България с принос: Храм в Лондон е построен с камък от Враца, вижте го /снимки/
Първият обичаен индуистки храм в Европа е издигнат в Лондон, а за това извънреден принос има България, научи BulNews.
Открит през 1995 година, храмът е издигнат с мрамор от Индия и Италия и варовик от България. Над 26 хиляди плочи от Враца с общо тегло около 3000 тона са били употребявани за градежа му.
Тъй като храмът е издигнат по обичайни индийски способи, врачанският варовик е трябвало да мине първо през Индия с кораби, а по-късно да стигне до Англия.
Плочите са ръчно издълбани от индийски занаятчии, следвайки „ Васту Шастра “ – антични архитектурни текстове на над 5000 години. За камъка споделя доброволката Малини.
Българският варовик съставлява цялата външна фасада на мандира. Както можете да си визиите, камъкът би трябвало да устоя на суровите метеорологични условия във Англия. Българският варовик съумя да устои на всички геоложки проби, изясни Малини.
За индуистите камъкът е заветен подарък от природата, който ги свързва с нея. Затова целият мандир е построен напълно от естествени скали, с цел да издържи хиляди години напред.
Стените и колоните, обсипани с флорални детайли и танцуващи божества, символизират гората. Гора, в която всеки е добре пристигнал.
Ежедневна традиция в мандира е ритуалът „ арти “, постоянно именуван „ гала на светлината “. Монасите размахват запалени кандила пред божествата, с цел да получат благословия.
Храмът носи името на Бхагван Сваминараян – изтъкнат индуистки нравствен преподавател от XIX век, който вярващите виждат като олицетворение на Бога. Сакрално място за всеки мандир е пространството за церемонията „ Абишек “.
Тук правим церемонията „ Абишек “. Тя се извършва, като ние изливаме свещена вода върху божеството. Тук, пред нас, стои юношеската форма на Бхагван Сваминараян, описа Малини.
Той е извънредно значим. Това е нашата форма на посвещение и приемане на благословии. Така че нормално вършим това, с цел да получим благословии за сватба, преди изпити или да вземем за пример изявление за работа. По време на всички значими случаи идваме тук и правим ритуала „ Абишек “, добави тя.
Домът на Бога приема гости от целия свят. Отбиват се и представители на българската общественост в Лондон, които знаят за приноса на родния камък.
„ Аз започнах да пристигам през 2001 година, когато към момента този храм се строеше, и беше доста вълнуващо, защото българите не бяхме толкоз доста в Лондон. Знаехме за този храм, знаехме, че те към този момент взимат камъни от Враца и дойдохме да следим какво се случва. И в действителност някои българи, които се занимаваха със строителство, идваха като доброволци “, описа Зорница Рангелова - българка, живееща в Лондон.
До мандира се намира втората част от комплекса – така наречен хавели, където всеки може да научи повече за историята на индуизма.
Културният център се откроява със стени и колони с изящна обичайната дърворезба – форма на изкуство, която е на изгубване в Индия. Хавели разполага и с голяма зала за общи молебствия, която може да побере две хиляди и петстотин души.
Мандирът е дом както за индуистите, по този начин и за всички други националности в Лондон. Търсещи уединението сред стените, издигнати с български варовик
Открит през 1995 година, храмът е издигнат с мрамор от Индия и Италия и варовик от България. Над 26 хиляди плочи от Враца с общо тегло около 3000 тона са били употребявани за градежа му.
Тъй като храмът е издигнат по обичайни индийски способи, врачанският варовик е трябвало да мине първо през Индия с кораби, а по-късно да стигне до Англия.
Плочите са ръчно издълбани от индийски занаятчии, следвайки „ Васту Шастра “ – антични архитектурни текстове на над 5000 години. За камъка споделя доброволката Малини.
Българският варовик съставлява цялата външна фасада на мандира. Както можете да си визиите, камъкът би трябвало да устоя на суровите метеорологични условия във Англия. Българският варовик съумя да устои на всички геоложки проби, изясни Малини.
За индуистите камъкът е заветен подарък от природата, който ги свързва с нея. Затова целият мандир е построен напълно от естествени скали, с цел да издържи хиляди години напред.
Стените и колоните, обсипани с флорални детайли и танцуващи божества, символизират гората. Гора, в която всеки е добре пристигнал.
Ежедневна традиция в мандира е ритуалът „ арти “, постоянно именуван „ гала на светлината “. Монасите размахват запалени кандила пред божествата, с цел да получат благословия.
Храмът носи името на Бхагван Сваминараян – изтъкнат индуистки нравствен преподавател от XIX век, който вярващите виждат като олицетворение на Бога. Сакрално място за всеки мандир е пространството за церемонията „ Абишек “.
Тук правим церемонията „ Абишек “. Тя се извършва, като ние изливаме свещена вода върху божеството. Тук, пред нас, стои юношеската форма на Бхагван Сваминараян, описа Малини.
Той е извънредно значим. Това е нашата форма на посвещение и приемане на благословии. Така че нормално вършим това, с цел да получим благословии за сватба, преди изпити или да вземем за пример изявление за работа. По време на всички значими случаи идваме тук и правим ритуала „ Абишек “, добави тя.
Домът на Бога приема гости от целия свят. Отбиват се и представители на българската общественост в Лондон, които знаят за приноса на родния камък.
„ Аз започнах да пристигам през 2001 година, когато към момента този храм се строеше, и беше доста вълнуващо, защото българите не бяхме толкоз доста в Лондон. Знаехме за този храм, знаехме, че те към този момент взимат камъни от Враца и дойдохме да следим какво се случва. И в действителност някои българи, които се занимаваха със строителство, идваха като доброволци “, описа Зорница Рангелова - българка, живееща в Лондон.
До мандира се намира втората част от комплекса – така наречен хавели, където всеки може да научи повече за историята на индуизма.
Културният център се откроява със стени и колони с изящна обичайната дърворезба – форма на изкуство, която е на изгубване в Индия. Хавели разполага и с голяма зала за общи молебствия, която може да побере две хиляди и петстотин души.
Мандирът е дом както за индуистите, по този начин и за всички други националности в Лондон. Търсещи уединението сред стените, издигнати с български варовик
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ