Първият ден на пролетта - 21 март, е Световен ден

...
Първият ден на пролетта - 21 март, е Световен ден
Коментари Харесай

Днес е Денят на поезията

Първият ден на пролетта - 21 март, е Световен ден на поезията!
И както пролетта е вяра за нов живот на всяко живо създание, по този начин и в поезията намираме вяра за душите ни. Поезията може да бъде отговор на най-силните и дълбоки духовни въпроси и търсения на актуалния човек, само че по тази причина би трябвало да се притегли колкото се може повече внимание към творбите, както на поетите класици, по този начин и на актуалните поети.

Решението да бъде отбелязван Световен ден на поезията (World Poetry Day) на 21 март е взето на 3.11. 1999 г на 30-та сесия на Генералната конференция на Организацията на Организация на обединените нации по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) /26 октомври - 17 ноември 1999/ в Париж, Първият международен ден на поeзията се организира в Париж под мотото " За всеки жив четец и всеки жив стихотворец. "

Целта на този празник е да разпространява четенето, писането и публикуването на лирика по света и, както написа в декларацията на ЮНЕСКО, " да даде самопризнание и мощ на националните, районните и интернационалните организации за лирика ".

Честито на всички, които пишат, четат и харесват лирика!

Да си спомним едно от най-известните стихотворения на огромния ни стихотворец Дамян Дамянов:
 No photo description available.

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!

Не ме оставяй самичък с вечерта.

Ни себе си, ни мене не залъгвай,

че ще ни срещне в миналото света!

Светът е свят! И едвам обичан,

и едвам плачем и скърбим,

като деца в гора ще се изгубим,

щом за ръце с теб не се държим.

Ще крещя аз и ти ще се обръщаш.

Дали ще те настигне моят глас?

Ще викаш ти - гласът ти ще се връща

и може би не ще го чуя аз.

И дните си по този начин ще доживеем

във крясъци, в вик: " Ела! Ела! "

Ще оглушеем и ще онемеем,

ще ни дели невидима канара.

Ще се превърнем в скулптури, които

една към друга постоянно се зоват,

само че към този момент няма глас, ни пулс в гърдите

и нямат сили да се приближат.

Че пътища, които се пресичат,

когато в миналото се разделят

като ранени змии криволичат,

само че в никакъв случай от тях не става път...

Не си отивай!

Чуваш ли?

Не тръгвай!
Източник: novinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР