Първият ни приоритет след 2014 г. ще е завършването на

„ Първият ни приоритет след 2014 година ще е завършването на автомагистрала „ Струма “, тъй като не приключим ли сектора през Кресненското дефиле, все едно няма автомагистрала. “ Това са думи на районния министър Лиляна Павлова от изявление пред „ Капитал “ през 2012 година

Те са си останали обаче единствено думи. Отсечката от „ Струма “ при Кресна остава мираж и в този момент. Участъкът беше изключително рисков, само че краткотрайно казусът с злополуките бе решен с колчета, с цел да се предотвратят изпреварвания. Задръстванията към празници и през лятото, когато трафикът към Гърция е забележителен, обаче остават. Последно, около великденските почивни дни, чакането минаваше час, което пък стана мотив за смешки, че не ни е казусът в Шенген за по-бързо стигане до гръцките плажове.

Историята на тази права има повече завои, в сравнение с самия път през дефилето. Причината той към момента да не е издигнат не е единствено една, нито пък има един-единствен провинен. През последните 15 – 20 години липсваха поредни дейности от страна на ръководещите. За да се реализира този план, беше нужна умела дипломация и договаряния с Брюксел, както и сериозна работа на редица институции у нас – Агенция „ Пътна инфраструктура (АПИ), нейният принципал Министерството на районното развиване и благоустройството, Министерството на околната среда и водите (МОСВ), даже Министерството на превоза и известията, защото то дава отговор за финансирането по оперативна стратегия „ Транспорт “

Слабият административен потенциал, изправен пред лобито на строителния отрасъл и интензивността на природозащитните организации, спъваше развиването на плана за така наречен лот 3.2 от автомагистрала „ Струма “.

Сега сякаш мъждука светлина в тунела. По време на държавното управление на Николай Денков АПИ разгласи търг за прединвестиционно изследване и планиране на ново трасе в посока Кулата. Това е промяна на курса – досегашният проект беше за автомагистралата към Гърция да се употребява сегашният път Е79, като просто бъде ремонтиран. До поръчката се стигна след среща на български министри с екип от Европейската комисия (ЕК), на която излиза наяве, че би трябвало да се случи това, което дълго време се повтаряше – цялата автомагистрала да излезе от дефилето.

Ту напред, ту обратно

Дълги години ръководещите предприемаха единствено „ празни ходове “. Основният спор постоянно е бил каква да бъде правата през дефилето – 15-километров тунел, напълно ново трасе отвън дефилето в двете направления, или пък единствено в едната да се построи ново на изток, а в другата да си остане долу при завоите. В общественото пространство имаше остро несъгласие сред строителния отрасъл и екологичните организации, като бизнесът се съобщи към 2014 година срещу дългия тунел, който някои природозащитни организации одобряваха.

Държавата обърна тил на тунела в един миг и пое в нова посока. През 2016 година АПИ ненадейно разгласи социална поръчка за абстрактен план за нов вид на автомагистралата при Кресна, при който в посока София тя е изнесена източно от дефилето по ново трасе. Това беше много странна преднамерена стъпка, поради, че към момента не беше подготвен отчетът по Оценка на въздействието върху околната среда, който да уточни кой вид е най-удачен за околната среда. Но пък екооценката от лятото на 2017 година поддържа държавната позиция. Зад същия вид на автомагистралата компактно стоеше и Камарата на строителите в България.

Парадоксалното е, че един от природозащитниците, които се занимават интензивно с тематиката, специалистът по биоразнообразие Андрей Ковачев, описа преди години пред „ Капитал “, че още през 2002 година природозащитници са изпратили предложение за изнасяне на автомагистралата от дефилето до институциите.

В дъното на тези разногласия обаче има една вероятно неутрална страна и това е Европейската комисия. Повечето от парите за построяването на „ Струма “ са точно от Брюксел, а и Кресненското дефиле е скъпо поради биоразнообразието си, неповторимо е поради срещата на средиземноморската и умерено континенталната климатична област, а и е предпазена зона по „ Натура 2000 “. Не единствено природата на дефилето е значима обаче. Европейската комисия цени този транспортен кулоар, защото той свърва Гърция с Украйна и това е изключително основно в подтекста на войната на Русия там.

И по този начин, през 2019 година АПИ кандидатства за финансиране на плана, само че до такова не се стигна.

В писмо на Европейска комисия се посочваше, че в плана има пороци по екологична линия, както и по отношение на пътната сигурност. Един от най-фрапиращите моменти в апликационната форма беше, че трасето, за което през 2017 година е юридически Оценка на въздействието върху околната среда, не е това, което България желае да построи. Оказва се, че разликите сред плановете са много огромни: броят тунели, виадукти и други уреди е по-голям, в сравнение с в утвърденото с решение за Оценка на въздействието върху околната среда.

Планираното потребление на съществуващия път Е79 в посока Кулата също беше проблем за Брюксел поради пътната сигурност и екологичните последици. На процедура излезе, че българското държавно управление въобще не си е написало домашното по тематиката и за забавянето не са отговорни екологичните организации, които другояче години наред апелират процедури, свързани с плана.

Ново Г20

Така на процедура няколко години бяха изгубени в ненужно увещание, че въпросният вид, кръстен Г10.5, е най-хубавият вид, без обаче той да бъде ловко предпазен пред еврокомисията. В края на март тази година АПИ разгласи социална поръчка за правене на прединвестиционно изследване и планиране на ново трасе в посока Кулата отвън дефилето (виж карето долу). В рамките й определените инженери ще преглеждат две вероятни посоки: дублиращо в двете посоки трасе на съществуващия път отвън дефилето или просто да се добави дясно платно на планувания лот 3.2 източно от него.

В претекстовете към поръчката се акцентира, че е значимо да има опция, в случай че пътят в дефилето би трябвало да се затвори поради случай и би трябвало придвижването да се пренасочи „ бързо, безвредно и дейно “. В търга за прединвестиционното изследване и планиране са взели участие 10 претенденти, като обаче тя сега се апелира в Комисията за защита на конкуренцията.

„ Капитал “ получи отчет на към този момент някогашния районен министър Андрей Цеков и транспортния министър Георги Гвоздейков до Министерския съвет по реда на Закона за достъп до социална информация. В документа се показва, че през февруари българските министри са се срещнали с представители на Европейска комисия.

От собствен източник „ Капитал “ научи, че от Европейски Съюз са изразили терзания за качеството на ОВОС-а, като са поискали българската страна неотложно да стартира да проектира и да строи трасето отвън дефилето, до момента в който се търси различен вид, в който цялата автомагистрала е отвън него.

С две думи – от Брюксел са натиснали институциите най-сетне да си свършат работата. В отговорите си АПИ пък обясниха, че след договарянията с Европейска комисия има изискване да не се пречи на опцията да се построи ново второ платно отвън Кресненското дефиле в посока Кулата и да не се подхващат дейности за осъществяването на дясно платно на Лот 3.2 на „ Струма “ по трасето на съществуващия път Е79, преди да се оцени въздействието на капиталовото предложение за изследване на разновидностите за създаване на дублиращо трасе на Автомагистрала „ Струма “.

На процедура това връзва ръцете на определените реализатори да строят новия път, до момента в който се реши финално въпросът по какъв начин ще наподобява автомагистралата в пролома.

Защо от началото не се работеше по вид, при който „ Струма “ е напълно отвън дефилето – така наречен вид Г20, няма разумно пояснение. Все отново отчетът по Оценка на въздействието върху околната среда сочеше, че той има повече отрицателно въздействие върху околната среда в сравнение с Г10.5. Ясно е обаче, че потреблението на съществуващия път Е79 в дефилето не е добър вид както от позиция на пътната сигурност, по този начин и поради щета върху предпазените зони при Кресна.

Кои въпроси остават

Отсечката през дефилето сега не се строи, въпреки че преди година, по време на ръководството на служебния районен министър Иван Шишков, пътната организация подписа договорите за създаване на общо 27 км източно от Кресненското дефиле за 1.2 милиарда лева с Данък добавена стойност.

Трасето включва 4.6 км обход на Кресна, близо 18 километра нов път с 18 виадукта, пет тунела и един мост. Избраните реализатори са обединяване на ГБС и португалската „ ЕПОС-Емпреза Португеза де Обрас Субтеранеас “ и консорциум на „ Грома холд “, „ Европейски пътища “ и словашки сътрудник. Към оня миг обаче Брюксел не беше дал зелена светлина на плана.

Самият Шишков изясни, че бързането за първата копка се налагало, за „ да се спасял “ изтичащият Оценка на въздействието върху околната среда за правата на автомагистралата, в противоположен случай процедурата щяла да се върне години обратно, като неговата обосновка бе доказана от анонимния източник. От АПИ обясниха, че досега ГБС работят единствено по пътен възел „ Кресна “, като за това са изхарчени към 8.7 млн. лева

Неофициално, „ Капитал “ научи, че новото трасе, източно от дефилето, не се проектира, тъй като се чака мнение от Министерство на околната среда и водите, че няма потребност да се изготвя нов Оценка на въздействието върху околната среда. Въпросното мнение е издадено през декември 2023 година, сочи информация на „ Капитал “ в уеб страницата на екоминистерството.

Лошата вест е, че има няколко огромни въпросителни, които тегнат над плана. Първо, не е ясно въпреки всичко какъв ще е окончателният избор за трасе в посока Кулата. Ако въпреки всичко се стигне до това автомагистралата да се построи и в двете направления източно от дефилето там, където би трябвало да строят ГБС и „ Грома холд “, мъчно ще се включат други разнообразни строители, а в същото време би трябвало да има открита социална процедура за новите реализатори. Това ще усложни обстановката, тъй като на процедура едни и същи виадукти и тунели би трябвало да станат двупосочни. Как тъкмо ще се случи целият развой към този момент не е ясно.

Освен това, откакто се изготви прединвестиционното изследване за ново трасе към границата с Гърция, за което сега върви процедура за избор на архитект, ще би трябвало да се изготви и нов Оценка на въздействието върху околната среда за този път. Това лишава доста време, от време на време даже години.

Въпросът по какъв начин ще се заплати планът също е комплициран. Неофициално стана ясно, че европейското финансиране за този лот ще е най-много към 300 млн. лева, а останалото ще се заплаща от държавния бюджет, като информацията не е доказана. Двата контракта за платното в посока София източно от дефилето са на обща стойност 1.2 милиарда лева България към момента не е кандидатствала за пари от Европейски Съюз. От пътната организация разясниха, че следва да пуснат търг за избор на съветник, който занапред да изготви апликационната форма за финансиране по стратегия „ Транспорт “ 2021 – 2027 година

И несъмнено, най-важният въпрос за всички пътуващи е по кое време ще се строи автомагистралата там. Краткият отговор е: няма да е скоро. Сроковете по към този момент подписаните контракти са четири години и три месеца, това не включва изясняването на всичко по плана. Предвид гореспоменатите неясноти ще би трябвало сериозна работа и увереност да се наваксат годините блуждаене и безучастие по построяването на „ Струма “ край Кресна. А до тогава – тапите не престават.

Кой взе участие в новия търг за прединвестиционно планиране

В края на март АПИ разгласи търг за 1 млн. лева за прединвестиционно изследване и планиране

В поръчката участваха 10 претендента. На 30 април бяха отворени офертите, като цената е единствен аршин за оценка. Най-ниската препоръчана цена е на „ Трансконсулт – 22 “, които вземат участие с гръцка консултантска компания. Сега обаче компанията „ Лардж инфрастръчкър проджектс “ на Румен Марков апелира търга през Комисията за защита на конкуренцията, тъй че не е ясно по какъв начин ще се развие поръчката и по кое време ще се стигне до сключване на контракт с определен реализатор.

Кандидатите са следните:

„ Рутекс “

„ Трафик холдинг “

ДЗЗД „ Кресна-2024 “ („ Алве консулт “, „ Ърбан груп “, „ Бим консултинг “)

„ Автомагистрали “

„ Пътпроект “

„ Институт по транспортна инфраструктура “

Обединение „ ИКюИнфра “ („ Инфа Про консулт “, „ ИкюИ Контрол “)

Обединение „ Ий Кей Джей – Виа – Ей Джей “ ДЗЗД („ Ий Кей джей България кънсълтинг енджиниърс “, „ Виа про инженеринг “ и „ Ей джей консулт “)

ДЗЗД „ Енвеко “ („ Трансконсулт – 22 “, Enveco S.a, Гърция)

„ Проджект планинг енд мениджмънт “

Инфо: narod.bg