Кабинет не за трикове, но за win-win ситуация
Първият мандат е връчен, претендентът за министър председател е явен, явен е и съставът на проектокабинета, който ще бъде препоръчан за гласоподаване на 50-то Народно заседание. ГЕРБ и Борисов бяха длъжни да предложат кабинет. Те са първа политическа мощ, разликата пред втория е сензитивна. Въпреки това обаче обстановката за ГЕРБ е много комплицирана, тъй като разполагат едвам с 68 парламентарни мандата.
Борисов е решил да потърси излаз от нея посредством лъчение на държавно управление на малцинството. Имайки поради претендента за министър-председател (Росен Желязков), както и състава на проектокабинета, то напълно ясно е, че изобщо не става въпрос за отблъскване на номера.
Като цяло можем да кажем, че в този състав от партията на Борисов са присъединили най-хубавото, с което разполагат. Кабинетът се състои главно от познати лица, които съчетават партийната принадлежност с експертната визия и също така са предвидими. От всеки един от препоръчаните за министри е ясно какво може да се чака в съответния сектор. В този смисъл е ясно и какво може да се чака като политики от държавното управление като цяло. Към всичко това следва да се прибави и събитието, че проектопремиерът Росен Желязков беше лидер на листата на ГЕРБ за евровота. Той отстъпи мястото си в европейския парламент явно, с цел да опита да убеди българския парламент, че е подобаващ за глава на изпълнителната власт. Най-вероятно това е бил авансово умислен ход, с цел да може към политическия престиж на Желязков, насъбран във вътрешната политика, да се прибави и доза европейско надграждане.
Към този темперамент на проектоправителството може да се прибавят и целите, които Борисов разгласи още с приемането на мандата - работа по Плана за възобновяване и резистентност, подготовка на бюджета за идната година и продължение на напъните за влизане в еврозоната. Очевидно е, че водачът на ГЕРБ се пробва да обезпечи легитимност за оферти кабинет както от позиция на хората, включени в него, по този начин и от позиция на целите, съгласно които той ще формулира и осъществя своите политики. Де факто назованите цели не могат да имат съпротива в лицето на нито една от систематичните политически обединения в Народното събрание.
По създание това значи, че в случай че проектокабинетът на Росен Желязков се промуши през иглени уши и успее да се конституира, то по-късно към този момент ще е по-лесно. Политиките, които ще се оферират в Народното събрание ще имат консенсусен темперамент. Дискусията по тях ще бъде допустима във връзка с техническите елементи, само че не и що се отнася до тяхната същина и обективната им нужда за обществото и страната.
Съществените моменти в говоренето на Борисов не завършват дотук. Много значимо е да се има поради събитието, че той е безапелационен - държавно управление с първия мандат или нови бързи предварителни избори. С това Борисов желае да покаже, че ГЕРБ е групировка, способна да поема и да носи отговорност даже когато се намира в доста сложна обстановка. В момента, с цел да се стигне до конституирането на кабинет, ГЕРБ би трябвало да поеме повече отговорност, в сравнение с гласоподавателите със своя избор са упълномощили на най-голямата парламентарна група в 50-то Народно събрание.
От ГЕРБ в този момент насочат обръщение към останалите парламентарни групи, в случай че не желаят да споделят отговорността, то най-малко да не пречат на най-голямата групировка да я поеме напълно. Тук е мястото да напомним, че първото обръщение, което от ГЕРБ излъчиха след предварителните избори на 9 юни, беше за държавно управление на споделената отговорност. След като не се откриха сътрудници за изпълнителна власт, учредена на този дефиниция, разновидността с държавно управление на малцинството наподобява логически и опитът за реализирането му е натурален и разбираем. Въобще цялостното държание на Борисов след 9 юни приказва, че той търси win-win обстановка. Т.е. дали ще има постоянен кабинет или ще се върви още веднъж на избори, ГЕРБ все да е в по-добро състояние спрямо останалите политически играчи в страната.
Това най-малко ненапълно може да се изясни с елементарно проиграните шансове кабинетът " Денков - Габриел " да премине през ротация и да продължи да ръководи с министър председател Мария Габриел и минимални лични промени в неговия състав. Причината за проиграването на възможностите не следва да се търси само в ГЕРБ, само че най-малко отчасти тя е и при тях. Страната имаше постоянно държавно управление. То мъчно работеше, само че нямаше проблеми с легитимността и несъмнено възвърне престижа на страната ни в границите на съюзите, в които членуваме (ЕС и НАТО). Сегашната обстановка е по-трудна даже от онази, в която Денков и Габриел откриха политическа воля да сформират и поведат кабинет, преодолявайки редица трудности, част от които изглеждаха непреодолими.
Ако държавното управление " Денков - Габриел " беше удържало 18 месеца (както в началото беше договорено) или още повече - в случай че беше изпълнило цялостен мандат от 4 години, то от това щяха да завоюват и ГЕРБ, и ПП/ДБ. Обстоятелствата обаче се стекоха по друг метод, от което и двете обединения от болшинството в 49-то Народно събрание изгубиха. Загубата на ГЕРБ възлиза на към 140 хиляди гласа, тази на ПП/ДБ - над 300 хиляди
Оттук нататък е нужна дълбока смяна на разказа за политическия съперник. Досега напъните бяха ориентирани към обезпечаване на загуби на сметката на съперника, без да се обръща внимание, че това може да докара до загуби и за носителя на този вид държание. И както стана ясно, напъните дадоха резултат, отрицателен резултат за двете най-големи (до неотдавна) политически обединения. За да се обърне тази наклонност, би трябвало да се трансформират задачите, за които се поставят напъните. Ако от избрани дейности има възможност да завоюват и съперниците, то не трябва единствено заради това, тези дейности да бъдат избягвани.
В момента от ГЕРБ на процедура интензивно приказват в този дух. Разбира се, към момента не е ясно дали го вършат единствено тъй като обстановката, в която се намират им го постанова или последователно е почнало да се образува разбирането, че позитивизмът за всички е за предпочитане пред негативизма за всички.
От позиция на управническото и политическото положение на страната предварителните избори на 9 юни бяха изцяло ненужни и безсмислени. Ако обаче стартира последователно превръщане на разказа за политическия съперник, то това би могло да ги осмисли, тъй като в сходна догадка, те биха били началото на този развой.
Най-вероятно препоръчаното държавно управление на малцинството ще може да разчита на поддръжка в Народното събрание от депутатите на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Би било доста мъчно (направо невъзможно) да се обезпечи поддръжка от още една парламентарна група и по този начин Желязков и неговите министри да получат над 121 гласа.
Остават другите два разновидността - игра с кворума или поддръжка от обособени депутати, с цел да се обезпечат недостигащите 7 мандата. И двата разновидността влизат в графата на триковете, както се изрази Борисов. При това състояние възможното държавно управление ще е с пай небосвод и може да се окаже, че единствено ще изкара зимата. И това обаче е нещо, тъй като колкото повече бъдат отдалечени във времето идващите предварителни избори, толкоз по-малко евентуално е неприятните трендове от 9 юни да се задълбочат и надлежно толкоз по-големи са възможностите за тяхното превръщане и последователното възобновяване на равнищата на изборната интензивност.
Борисов е решил да потърси излаз от нея посредством лъчение на държавно управление на малцинството. Имайки поради претендента за министър-председател (Росен Желязков), както и състава на проектокабинета, то напълно ясно е, че изобщо не става въпрос за отблъскване на номера.
Като цяло можем да кажем, че в този състав от партията на Борисов са присъединили най-хубавото, с което разполагат. Кабинетът се състои главно от познати лица, които съчетават партийната принадлежност с експертната визия и също така са предвидими. От всеки един от препоръчаните за министри е ясно какво може да се чака в съответния сектор. В този смисъл е ясно и какво може да се чака като политики от държавното управление като цяло. Към всичко това следва да се прибави и събитието, че проектопремиерът Росен Желязков беше лидер на листата на ГЕРБ за евровота. Той отстъпи мястото си в европейския парламент явно, с цел да опита да убеди българския парламент, че е подобаващ за глава на изпълнителната власт. Най-вероятно това е бил авансово умислен ход, с цел да може към политическия престиж на Желязков, насъбран във вътрешната политика, да се прибави и доза европейско надграждане.
Към този темперамент на проектоправителството може да се прибавят и целите, които Борисов разгласи още с приемането на мандата - работа по Плана за възобновяване и резистентност, подготовка на бюджета за идната година и продължение на напъните за влизане в еврозоната. Очевидно е, че водачът на ГЕРБ се пробва да обезпечи легитимност за оферти кабинет както от позиция на хората, включени в него, по този начин и от позиция на целите, съгласно които той ще формулира и осъществя своите политики. Де факто назованите цели не могат да имат съпротива в лицето на нито една от систематичните политически обединения в Народното събрание.
По създание това значи, че в случай че проектокабинетът на Росен Желязков се промуши през иглени уши и успее да се конституира, то по-късно към този момент ще е по-лесно. Политиките, които ще се оферират в Народното събрание ще имат консенсусен темперамент. Дискусията по тях ще бъде допустима във връзка с техническите елементи, само че не и що се отнася до тяхната същина и обективната им нужда за обществото и страната.
Съществените моменти в говоренето на Борисов не завършват дотук. Много значимо е да се има поради събитието, че той е безапелационен - държавно управление с първия мандат или нови бързи предварителни избори. С това Борисов желае да покаже, че ГЕРБ е групировка, способна да поема и да носи отговорност даже когато се намира в доста сложна обстановка. В момента, с цел да се стигне до конституирането на кабинет, ГЕРБ би трябвало да поеме повече отговорност, в сравнение с гласоподавателите със своя избор са упълномощили на най-голямата парламентарна група в 50-то Народно събрание.
От ГЕРБ в този момент насочат обръщение към останалите парламентарни групи, в случай че не желаят да споделят отговорността, то най-малко да не пречат на най-голямата групировка да я поеме напълно. Тук е мястото да напомним, че първото обръщение, което от ГЕРБ излъчиха след предварителните избори на 9 юни, беше за държавно управление на споделената отговорност. След като не се откриха сътрудници за изпълнителна власт, учредена на този дефиниция, разновидността с държавно управление на малцинството наподобява логически и опитът за реализирането му е натурален и разбираем. Въобще цялостното държание на Борисов след 9 юни приказва, че той търси win-win обстановка. Т.е. дали ще има постоянен кабинет или ще се върви още веднъж на избори, ГЕРБ все да е в по-добро състояние спрямо останалите политически играчи в страната.
Това най-малко ненапълно може да се изясни с елементарно проиграните шансове кабинетът " Денков - Габриел " да премине през ротация и да продължи да ръководи с министър председател Мария Габриел и минимални лични промени в неговия състав. Причината за проиграването на възможностите не следва да се търси само в ГЕРБ, само че най-малко отчасти тя е и при тях. Страната имаше постоянно държавно управление. То мъчно работеше, само че нямаше проблеми с легитимността и несъмнено възвърне престижа на страната ни в границите на съюзите, в които членуваме (ЕС и НАТО). Сегашната обстановка е по-трудна даже от онази, в която Денков и Габриел откриха политическа воля да сформират и поведат кабинет, преодолявайки редица трудности, част от които изглеждаха непреодолими.
Ако държавното управление " Денков - Габриел " беше удържало 18 месеца (както в началото беше договорено) или още повече - в случай че беше изпълнило цялостен мандат от 4 години, то от това щяха да завоюват и ГЕРБ, и ПП/ДБ. Обстоятелствата обаче се стекоха по друг метод, от което и двете обединения от болшинството в 49-то Народно събрание изгубиха. Загубата на ГЕРБ възлиза на към 140 хиляди гласа, тази на ПП/ДБ - над 300 хиляди
Оттук нататък е нужна дълбока смяна на разказа за политическия съперник. Досега напъните бяха ориентирани към обезпечаване на загуби на сметката на съперника, без да се обръща внимание, че това може да докара до загуби и за носителя на този вид държание. И както стана ясно, напъните дадоха резултат, отрицателен резултат за двете най-големи (до неотдавна) политически обединения. За да се обърне тази наклонност, би трябвало да се трансформират задачите, за които се поставят напъните. Ако от избрани дейности има възможност да завоюват и съперниците, то не трябва единствено заради това, тези дейности да бъдат избягвани.
В момента от ГЕРБ на процедура интензивно приказват в този дух. Разбира се, към момента не е ясно дали го вършат единствено тъй като обстановката, в която се намират им го постанова или последователно е почнало да се образува разбирането, че позитивизмът за всички е за предпочитане пред негативизма за всички.
От позиция на управническото и политическото положение на страната предварителните избори на 9 юни бяха изцяло ненужни и безсмислени. Ако обаче стартира последователно превръщане на разказа за политическия съперник, то това би могло да ги осмисли, тъй като в сходна догадка, те биха били началото на този развой.
Най-вероятно препоръчаното държавно управление на малцинството ще може да разчита на поддръжка в Народното събрание от депутатите на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Би било доста мъчно (направо невъзможно) да се обезпечи поддръжка от още една парламентарна група и по този начин Желязков и неговите министри да получат над 121 гласа.
Остават другите два разновидността - игра с кворума или поддръжка от обособени депутати, с цел да се обезпечат недостигащите 7 мандата. И двата разновидността влизат в графата на триковете, както се изрази Борисов. При това състояние възможното държавно управление ще е с пай небосвод и може да се окаже, че единствено ще изкара зимата. И това обаче е нещо, тъй като колкото повече бъдат отдалечени във времето идващите предварителни избори, толкоз по-малко евентуално е неприятните трендове от 9 юни да се задълбочат и надлежно толкоз по-големи са възможностите за тяхното превръщане и последователното възобновяване на равнищата на изборната интензивност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ