Кристалина Георгиева: Вървим със затворени очи към по-бедно и по-несигурно бъдеще
Първият приоритет би трябвало да бъде битката с инфлацията, която директно визира бедните
Няма да можем да поддържаме икономическия напредък отсега нататък, в случай че не възстановим ценовата непоклатимост, споделя ръководещият шеф на Международния валутен фонд в изявление за.
Г-жо Георгиева, каква ще бъде 2023 година за международната стопанска система?
Световната стопанска система претърпя три сложни години – и за жалост, такава ще бъде и 2023 година Шоковете от пандемията и войната в Украйна доведоха до обилни загуби на БВП, които засягат изключително мощно по-бедните семейства.
Прекъсванията в световните вериги за доставки в комбиниране с доста бързото повишаване на цените на силата и храните генерираха стабилно висока инфлация, а тя от своя страна провокира стягане на финансовите условия и внезапно закъснение на световния напредък – от 6% през 2021 година до 3,2% през 2022 година и плануваните 2,7% през 2023 година
В момента инфлацията е най-сериозният проблем за стопанската система и изисква решителни ограничения. Затова централните банки приоритизират битката с нея.
Ценовата непоклатимост е основно изискване за растежа и е изключително значима за хората с ниски приходи. За тяхната отбрана е доста значима и добре приоритизираната фискална политика, която оказва помощ единствено на нуждаещите се от поддръжка, без да подкопава упоритата работа на централните банки за преодоляване на инфлацията.
Стагфлация, инфлация, криза, всички тези предстоящи опасности по какъв начин ще повлияят на общия икономически и бизнес климат?
Ние живеем в свят на по-чести и по-драматични разтърсвания. Свидетели сме на това по какъв начин една здравна рецесия може да прерасне в икономическа, по какъв начин война в една страна може да докара до продоволствена и енергийна рецесия по света и да провокира апетит и беднотия надалеч от територията на спора. Светът загуби повече от 5 трилиона $ поради пандемията и е напът да загуби още към 4 трилиона $ до 2026 година – еквивалент на годишния Брутният вътрешен продукт на Германия – поради войната в Украйна.
Най-малко една трета от света ще бъде в криза през идната година. И даже в страни, където растежът ще остане позитивен, стотици милиони хора ще се усещат като в криза заради възходящите цени и намаляващите приходи.
В коя от трите най-големи стопански системи – на Европейски Съюз, Съединени американски щати и Китай – забавянето ще бъде най-значително? И по какъв начин това ще се отрази на други страни и райони?
През 2023 година и трите стопански системи ще усетят закъснение. Най-големият фактор, който пречи на световния напредък, остава войната в Украйна. За Китай прогнозите ни са за 4.4% напредък – с 0.7% по-нисък от априлските ни оценки. Понижението се дължи на провокираните от пандемията усложнения, свързани с политиката на нулева приемливост към COVID-19, и продължителния финансов стрес измежду строителните бизнесмени. В Европейския съюз обстановката е по-трудна, защото въздействието на войната в Украйна е доста. Предвиждаме напредък от 0,7%, което е намаляване с 1,8 процентни пункта по отношение на прогнозата ни от април.
Поне половината от Европа може да се окаже в криза през идната година. В Съединените щати високите лихвени проценти стартират да свиват търсенето и вложенията, водещо до напредък от 1%, или намаляване с 1,3 процентни пункта по отношение на прогнозата ни от април.
В тази среда общо закъснение на темповете на развиване на международната стопанска система е неизбежно – за което въздейства и стягането на финансовите условия в следствие от повишението на лихвените проценти на огромните централни банки, изключително на Федералния запас на Съединени американски щати. Повишената неустановеност в разкъсването на веригите за доставки способства за наклонността към геоикономическа фрагментация и в допълнение забавя икономическото възобновяване от пандемията. С други думи, нещата ще се влошат, преди да се подобрят.
Казвате, че би трябвало да продължим да покачваме лихвените проценти, с цел да направляваме инфлацията, даже с цената на криза. Къде е салдото сред незадоволителното и прекомерно огромното стягане на паричната политика?
Първият приоритет би трябвало да бъде битката с инфлацията, която директно визира бедните. Няма да можем да поддържаме икономическия напредък отсега нататък, в случай че не възстановим ценовата непоклатимост. Ето за какво централните банки би трябвало да работят уверено, до момента в който инфлацията не се върне на целевите нива и се подсигурява стабилизирането на упованията за бъдещата инфлация.
Внимателното наблюдаване на данните е от решаващо значение, с цел да се избегне рискът от неточности в политиките – както грешката от прибързано намаляване на битката с инфлацията, по този начин и грешката от прекалено стягане на лихвените проценти.
В същото време фискалната политика би трябвало да работи взаимно с паричната политика, а не против нея. За да се избегне стимулиране на инфлацията, всички нови разноски би трябвало да бъдат обезщетени от спестявания или нови доходи.
Отговорната фискална политика може да изпрати мощен сигнал, че политиците подхващат съгласувани дейности в битката против инфлацията, като в същото време се оправят с рецесията с разноските за живот и подсигуряват, че всеки има достъп до храна на налични цени, и пазят семействата с ниски приходи от възходящата инфлация. Да не забравяме, че към този момент 345 милиона души по целия свят са наранени от продоволствената рецесия вследствие на войната на Русия в Украйна, високата инфлация и климатичните бедствия.
Как оценявате ограниченията, подхванати от държавните управления за надзор на цените, субсидиране на електрическата енергия, забрани за експорт?
Субсидиите или ценовите тавани за крайните консуматори могат да смекчат въздействието на високите цени, само че, въпреки това, изкривяват ценовите сигнали и не подтикват енергоспестяващо държание. Когато предлагането е лимитирано, ценовите ограничавания могат да доведат до дефицит на сила, а това от своя страна може да докара до обилни стопански разноски.
Универсалните ценови дотации не разрешават диференциране съгласно платежоспособността на потребителя и нормално са скъпи от фискална позиция. Нека ви дам образец. За 2022 година приблизително в Европа разноските за живот на семействата са се нараснали с над 7 % заради по-високите цени на силата. Нашият разбор демонстрира, че цялостното компенсиране на семействата с най-ниски приходи, които са към 20 % от общия брой семейства, ще коства 0,4 % от Брутният вътрешен продукт, а компенсирането на тези, които съставляват 40 % от общия брой, ще коства близо 1 % от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това фискалните разноски за някои от съществуващите пакети, в това число оповестените нови ограничения, са доста по-високи от тези числа, като в доста страни надвишават 1,5 % от тазгодишното икономическо произвеждане.
Нашият съвет е да се обезпечи целенасочена поддръжка за уязвимите групи, като в същото време се запазят ценовите сигнали за стимулиране на икономията на сила.
Оправдано ли е поемането на нов или по-голям дълг от страна на страните?
Макар че дългът е все по-голям проблем за доста страни, решението за взимане на заем зависи от обстановката и потребностите на всяка страна. По време на пандемията международният обществен дълг внезапно набъбна и макар намаляването му в последните две години до края на 2022 година се чака той да възлиза на 91 % от Брутният вътрешен продукт, което е над нивото отпреди пандемията.
Затягането на финансовите условия в международен мащаб усили уязвимостта и рисковете, свързани с дълга.
Повече от 60 % от страните с ниски приходи и над 25 % от стопанските системи с зараждащи пазари са изложени на висок риск или към този момент имат усложнения да обслужват задълженията си. Затова е значимо да концентрираме вниманието си към обезпечаването на резистентност на дълга там, където рисковете от дългова рецесия са най-големи.
Изглежда, че съществува световен консенсус по отношение на това, че обществените финанси не са задоволителни, с цел да се завоюва битката с изменението на климата. Каква е ролята, която смятате, че би трябвало да играе частният бранш в това отношение?
Прави сте. За да спечелим битката с изменението на климата – а ние би трябвало да я спечелим, – ще бъдат нужни напъните на всички. Само до 2030 година, с цел да се стигне задачата за нулеви чисти излъчвания до 2050 година, светът ще се нуждае от трилиони щатски долари за вложения. Сегашното равнище от към 630 милиарда $ е дребна част от това, което в действителност е належащо – и доста малко от тези средства отиват в разрастващите се страни.
Публичното финансиране и обществените дейности, в това число съответните политики в региона на климата, са от решаващо значение, само че няма да бъдат задоволителни. Ако желаеме да избегнем климатична злополука и да създадем един по-устойчив свят, би трябвало да притеглим частния бранш и да му дадем опция да се засилва.
Това е освен негова отговорност, само че и в негов интерес. Ако имаме метод на живот, насочен към запазване на околната среда, това е голяма бизнес опция, да не приказваме, че фирмите се развиват най-добре в свят, който е по-устойчив и постоянен. Както демонстрира нашият скорошен Доклад за световната финансова непоклатимост, решения има: от съответно ценообразуване на рисковете, свързани с климата, до новаторски финансови принадлежности, разширение на присъединяване на многостранните банки за развиване и финансовите институции за развиване, както и усилване на информацията за климата.
Светът все по-често изпада в серпантина от рецесии. Откъде може да пристигна идната опасност за международната стопанска система?
Както към този момент загатнах, ние живеем в свят на все по-чести и съществени шокове, които през последните години доведоха до много мрачна картина на международната стопанска система. Климатичните промени са сигурно източник на бъдещи разтърсвания. Не би трябвало да подценяваме и рисковете от нова финансова или дългова рецесия – въпреки и сега те да не ни заплашват, заплахата от тях не е изкоренена вечно.
За мен обаче най-голямата опасност идва от наклонността към усилване на геополитическата и икономическата фрагментация – в миг, когато светът има най-голяма потребност от съдействие, с цел да се оправи със сериозните световни проблеми. Боя се, че вървим със затворени очи към по-бедно и по-несигурно бъдеще. Ако изберем да преминем към „ обособени блокове “, ще платим висока цена – съгласно оценките на МВФ тя ще се равнява на спад на международния Брутният вътрешен продукт до 3.5 трилиона $.
Единствено интернационалното съдействие може да реши неотложните световни проблеми, като да вземем за пример тези за превъзмогване на дефицита на храни, премахването на пречките пред растежа и опазването на нашия климат. Трудностите ще продължат и отсега нататък, само че в случай че влагаме в това да работим дружно, можем да реализираме по-висок стандарт на живот за хората на всички места по света.
Няма да можем да поддържаме икономическия напредък отсега нататък, в случай че не възстановим ценовата непоклатимост, споделя ръководещият шеф на Международния валутен фонд в изявление за.
Г-жо Георгиева, каква ще бъде 2023 година за международната стопанска система?
Световната стопанска система претърпя три сложни години – и за жалост, такава ще бъде и 2023 година Шоковете от пандемията и войната в Украйна доведоха до обилни загуби на БВП, които засягат изключително мощно по-бедните семейства.
Прекъсванията в световните вериги за доставки в комбиниране с доста бързото повишаване на цените на силата и храните генерираха стабилно висока инфлация, а тя от своя страна провокира стягане на финансовите условия и внезапно закъснение на световния напредък – от 6% през 2021 година до 3,2% през 2022 година и плануваните 2,7% през 2023 година
В момента инфлацията е най-сериозният проблем за стопанската система и изисква решителни ограничения. Затова централните банки приоритизират битката с нея.
Ценовата непоклатимост е основно изискване за растежа и е изключително значима за хората с ниски приходи. За тяхната отбрана е доста значима и добре приоритизираната фискална политика, която оказва помощ единствено на нуждаещите се от поддръжка, без да подкопава упоритата работа на централните банки за преодоляване на инфлацията.
Стагфлация, инфлация, криза, всички тези предстоящи опасности по какъв начин ще повлияят на общия икономически и бизнес климат?
Ние живеем в свят на по-чести и по-драматични разтърсвания. Свидетели сме на това по какъв начин една здравна рецесия може да прерасне в икономическа, по какъв начин война в една страна може да докара до продоволствена и енергийна рецесия по света и да провокира апетит и беднотия надалеч от територията на спора. Светът загуби повече от 5 трилиона $ поради пандемията и е напът да загуби още към 4 трилиона $ до 2026 година – еквивалент на годишния Брутният вътрешен продукт на Германия – поради войната в Украйна.
Най-малко една трета от света ще бъде в криза през идната година. И даже в страни, където растежът ще остане позитивен, стотици милиони хора ще се усещат като в криза заради възходящите цени и намаляващите приходи.
В коя от трите най-големи стопански системи – на Европейски Съюз, Съединени американски щати и Китай – забавянето ще бъде най-значително? И по какъв начин това ще се отрази на други страни и райони?
През 2023 година и трите стопански системи ще усетят закъснение. Най-големият фактор, който пречи на световния напредък, остава войната в Украйна. За Китай прогнозите ни са за 4.4% напредък – с 0.7% по-нисък от априлските ни оценки. Понижението се дължи на провокираните от пандемията усложнения, свързани с политиката на нулева приемливост към COVID-19, и продължителния финансов стрес измежду строителните бизнесмени. В Европейския съюз обстановката е по-трудна, защото въздействието на войната в Украйна е доста. Предвиждаме напредък от 0,7%, което е намаляване с 1,8 процентни пункта по отношение на прогнозата ни от април.
Поне половината от Европа може да се окаже в криза през идната година. В Съединените щати високите лихвени проценти стартират да свиват търсенето и вложенията, водещо до напредък от 1%, или намаляване с 1,3 процентни пункта по отношение на прогнозата ни от април.
В тази среда общо закъснение на темповете на развиване на международната стопанска система е неизбежно – за което въздейства и стягането на финансовите условия в следствие от повишението на лихвените проценти на огромните централни банки, изключително на Федералния запас на Съединени американски щати. Повишената неустановеност в разкъсването на веригите за доставки способства за наклонността към геоикономическа фрагментация и в допълнение забавя икономическото възобновяване от пандемията. С други думи, нещата ще се влошат, преди да се подобрят.
Казвате, че би трябвало да продължим да покачваме лихвените проценти, с цел да направляваме инфлацията, даже с цената на криза. Къде е салдото сред незадоволителното и прекомерно огромното стягане на паричната политика?
Първият приоритет би трябвало да бъде битката с инфлацията, която директно визира бедните. Няма да можем да поддържаме икономическия напредък отсега нататък, в случай че не възстановим ценовата непоклатимост. Ето за какво централните банки би трябвало да работят уверено, до момента в който инфлацията не се върне на целевите нива и се подсигурява стабилизирането на упованията за бъдещата инфлация.
Внимателното наблюдаване на данните е от решаващо значение, с цел да се избегне рискът от неточности в политиките – както грешката от прибързано намаляване на битката с инфлацията, по този начин и грешката от прекалено стягане на лихвените проценти.
В същото време фискалната политика би трябвало да работи взаимно с паричната политика, а не против нея. За да се избегне стимулиране на инфлацията, всички нови разноски би трябвало да бъдат обезщетени от спестявания или нови доходи.
Отговорната фискална политика може да изпрати мощен сигнал, че политиците подхващат съгласувани дейности в битката против инфлацията, като в същото време се оправят с рецесията с разноските за живот и подсигуряват, че всеки има достъп до храна на налични цени, и пазят семействата с ниски приходи от възходящата инфлация. Да не забравяме, че към този момент 345 милиона души по целия свят са наранени от продоволствената рецесия вследствие на войната на Русия в Украйна, високата инфлация и климатичните бедствия.
Как оценявате ограниченията, подхванати от държавните управления за надзор на цените, субсидиране на електрическата енергия, забрани за експорт?
Субсидиите или ценовите тавани за крайните консуматори могат да смекчат въздействието на високите цени, само че, въпреки това, изкривяват ценовите сигнали и не подтикват енергоспестяващо държание. Когато предлагането е лимитирано, ценовите ограничавания могат да доведат до дефицит на сила, а това от своя страна може да докара до обилни стопански разноски.
Универсалните ценови дотации не разрешават диференциране съгласно платежоспособността на потребителя и нормално са скъпи от фискална позиция. Нека ви дам образец. За 2022 година приблизително в Европа разноските за живот на семействата са се нараснали с над 7 % заради по-високите цени на силата. Нашият разбор демонстрира, че цялостното компенсиране на семействата с най-ниски приходи, които са към 20 % от общия брой семейства, ще коства 0,4 % от Брутният вътрешен продукт, а компенсирането на тези, които съставляват 40 % от общия брой, ще коства близо 1 % от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това фискалните разноски за някои от съществуващите пакети, в това число оповестените нови ограничения, са доста по-високи от тези числа, като в доста страни надвишават 1,5 % от тазгодишното икономическо произвеждане.
Нашият съвет е да се обезпечи целенасочена поддръжка за уязвимите групи, като в същото време се запазят ценовите сигнали за стимулиране на икономията на сила.
Оправдано ли е поемането на нов или по-голям дълг от страна на страните?
Макар че дългът е все по-голям проблем за доста страни, решението за взимане на заем зависи от обстановката и потребностите на всяка страна. По време на пандемията международният обществен дълг внезапно набъбна и макар намаляването му в последните две години до края на 2022 година се чака той да възлиза на 91 % от Брутният вътрешен продукт, което е над нивото отпреди пандемията.
Затягането на финансовите условия в международен мащаб усили уязвимостта и рисковете, свързани с дълга.
Повече от 60 % от страните с ниски приходи и над 25 % от стопанските системи с зараждащи пазари са изложени на висок риск или към този момент имат усложнения да обслужват задълженията си. Затова е значимо да концентрираме вниманието си към обезпечаването на резистентност на дълга там, където рисковете от дългова рецесия са най-големи.
Изглежда, че съществува световен консенсус по отношение на това, че обществените финанси не са задоволителни, с цел да се завоюва битката с изменението на климата. Каква е ролята, която смятате, че би трябвало да играе частният бранш в това отношение?
Прави сте. За да спечелим битката с изменението на климата – а ние би трябвало да я спечелим, – ще бъдат нужни напъните на всички. Само до 2030 година, с цел да се стигне задачата за нулеви чисти излъчвания до 2050 година, светът ще се нуждае от трилиони щатски долари за вложения. Сегашното равнище от към 630 милиарда $ е дребна част от това, което в действителност е належащо – и доста малко от тези средства отиват в разрастващите се страни.
Публичното финансиране и обществените дейности, в това число съответните политики в региона на климата, са от решаващо значение, само че няма да бъдат задоволителни. Ако желаеме да избегнем климатична злополука и да създадем един по-устойчив свят, би трябвало да притеглим частния бранш и да му дадем опция да се засилва.
Това е освен негова отговорност, само че и в негов интерес. Ако имаме метод на живот, насочен към запазване на околната среда, това е голяма бизнес опция, да не приказваме, че фирмите се развиват най-добре в свят, който е по-устойчив и постоянен. Както демонстрира нашият скорошен Доклад за световната финансова непоклатимост, решения има: от съответно ценообразуване на рисковете, свързани с климата, до новаторски финансови принадлежности, разширение на присъединяване на многостранните банки за развиване и финансовите институции за развиване, както и усилване на информацията за климата.
Светът все по-често изпада в серпантина от рецесии. Откъде може да пристигна идната опасност за международната стопанска система?
Както към този момент загатнах, ние живеем в свят на все по-чести и съществени шокове, които през последните години доведоха до много мрачна картина на международната стопанска система. Климатичните промени са сигурно източник на бъдещи разтърсвания. Не би трябвало да подценяваме и рисковете от нова финансова или дългова рецесия – въпреки и сега те да не ни заплашват, заплахата от тях не е изкоренена вечно.
За мен обаче най-голямата опасност идва от наклонността към усилване на геополитическата и икономическата фрагментация – в миг, когато светът има най-голяма потребност от съдействие, с цел да се оправи със сериозните световни проблеми. Боя се, че вървим със затворени очи към по-бедно и по-несигурно бъдеще. Ако изберем да преминем към „ обособени блокове “, ще платим висока цена – съгласно оценките на МВФ тя ще се равнява на спад на международния Брутният вътрешен продукт до 3.5 трилиона $.
Единствено интернационалното съдействие може да реши неотложните световни проблеми, като да вземем за пример тези за превъзмогване на дефицита на храни, премахването на пречките пред растежа и опазването на нашия климат. Трудностите ще продължат и отсега нататък, само че в случай че влагаме в това да работим дружно, можем да реализираме по-висок стандарт на живот за хората на всички места по света.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ