Математика на спекулата: Държавата дава 20 евро, вместо да спре н...
Първият абсурд в държавния проект е времевата дупка. За да получите отплата за цените през 2026 година, би трябвало да докажете, че сте били небогати през... 2024 година (доход под 652 евро).
„ Вземаме поради средномесечния приход от 2024 година “, призна общественият министър Хасан Адемов. Държавата комфортно затваря очи за обстоятелството, че инфлацията от последните две години от дълго време е изтрила тогавашните сметки. На процедура ни се споделя: „ Ако сте гладували преди две години, през днешния ден може и да ви налеем пет литра бензин “.
Механизмът за активиране на помощта звучи малко като залог в казино. Трябва цената на бензина или дизела да се задържи над 1,60 евро (3,13 лева.) за литър в три следващи дни. Ако на четвъртия ден цената падне с един цент – страната прибира портфейла и „ играта “ стартира изначало. „ Ще следим какво в действителност се заплаща на каса всекидневно “, изясни финансовият министър Георги Клисурски.
Докато кабинетът чертае схеми обаче, цифрите описват друга история. През 2021 година, при цена на петрола от $55 за барел, зареждахме за под 2 лв.. Днес петролът е към $75 (ръст от 40%), само че цените на колонките гонят 3,20 лева (ръст от близо 80%).
Къде потъва разликата?
Вместо да приложи модела на Гърция, където надценката е закотвена до 12 цента на литър, или на Германия, където всяка стотинка се следи в действително време, България избира ролята на безмълвен очевидец. Най-големият парадокс е в логистиката. Тези 40 лв. би трябвало да стигнат до 1,3 млн. консуматори. За тези отвън системата на общественото подкрепяне следва попълване на заявки онлайн или на място. Представете си времето, нервите и банковите такси за превод – на финала „ помощта “ евентуално ще се е стопила до сума, която едвам покрива пътя до най-близката държавна работа.
Докато ние попълняме формуляри за правото на пет литра гориво, останалата част от Европа от дълго време е трансформирала контрола в работещ механизъм, който следи всяко придвижване на цената в действително време.
Ето образците, които вършат нашата скица с „ трите дни “ да наподобява като анекдот от предишния век:
* Германия: Диктатура на прозрачността (Market Transparency Unit)
В Германия съществува така наречен MTS-K – държавен орган към Федералната картелна работа. Всяка от близо 15 000 бензиностанции е длъжна по закон да рапортува смяна в цената в границите на 5 минути. Тази информация се подава в действително време към публична база данни. Ако една бензиностанция вдигне цената безпричинно, логаритмите незабавно „ светват “. За потребителя данните са отворени през приложения, което основава брутална конкуренция – клиентът просто отива на прилежащата директна, където е по-евтино.
* Гърция: „ Таван “ върху облагата (Profit Margin Cap)
Гърция приложи един от най-ефективните способи против спекулата – заледяване на маржа. Държавата не дефинира крайната цена, само че наложи законов таван върху брутната облага на литър. Търговците нямат право на по-висок марж от този, който са имали през декември 2021 година (преди кризата). Така се отстрани изкушението да се печели „ на гърба на инфлацията “. Глобите за превишен марж стартират от 5 000 евро и стигат до 1 милион евро.
* Австрия: Правилото за „ Единствената смяна “
Австрия има неповторим закон против „ ценовия тормоз “ денем. Бензиностанциите имат право да подвигат цената единствено един път дневно – тъкмо в 12:00 ч. на обяд. Те обаче могат да я понижават когато и да е. Това стопира схемата, при която цените се подвигат внезапно заран или преди празници, и принуждава търговците да възнамеряват действителните си разноски, а не да спекулират с моментния трафик.
Липсата на политическа воля за използване на сходни потвърдени модели у нас трансформира обществената помощ в стопански парадокс. Вместо да ограничи спекулата, страната я легитимира, като я субсидира с нашите лични налози.
Резултатът е затворен кръг: търговците задържат високите надценки, а администрацията се заплита в личната си администрация, с цел да разпредели алегорични обезщетения с пренебрежим резултат. В този подтекст всяка „ помощ “ остава просто инструмент за угнетяване на общественото напрежение, без да се засягат систематичните аргументи за рецесията. А същинската цена на това изкуствено балансиране я плащаме всички ние – всякога, когато застанем пред колонката.
Констанца Илиева
„ Вземаме поради средномесечния приход от 2024 година “, призна общественият министър Хасан Адемов. Държавата комфортно затваря очи за обстоятелството, че инфлацията от последните две години от дълго време е изтрила тогавашните сметки. На процедура ни се споделя: „ Ако сте гладували преди две години, през днешния ден може и да ви налеем пет литра бензин “.
Механизмът за активиране на помощта звучи малко като залог в казино. Трябва цената на бензина или дизела да се задържи над 1,60 евро (3,13 лева.) за литър в три следващи дни. Ако на четвъртия ден цената падне с един цент – страната прибира портфейла и „ играта “ стартира изначало. „ Ще следим какво в действителност се заплаща на каса всекидневно “, изясни финансовият министър Георги Клисурски.
Докато кабинетът чертае схеми обаче, цифрите описват друга история. През 2021 година, при цена на петрола от $55 за барел, зареждахме за под 2 лв.. Днес петролът е към $75 (ръст от 40%), само че цените на колонките гонят 3,20 лева (ръст от близо 80%).
Къде потъва разликата?
Вместо да приложи модела на Гърция, където надценката е закотвена до 12 цента на литър, или на Германия, където всяка стотинка се следи в действително време, България избира ролята на безмълвен очевидец. Най-големият парадокс е в логистиката. Тези 40 лв. би трябвало да стигнат до 1,3 млн. консуматори. За тези отвън системата на общественото подкрепяне следва попълване на заявки онлайн или на място. Представете си времето, нервите и банковите такси за превод – на финала „ помощта “ евентуално ще се е стопила до сума, която едвам покрива пътя до най-близката държавна работа.
Докато ние попълняме формуляри за правото на пет литра гориво, останалата част от Европа от дълго време е трансформирала контрола в работещ механизъм, който следи всяко придвижване на цената в действително време.
Ето образците, които вършат нашата скица с „ трите дни “ да наподобява като анекдот от предишния век:
* Германия: Диктатура на прозрачността (Market Transparency Unit)
В Германия съществува така наречен MTS-K – държавен орган към Федералната картелна работа. Всяка от близо 15 000 бензиностанции е длъжна по закон да рапортува смяна в цената в границите на 5 минути. Тази информация се подава в действително време към публична база данни. Ако една бензиностанция вдигне цената безпричинно, логаритмите незабавно „ светват “. За потребителя данните са отворени през приложения, което основава брутална конкуренция – клиентът просто отива на прилежащата директна, където е по-евтино.
* Гърция: „ Таван “ върху облагата (Profit Margin Cap)
Гърция приложи един от най-ефективните способи против спекулата – заледяване на маржа. Държавата не дефинира крайната цена, само че наложи законов таван върху брутната облага на литър. Търговците нямат право на по-висок марж от този, който са имали през декември 2021 година (преди кризата). Така се отстрани изкушението да се печели „ на гърба на инфлацията “. Глобите за превишен марж стартират от 5 000 евро и стигат до 1 милион евро.
* Австрия: Правилото за „ Единствената смяна “
Австрия има неповторим закон против „ ценовия тормоз “ денем. Бензиностанциите имат право да подвигат цената единствено един път дневно – тъкмо в 12:00 ч. на обяд. Те обаче могат да я понижават когато и да е. Това стопира схемата, при която цените се подвигат внезапно заран или преди празници, и принуждава търговците да възнамеряват действителните си разноски, а не да спекулират с моментния трафик.
Липсата на политическа воля за използване на сходни потвърдени модели у нас трансформира обществената помощ в стопански парадокс. Вместо да ограничи спекулата, страната я легитимира, като я субсидира с нашите лични налози.
Резултатът е затворен кръг: търговците задържат високите надценки, а администрацията се заплита в личната си администрация, с цел да разпредели алегорични обезщетения с пренебрежим резултат. В този подтекст всяка „ помощ “ остава просто инструмент за угнетяване на общественото напрежение, без да се засягат систематичните аргументи за рецесията. А същинската цена на това изкуствено балансиране я плащаме всички ние – всякога, когато застанем пред колонката.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ