Първият епизод на този текст ни връща през 2010 г.,

...
Първият епизод на този текст ни връща през 2010 г.,
Коментари Харесай

Искаш Фатмагюл, получаваш Ердоган

Първият епизод на този текст ни връща през 2010 година, когато тогавашният турски министър на външните работи Ахмет Давутоглу е на тежко публично посещаване в Обединените арабски емирства. Тежко, защото наред със комплицираните връзките сред Анкара и Абу Даби, турската делегация е заставена да чака два часа на летището при идването си. Когато най-накрая се среща със своя хомолог от Емирствата, Давутоглу взема решение да " разчупи " натрупалото се напрежение, започвайки ексцентричен диалог, касаещ сюжетната линия на " Каква е виновността на Фатмагюл? ".

Последното, както се досещате, е присъщ турски трагичен сериал или казано по отношение на известната рецепция - сапунка. Давутоглу обаче знае, че екранизацията на Фатмагюл и виновността й са създали същински възторг в ОАЕ. И освен там - в целия арабски свят.

Години по-късно Турция към този момент е втората страна в света по износ на филми. За 2017-та година " износът " на турски стратегии се прави оценка на над 350 млн. $. Сама по себе си тази сума не е респектираща. Заложената цел обаче е тези доходи да доближат до сред 1 и 2 милиарда $ до 2023 година Но доста по-важното от тези числа е, че Анкара е пласирала тези филми в над 100 страни по света.

Т.е. каква е виновността на Фатмагюл могат да ви кажат освен в Абу Даби и другите арабски страни, само че и на Балканите, та чак в Меката на сапунките - Латинска Америка. В последна сметка коя е Касандра пред Фатмагюл?

А през днешния ден връзките сред Турция и ОАЕ са по-сложни от тези през 2010-та година. Двете страни имат разнообразни позиции по отношение на настоящите събития в района - от Катарската рецесия, през новите измерения на израелско-палестинския спор, та до процесите, които се развиват в Египет и Либия. Нещо повече - Анкара има вяра, че ОАЕ са финансирали опита за прелом в Турция през 2016-та година с едни 3 милиарда $.

С други думи, за смекчаването на напрежението в турско-емирските връзки е нужен или един Ахмет Давутоглу, или най-малко една Фатмагюл. Уви обаче, от няколко години насам първият е отлъчен от турския президент Реджеп Ердоган. А от по-рано този месец и Фатмагюл към този момент не е налична - защото най-големият частен арабски медиен оператор в Близкия изток, MBC Group, спря ненадейно турските сериали от своите канали.

Вторият епизод на настоящия текст касае точно Ахмет Давутоглу, само че този път като индивида, основал концепцията на неоосманизма. Същата предвиждаше реабилитирането на Турция като главен център и мотор на (поне) сунитските страни в района. За задачата " меката мощ " на турската страна " настъпваше " културно и религиозно по отношение на характерни групи, разхвърляни във физическите очертания на някогашната Османска империя. Средствата - Институтът Юнус Емре, Турската организация за интернационално съдействие и развиване, Дианетът и така нататък - обилно предлагаха образования, стипендии и планове.

По обясними аргументи опитът за реабилитация на наследството на Османската империя обаче породи всеобщото съмнение по отношение на Анкара - от християнските страни на Балканите до арабските в Близкия изток и Северна Африка. Когато се развиваше през общоприетите канали и принадлежности, турската политика бе по-лесна за париране.

И тук филмовият бранш на Турция изигра своята основна роля. Това е третият епизод на актуалното наличие: сапунките, като част от меката мощ на Анкара. А телевизионните сериали в действителност се оказаха сполучливи като артикул, защото съумяха да " напипат " алтернативите и несъгласията в актуалното турско общество.

Един път, тъй като те демонстрираха главен развой, разрастващ се от десетилетия насам в Турция - всеобщата миграция от капсулираното село към еманципирания град. Затова може би на Али Ръза му бе непрестанно неприятно в Истанбул ( " Листопад " ).

Втори път, турските сапунки екранизираха произлизащия от миграцията конфликт на мирогледи сред по-бедното и консервативно светоусещане, от една страна, с по-богатото и светско такова, от друга. Затова Инджи (Гюмюш), идваща от подредено анадолско село, е възпитана ислямообразно, до момента в който Мехмет е всемирски и богат турчин от огромния град ( " Сребро ", прочут на българската аудитория като " Перла " ).

Трети път тези сериали подсказаха на турския жител, че в случай че той не се усеща задоволен от сегашното, може да потърси различни източници за самочувствие в историческото си минало. Поне по този начин ни твърди екранизацията на Сюлейман Великолепни ( " Великолепният век ", излъчващ се в 86 страни, в това число и с британски субтитри).

Разбира се, главната сюжетна линия на тези сапунки не е истинска, доколкото споровете сред модерното и обичайното или сред богатия и бедния космос се снемат в лоното на любовта. Но в случай че отместим любовта, в тези кино продукции елементарно се разпознават послания, които отлично се вписват в идеологическата стратегия на турското държавно управление: съвремието не може да се развива за сметка на исляма; ислямът е коренът, в който мобилното общество постоянно може да откри своята устойчивост; Турция, като правоприемник на Османската империя, има законни функционалности да служи като ролеви модел на ислямското общество, да има попечителски функционалности върху него и така нататък

Тук изискуем уточнението, че турските продуценти не са създали тази бизнес ниша заради патриотични усеща, а предвид на чисто утилитарни изгоди - облагата. И че те постоянно могат да вдигнат плещи и да кажат, че търсенето дефинира пазара. Така както и да възразят, че техните продукции имат удобно влияние върху еманципирането на турските и арабските дами, в подтекста на доктринираните общества, в които живеят. И ще бъдат прави.

Но това не трансформира обстоятелството, че държавното управление на Реджеп Ердоган доста бързо схваща, че турските сапунки са превъзходен механизъм по отношение на вътрешната и външната за страната публика.

Това е четвъртият епизод от текста, в който виждаме по какъв начин сюжетите на някои от предаваните сериали стартират от ден на ден да отразяват тезите на държавното управление на Анкара. Вземете тази за паралелната страна, която е внедрила своята кадрова мрежа в институциите на турската страна, какъвто сюжет се развива в " Реакция ". Или пък " Кодово име: КОЗ ", в което излиза наяве, че има международна интрига за свалянето на турското държавно управление. В тези случаи сапунките са просто продължение на пропагандата на локалните медии, а фенът става електорат.

Тези сериали, когато пък са ориентирани по отношение на външна публика, са канал за транспорт на въздействието на Анкара по отношение на районната й среда, което въздействие в тази си форма нахлува парадно, елементарно и на ниска цена, заобикаляйки санкциониращите механизми на суверенните страни. Явно разбирайки това, опитът на основания в Дубай, само че благосъстоятелност на саудитците MBC Group, не бе първата компания, която спря излъчването на турски сериали. Такива ограничения се взеха не толкоз отдавана и от Египет. Управляващите арабските страни очевидно стигат до извода, че е по-добре техните популации да добиват визия за Османската империя от учебниците, а не от сюжетните постановки на " Възраждане: Ертугрул ", " Последният император " или упоменатия " Великолепният век ".

Не всеки турски сериал, несъмнено, е по усета на държавното управление на Анкара. Добре известни са и редица рецензии, отправяни от представители на ръководещата АКП по отношение на разхайтения разказ на някои герои. Самият президент Ердоган обществено показа съображенията си по отношение на филмовия персонаж на Сюлейман Великолепни.

Но предвид на строго следената обществена среда в Турция, изключително след опита за прелом преди две години, тези филми нямаше да бъдат вероятни, в случай че държавното управление фактически имаше рецензии по отношение на тях. Най-малкото, държавната помощ за сапунките нямаше да се усилва. Нито пък държавните броудкастъри като TRT щяха да ги продуцират или излъчват.

Така или другояче, посредством турските сериали в редица домове все по-често стартира да наднича Реджеп Ердоган. Човек желае да гледа някоя красива туркиня като Фатмагюл, само че получава Ердоган.

За българския народ е добре известно, че не яде доматите с колците. А в случай че са турски, не яде и самите домати.

Подобна взискателност би била по-полезна, в случай че касае отдалеченото. И сериалът ще има благополучен край.

Иначе следва пети епизод, в който Фатмагюл е елементарен статист, а в основната роля е турският президент.
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР