ”.
През август 2024 година той пази докторантурата си и през днешния ден към този момент е в INSAIT, в България.
“Причината да дойда тук е, че за мен е ясно, че INSAIT събира топ гении. Исках да работя с най-хубавите хора в моята сфера. Ако погледнете какво се случва сега с региона на логаритмите - по-специално графовите логаритми - и видите какви хора има в MIT или в Бъркли, доста мъчно някой може да победи екипа, който INSAIT построява тук ”, споделя той.
“Колкото повече въпросителни има, толкоз по-добре ”
Тънката алена линия сред хората, които вземат участие в обособените групи, е невероятният метод на мислене.
Откривам го във всички диалози - и при най-младите момчета и девойки, и при най-титулуваните откриватели и ръководители на INSAIT.
Трудно е да се опише по различен метод с изключение на непрекъснато търсене на истината в голям брой дребни стъпки.
И то - в композиция с със смелостта да търсиш предизвикването, което никой преди теб не е преодолявал, и да си първият, който ще се оправи с него.
Да се заемеш с видимо неосъществим пъзел, в който всяко настрана късче е пъзел единствено по себе си, да стигнеш до най-дълбокото допустимо равнище на загадката и да я решиш от вътрешната страна на открито.
“Абсолютно всяка седмица (в INSAIT) има нещо ново, което те провокира. Ако не - значи някой към този момент го е направил. Колкото повече въпросителни има, толкоз по-добре. Трудната част е да намериш най-лесното решение. Както в математиката се споделя: красивото и симплистичното е това, което работи ”, споделя Анна-Мария Халачева. Тя е притежател на стипендия от Гугъл DeepMind в INSAIT, а до неотдавна е работила в IBM в Германия, редом с магистратурата си в Университета в Щутгарт. Анна-Мария е приключила 91 Немска езикова гимназия “Проф. Константин Гълъбов ” в София, където учи предметите на два езика, а на финала поставя матури и на български, и на немски.
“Големият стрес да се научиш, че всичко става с доста време и старания, беше в гимназията ”, споделя тя, когато я запитвам по какъв начин се тренира мотивацията да се вглъбиш за седмици и месеци в една задача. “Колкото повече време прекарваш в плана си, толкоз повече го обикваш най-после. Положил си толкоз старания, мислене, сила, адреналин - чувстваш го като твое дете ”.
“В 90% от времето човек се мъчи да реши даден проблем, само че всичко си коства поради останалите 10%, в които му хрумва някоя превъзходна концепция. Затова и всички ние се занимаваме с просвета ”, споделя Мислав Балунович от Хърватия.
Той приключва докторантура и магистратура в ETH Zürich с премия за най-хубава дисертация. На 29 години има над 20 публикации в най-престижните международни конгреси за изкуствен интелект.
Като възпитаник има златен и бронзов орден от Международната олимпиада по математика и два сребърни медала от Международната олимпиада по информатика.
От средата на януари 2025 година Мислав Балунович се причислява към INSAIT, с цел да управлява ново направление - основаването на AI за решение на математически и други комплицирани проблеми.
Един от най-интересните диалози тук е с Антон Александров. Завършил е магистратура в ETH Zurich и в този момент работи по BGGPT в INSAIT. Говори освен за приложните полета на езиковия модел, само че и за фундаментални въпроси като потребността от либерален надзор над толкоз мощни технологии и отбраната на персоналните данни.
Последната обява с негово съавторство е призната в Конференцията за емпирични способи в обработката на естествени езици. В нея е разказано допустимо решение на така наречен " пагубно забравяне " - риск при спомагателното трениране на базов езиков модел, подготвен на британски език, с информация на непознат език като български.
" Ние сме първите, които съумяваме да запазим напълно или дори да подобрим качествата на модела на британски език, като по едно и също време с това увеличим оптимално качествата на български език ", споделя той. Когато го запитвам какво би посъветвал младежите, които желаят да се занимават с неговата специалност, той обръща внимание на потребността от изтъкване на базовите правила в математиката.
" Важно да разбираш процесите в математиката като инструмент, с цел да добиеш интуицията, която оказва помощ за основаването на новите открития ".
" Ако разбираш казуса, ти рано или късно ще го решиш. Разбирането на казуса постоянно е сложната задача "
Разбирането на казуса от време на време значи откривателят да се вгледа в процесите, които го вършат човек.
“Ако желаеме да създадем машини, които да виждат, ние би трябвало да си отговорим какво въобще е зрението… За нас, хората, то е интуитивно, ние виждаме непрестанно. Но не можем да дефинираме какво значи да виждаш. Нужно е намерим решения на всевъзможни въпроси - от метафизичен до надълбоко механически - и всички те да си подхождат, с цел да може да се построи нещо работещо ”, споделя проф. Данда Паудел.
Роден в Непал, приключил инженерство в Индия, с докторска степен по компютърно зрение от Франция, той става старши откривател в ETH Цюрих през 2016 година, а през днешния ден е професор в INSAIT.
Той споделя за годините, в които с приятелите си са мъчили да вземат решение инженерни задания по цели дни и нощи единствено поради удоволствието да търсиш работещ вид, да виждаш прогрес, да го обсъждаш с останалите и да се запознаеш с непознатия метод:
“Чак откакто ги бяхме решили, разбрахме, че това са били прекомерно комплицирани проблеми. А аз не знаех авансово. Когато ги взехме решение, ни споделиха, че сме свършили прекалено много работа ”.
Разликата сред инженерството и научните проучвания е в това, че “ако направиш неточност в инженерството, рано или късно ще я откриеш, даже да ти отнеме време - а в проучванията нямаш този разкош ”.
“Не знаеш какво е вярно и какво е неверно. Ако нещо не работи, нямаш визия дали да се надяваш, че в миналото ще схванеш за какво е по този начин. Може и да си на прав път, може и да не си. Продължаваш напред и е допустимо да се окаже, че си се захванал с толкоз комплицирана задача, че без значение какъв брой дълго и крепко си работил, няма да схванеш в какво бъркаш.Това е проблематика от друго равнище - и по тази причина започнах да се занимавам с нея ”.
“Хората идват поради хора, не поради здания ”
Интересът му към България се дължи на проф. Люк ван Гуул - знаменит белгийски академик в областта на компютърното зрение, който е един от първите привлечени професори в INSAIT.
Заради него проф. Паудел стартира да взе участие в активността на института в София, до момента в който го съчетава с работата в ETH.
“Натрупах персонален опит и преди към 6 месеца си споделих: “Ок, това място ми харесва. Бих желал да се преместя тук ”. INSAIT е гостолюбив за хора, които желаят да опитват с концепциите и проучванията си. Предлагат подобаваща среда и запаси, с цел да можем да изградим проучвателен екип, какъвто всеки академик би желал да има, тъй че да има изгода от работата ни ”, споделя той.
Групата по роботика се управлява от проф. Паудел и от доктор Нико Цех. Той идва в София от ETH Zurich, където специализира в областта на квантовото компютърно зрение. Нико Цех е от хората, които имат досег с технологиите от ранна възраст - неговият татко е инженер. Откривам публикация за него от годините му като студент в Университета в Ерланген, когато работи като доброволец за “космически турове ” за посетителите в Обсерваторията в родния си град Нюрнберг.
По-късно образованието го води до Нова Зеландия, където сътрудничи по плана за гигантския радиотелескоп Square Kilometre Array.
За магистърската си теза отива в Университета Джонс Хопкинс в Балтимор. Там работих по самостоятелно основаване на медицински облици: “Изграждахме роботи, които самостоятелно вършат изображения за по-добра диагностика от рентгени и компютърна томография ”.
" Работим в тясно съдействие както с останалите професори, по този начин и със студентите. Тук йерархията е хоризонтална, можем да обсъждаме непосредствено какви проекти имаме и какви са задачите ни. Това е нещо неповторимо, което ме убеди да дойда в INSAIT ”, споделя Нико Цех.
Това удостоверява и Сери Хури, само че повода да пристигна в България не е обвързвана единствено с преподавателския екип. Финалното решение е стимулирано от една персонална история:
“Когато бях дете в Хайфа, нашите съседи - най-хубавите другари на родителите ми - бяха българи. Те в този момент живеят в София. Преди да подпиша контракта с INSAIT, взех решение да им се обадя " Вижте, получих предложение за работа в София, в INSAIT, какво да върша? " Поговорихме и те ме убедиха. Вече имах положително чувство, тъй като бях израснал с тези хора - те бяха част от фамилията. Беше естествено да схвана, че ще ми е елементарно да се свържа с хората тук и с културата, тъй като към този момент имах доста положителни усещания ”.
Приятел - българин е оказал помощ и на 21-годишния Тимофей Фидосеев да разбере за INSAIT.
Тимофей е златен медалист от Международната олимпиада по информатика от 2021. Има златен орден и от ICPC 2023 - международно състезание по програмиране за студенти от над 100 страни по света.
През лятото на предходната година той взе участие в летен стаж в INSAIT, по време на ваканцията си от Ecole Polytechnique в Париж, където учи за бакалавър. Тимофей взе участие в работата по огромен план, екипът написа къса публикация и тя е призната на на AI Math Workshop на NeurIPS.
“Хората идват при хора, не при здания или имена на табели ”, споделя проф. Мартин Вечев, когато дава отговор на въпроса по какъв начин толкоз надарени откриватели в AI избират България вместо по-известен интернационален център.
Например, Иво Петров - приключил в Кеймбридж, медалист от Международните олимпиади по математика и физика:
“Имаше доста “първи ” неща в INSAIT, които ми направиха усещане. Ставаше въпрос освен за брой публикации, само че и за качество. Виждам какъв брой качествени хора стартират да се връщат от чужбина и идват тук. Христо Венев, който се занимава с квантови компютри, е един от най-умните хора, които познавам. Той е гений 1 на 1 000 000 000.
“Кристиан Минчев също е математик от Оксфорд. Състезател от националния тим, отиде в Англия, само че избра да се върне в България. Хората са удовлетворени, съумяват да вършат нова просвета. Наистина не е за подценяване това, което се случва тук ”.
В един от дните на престоя ми в INSAIT виждам Иво и Кристиан в деяние. Докторантите от разнообразни групи се събират в обща полемика, в която двама души показват своите проблеми за решение, вероятни подходи и хрумвания - а останалите могат да питат или да оказват помощ.
Иво Петров демонстрира по какъв начин тимът на INSAIT е на 1-во място във краткотрайното класиране на Математическата олимпиада за AI - съревнование, което тества модели за решение на комплицирани задания от най-високото равнище за гимназистите.
Кристиан Минчев разказва проблем, който евентуално може да трансформира и интернет, и модели като ChatGPT в нещо неизползваемо. Това е развой, в който модели, които основават наличие, стартират да се зареждат от личния си артикул. Когато текстовете, генерирани от един AI се върнат да го “обучават ”, качеството на информацията последователно ще деградира до миг на колапс.
Изследователите в INSAIT са разпределени в няколко разнообразни посоки: компютърно зрение и роботика, логаритми и доктрина, квантови компютри, машинно образование.
Научни проучвания или работа на заплата? “Апетитът идва с яденето ”
Това споделя Емилиян Павлов - data scientist в INSAIT, работил по събирането на данни за трениране на модели.
“Когато видиш други хора, които се оправят добре с нововъведения, започваш да си казваш “Искам и аз да разработя програмен продукт, който ще направи живота по-лесен ”.
Той се връща в България поради своя по-голям брат, който през днешния ден също работи в INSAIT. За разлика от медалистите от математически надпревари, Емилиян е учил в Английската гимназия в София и открива интереса към тази просвета относително късно. Приет е да следва в Техническия университет в Айндховен и признава, че първата година е била най-трудна поради високото равнище на преподаване. От 3-4 българи той остава единствен в специалността.
Животът в чужбина оказва помощ да станеш по-независим човек и да се научиш по какъв начин да се справяш самичък, споделя той. Сега към този момент вижда вълна от свои връстници, които се връщат в България, с цел да са по-близо до фамилията си.
Всеки от тях би могъл да работи в промишлеността и да печели с помощта на уменията си.
Мотивацията да се занимаваш с просвета е нещо, което не се купува с пари.
Джулиано Албанезе влиза в INSAIT от промишлеността. Преди да пристигна в България, той е работил в швейцарска компания за дронове, учредена от човек с PhD от Федералния политехнически институт в Лозана.
“Ти може да имаш концепция за решение, което от инженерна позиция ще е по-добро и по-интересно за изграждане. Но (когато си в индустрията) въпреки всичко би трябвало да направиш това, от което клиентът има потребност. В един миг си споделих, че бих желал да се заема с по-изследователска, пробна работа ”, споделя той.
Джулиано възнамерява някой ден да се върне в софтуерния бизнес. Засега не финансите, а значимостта на бъдещия му теоретичен принос е въпросът, върху който мисли всеки ден.
Крачката от 0 до 1 е по-дълга от крачката от 1 до 100: Или какъв брой е значимо да имаш добър наставник
Мъндзяо Ма, родена в град Сиан в Китай (познат с Теракотената армия), идва в България през септември 2024 година като гост-докторант в INSAIT.
Споделя ми, че институтът в София я е избавил от това да се откаже от изследователските си ползи. Дотогава тя работи в Университета по аеронавтика и астронавтика в Нанджин, и споделя какъв брой мъчно е било да натрупа нужния опит, с цел да разгласява научна публикация.
“Хареса ми и че групата (в INSAIT) е дребна, не се постанова да насрочваш авансово среща с професора си. Можеш да го срещнеш, до момента в който обядвате. Мога да беседвам с ментора ми когато и да е - в кухнята, до момента в който си върша кафе ”, споделя тя.
Получаването на насоки и рекомендации от човек, който е по-възрастен и по-опитен от теб, може да е сериозно значимо, когато си тръгнал по пътя на научните проучвания, споделя Мъндзяо Ма.
“Студентите споделят, че университетските им професори ги учат по какъв начин да стигнат от 1 до 100. Но да стигнеш от 0 до 1 е доста мъчно за много хора. Професорите може към този момент да са разгласили 100 научни публикации, само че множеството студенти не знаят по какъв начин да се оправят. Между тях има 20-30 години разлика и като че ли са не запомнили какъв брой сложен може да бъде този първи стадий ”, споделя тя.
НикоЦех удостоверява: “Менторството е значимо в образованието. Има голям брой отлични студенти. Ако им дадете ранни благоприятни условия да вършат проучвания и да създадат връзки с други учени, това може да им помогне за разбирането на необятен мащаб от познания, да проявят интерес към изследователската активност, да натрупат верните познания за тази цел ”.
Хесус Херман Ортис Барахас е приключил компютърни науки в Националния самостоятелен университет на Мексико (един от най-важните институти в цяла Южна Америка) и е притежател на премията за най-хубава магистърска дисертация в областта на AI в Мексико за 2023 година
До октомври 2024 е работил като асистент-изследовател в Университета за изкуствен интелект “Мохамед бин Зайед ” в Абу Даби. Сега е в INSAIT и се занимава с намирането на принадлежности за инспекция на подвеждащи визуализации и тяхното коригиране. Когато запитвам Херман за най-важните ментори в професионалния му път, той изброява имената на Джема Бел и Елена Гомес Адорно.
“Те ме научиха по какъв начин да върша проучвания по верния метод. Как да мисля за даден проблем, по какъв начин да диря вероятните решения, по какъв начин по-късно да ги приложа. И постоянно да имам едно мислено, че тази технология ще се употребява от действителни хора. Смисълът на нашите проучвания е да подобряваме качеството на живот ”, споделя той.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ