Как да строим в планините?
Първо, да кажа, че не обичам да се строи в планините. Второ, че не разясня дали едно или друго решение на държавното управление е юридически вярно или не. Ще споделя единствено усещането си за това по какъв начин наподобява планинското развиване на едно друго място.
Това написа в профила си във Facebook Юлиян Попов.
Или по-скоро други места, събрани дружно. Матерхорн е евентуално един от най-величествените и най-разпознаваеми естествени забележителности освен в Европа, само че и в света (прощавайте, от Витоша по-високо има).
Частта от Алпите, която заобикаля Матерхорн, е изумително красива. Този голям регион е освен наобиколен отвред със стотици километри ски писти, само че и с големи уреди с индустриални размери и тип. Огромни бетонни и стоманени структури забити в извънредно красива природа.
Прокопани тунели, заведения за хранене и кино салони на 3,800 м. височина. Кабинки, втори, трети и четвърти, някои с потенциал от 150 души всяка, все едно да закачиш два софийски рейса и да ги пуснеш по едно въже измежду най-красивата природа. Планински влакове.
Съоръжения, докъдето ти стига погледа, ски зона, в която непрестанно пресичаш държавната граница сред Италия и Швейцария. Няколко селища свързани през планината с десетки ски писти и големи транспортни уреди. Харесват ли ми? Разбира се, че не. Бих предпочел някой да ме вдигне с хеликоптер, да ме качи на Малкия Матерхорн и да ме остави там самичък, с чифт ски и фотоапарат. Или самичък да се изкача до горе.
Сега е мъчно да намериш място, от което да направиш фотография на Матерхорн без в кадър да попадат въжета, стълбове, седалки, мега кабини, бетонни уреди. Десетки хиляди хора са в планината.
Обичат я, тя е налична за тях. Вярно, не за всеки, само че за доста хора. Проблем ли е това за природата? Сигурно е. Човекът основава проблеми за доста неща. Всички тези уреди обаче вървят и дружно с дейна грижа за запазване, възобновяване и опознаване на другояче недостъпна природа.
Те вървят и с извънредно грижливо развиване на селищата, които заобикалят и обслужват безкрайната опасана от бетон и стомана територия. Те са едно - планина, хора, стопанска система и досадни пришълци като мен, пристигнали извън, признати добре, останали удовлетворени.
*Заглавието е на редакцията
Това написа в профила си във Facebook Юлиян Попов.
Или по-скоро други места, събрани дружно. Матерхорн е евентуално един от най-величествените и най-разпознаваеми естествени забележителности освен в Европа, само че и в света (прощавайте, от Витоша по-високо има).
Частта от Алпите, която заобикаля Матерхорн, е изумително красива. Този голям регион е освен наобиколен отвред със стотици километри ски писти, само че и с големи уреди с индустриални размери и тип. Огромни бетонни и стоманени структури забити в извънредно красива природа.
Прокопани тунели, заведения за хранене и кино салони на 3,800 м. височина. Кабинки, втори, трети и четвърти, някои с потенциал от 150 души всяка, все едно да закачиш два софийски рейса и да ги пуснеш по едно въже измежду най-красивата природа. Планински влакове.
Съоръжения, докъдето ти стига погледа, ски зона, в която непрестанно пресичаш държавната граница сред Италия и Швейцария. Няколко селища свързани през планината с десетки ски писти и големи транспортни уреди. Харесват ли ми? Разбира се, че не. Бих предпочел някой да ме вдигне с хеликоптер, да ме качи на Малкия Матерхорн и да ме остави там самичък, с чифт ски и фотоапарат. Или самичък да се изкача до горе.
Сега е мъчно да намериш място, от което да направиш фотография на Матерхорн без в кадър да попадат въжета, стълбове, седалки, мега кабини, бетонни уреди. Десетки хиляди хора са в планината.
Обичат я, тя е налична за тях. Вярно, не за всеки, само че за доста хора. Проблем ли е това за природата? Сигурно е. Човекът основава проблеми за доста неща. Всички тези уреди обаче вървят и дружно с дейна грижа за запазване, възобновяване и опознаване на другояче недостъпна природа.
Те вървят и с извънредно грижливо развиване на селищата, които заобикалят и обслужват безкрайната опасана от бетон и стомана територия. Те са едно - планина, хора, стопанска система и досадни пришълци като мен, пристигнали извън, признати добре, останали удовлетворени.
*Заглавието е на редакцията
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ