Първият въпрос е дали Европа може да поеме тази отговорност.

Първият въпрос е дали Европа може да поеме тази отговорност. Европейският съюз и НАТО към този момент показват единение на думи, само че в практиката се сблъскват с разнообразни ползи и ограничавания — от нежеланието да ескалират спора, до личната взаимозависимост от съветски енергийни запаси. Германия, Франция и Полша показват поддръжка, само че неналичието на обща военна тактика и потенциал остават сериозна спънка.

 

Втората опция е засилена роля на районни сили като Турция, която към този момент играе значима роля в договарянията и доставките на военна техника. Анкара балансира деликатно сред Запада и Русия, само че нейният капацитет да бъде същински поръчител на украинската сигурност е стеснен.

 

Не на последно място, не трябва да се подценява и евентуалната роля на Китай, който въпреки публично да поддържа дипломатическа индиферентност, усилва въздействието си в интернационалната сцена. Пекин е стопански и политически заинтригуван от непоклатимост в района, само че също по този начин може да употребява обстановката за стратегическа игра с Русия и Съединени американски щати.

 

В този комплициран геополитически пъзел, същинската гаранция за Украйна зависи от основаването на постоянна, многостранна коалиция с ясна воля за отбрана на суверенитета и териториалната целокупност на страната. Без такава коалиция, рискът от по-широк спор и дестабилизация остава сериозен.

 

В последна сметка, Украйна не може да разчита само на външни гаранции — вътрешната политическа непоклатимост, икономическата промяна и мощното гражданско общество са също толкоз значими фактори за нейното бъдеще.