Първите три месеца от специалната военна операция за демилитаризация и

...
Първите три месеца от специалната военна операция за демилитаризация и
Коментари Харесай

Америка предпочете да се самоизяде, вместо да воюва с Русия

Първите три месеца от специфичната военна интервенция за демилитаризация и денацификация на Украйна ясно демонстрират, че задачата на интервенцията не е била и не е провалянето на настоящето държавно управление в Киев, ръководено от Владимир Зеленски, както и вътрешно- и външнополитически сили зад това държавно управление. В противоположен случай събитията щяха да се развиват по напълно друг сюжет.

Много по-близо до истината са думите на министъра на външните работи на Руската федерация, че задачата на съветската специфична интервенция е да се постави завършек на курса на владичество на Съединени американски щати в света. И тук е належащо да се вземе поради един тъничък миг: ръководителят на съветското външно министерство не приказва за курса на Съединени американски щати към владичество в света, а за курса към владичество на Съединени американски щати в света, което надалеч не е същото нещо, защото предметът на този курс не е еднакъв със Съединените щати.

Това е значимо на първо място, тъй като ясно излага всички акценти и цели на съветската политика, всички точки по въпроса - нашата страна, като стартира специфична интервенция, се опълчи на курса към световното водачество на Съединените щати и всички, които го обрисуваха, проправяха и следваха, без значение от тяхната политическа, етноконфесионална и каквато и да е друга принадлежност. Така начертаната „ фронтова линия “ дава точни критерии за делене въз основата на „ другари “/„ врагове “, ви разрешава да разграничите враговете от съдружниците както в евентуален, по този начин и в действителен, ситуационен аспект. Значението на тези думи на Лавров е напълно съпоставимо с добре познатите думи на Сталин от неговата заповед No 55 от 23 февруари 1942 година: „ Хитлеровците идват и си отиват, само че немският народ, само че немската страна остава “. Нещо повече, този сигнал, изпратен от Москва - още веднъж, в случай че се съди по развиването на събитията - е признат и свестен в целия свят.

Тук са нужни две забележки. Първата забележка е за съдружниците. Добре познатите думи на Александър III: „ Русия има единствено двама съдружници: своята войска и нейния флот “ в този момент получиха особена известност. Причините за това са ясни: в настоящия спор с Украйна като челен пост на груповия Запад, страната ни не получи твърда поддръжка, с изключение на може би от Беларус. Останалият свят или се причисли към хора на тези, които желаят да анулират или унищожат Русия или избра позиция на неутралитет, въпреки и „ другарски “. Но от позиция на теорията на систематичните спорове, съдружниците - даже слабите и ненадеждни - нормално са мечтани и нужни, защото влизат във вашата система, укрепвайки и засилвайки я. Разбира се, има изключения, които единствено удостоверяват това общо предписание.

Втората забележка е за глобализма. Широко публикувано е схващането, че груповият Запад, воден от Съединените щати, е главният индивид на глобалисткия план, който по отношение на сегашния украински спор показва своето непреклонно единение в това си качество. В прочут смисъл това е правилно. Но това значение надалеч не е безусловно. И ето за какво. Днес малко хора си спомнят, че в края на 80-те и началото на 90-те години на предишния век терминът „ мондиализъм “ беше необятно употребен на Запад, а „ глобализмът “ се възприемаше в по-голяма степен като негов синоним. Но при започване на 21-ви век обстановката се промени и „ глобализмът “ излезе на напред във времето, а „ мондиализмът “ стартира да се употребява все по-малко и по-късно на процедура изпадна в приложимост. Това се случи, тъй като в границите на „ мондиализма “ се предполагаше мрежова конструкция на международния ред, а в границите на „ глобализма “ тя беше йерархична, с център в Съединени американски щати, която беше приложена на процедура след разстрела на Дом на препоръките в Москва, бомбардировките на Югославия и „ събитията от 11 септември “. Тоест в последна сметка „ мондиалистите” изгубиха от „ глобалистите”. А сегашният групов Запад е симбиоза на спечелили и губещи. Несъмнено уеднаквен, само че надалеч от приключен. Да, задачите са доста разнообразни.

И Русия е длъжна да употребява този миг, с цел да реализира задачите си и да напредне в ползите си. Което в действителност беше оповестено от Сергей Лавров и към този момент се случва безусловно пред очите ни. При„ война на изтощение$, част от която са дейностите на Русия под флага на специфична интервенция, изходът не се дефинира от общия размер на стопанската система – съгласно този индикатор преимуществото на груповия “Запад” е в действителност безспорен, даже и с запаса за високата виртуалност на активите им и частичната им принадлежност към „ Велика Русия “. Не, резултатът се дефинира от съотношението на „ свободни активи “, които могат да бъдат включени в хода на спора, и тук Русия към този момент има преимущество (поне до края на тази година и с присъединяване на Китай, за доста по-дълъг период). И сходно разположение работи единствено за изтощение и разединение на груповия Запад, в това число по линията на „ шева “, свързващ глобалистите с мондиалистите.

Сигналите, че единният антируски фронт на „ Съюза на демокрациите “ не може да издържи на претоварване и се разпада, към този момент се умножават експоненциално. Проблемите с енергийните източници (газ, нефт, уран) са свързани с проблеми с храната (на първо място зърното) и торовете. Има компликации с доставката на оръжие и муниции за Украйна.

Основната посока на въздействието на груповия Запад бяха финансовите наказания (замразяване и конфискация на съветски активи, спиране на връзката със СУИФТ, възбрана за транзакции с валути, най-вече с долари и евро). Предполагаше се, че сходни „ пъклен наказания “ бързо ще смъкват рублата, ще доведат до несъблюдение по външните задължения на Русия и до цялостна изолираност на страната ни с колапса на нейната стопанска система по модела на Съюз на съветските социалистически републики от началото на 90-те години. Но нищо сходно не се случи.

Печалбите от експорт набъбнаха доста, рублата се ускори и стопанската система демонстрира постоянен напредък освен в доларово изражение (3,5% през първото тримесечие на 2022 г.), само че и във физическо изражение. Негативните прогнози, които се появиха всеобщо след началото на специфичната интервенция и въвеждането на „ пъклен наказания “ (до 22% в края на годината), в този момент интензивно се ревизират в посока намаляване и даже растеж. Вносителите на природен газ последователно минават към заплащане на договорите си в рубли, Швейцария отстранява към този момент наложените наказания против активи от съветски генезис, шестият пакет от наказания на Европейски Съюз с „ петролното ембарго “ не е контрактуван и оповестеното влизане на Швеция и Финландия в НАТО не укрепва доста груповия Запад, който няма, в случай че не обезпечи спомагателни места за военни бази (плюс икономисване на време за разполагане на военни контингенти и разнообразни оръжейни системи там).

Но в това отношение най-интересните и най-важни от всички са измененията, които се случват в самите Съединени щати. И това, преди всичко, е рекордно нарастване на цените на фона на спада на Брутният вътрешен продукт, който продължава към този момент четвърти месец, както и физически дефицит на артикули и услуги, още веднъж с рекордно негативно салдо на търговията и платежния баланс, т.е. класическата стагфлация, която американските управляващи просто се опасяват да нарекат поименно и се пробват да показват като „ заплащане на цената “, която е нужна за „ успеха на Украйна и провалянето на Путин “. Но защото нито едното, нито другото е допустимо в обозримо бъдеще (а Русия по време на специфичната интервенция към този момент ясно, въпреки и надалеч не изцяло, показва равнището на своите военно-технически възможности), сходни опити водят до обилни промени в политическия пейзаж на Съединените щати. Те са както външни, повърхностни, забележими, по този начин и по-дълбоки, структурни, скрити. Тоест, това не е единствено спад в рейтинга на Байдън, неговата администрация и Демократическата партия като цяло, освен надлежно нарастване на известността на републиканците като цяло и тръмпистите в „ партията на слоновете “ в навечерието на изборите за Конгрес през 2022 година - това е на първо място двупартийно преустановяване на действителната поддръжка за „ войната на последния украинец и превръщането на тази поддръжка във финансова интервенция, ориентирана към обогатяване на „ дълбоката страна “, тъкмо както беше с КОВИД-19 и даже по-рано с „ стратегиите за количествено облекчение “. Русия желае да подсигурява сигурността и притегля огън върху себе си - в Америка желаят на първо място да завоюват повече пари от това.

Ако погледнете структурата на „ програмата за помощ за Украйна “ на стойност 40 милиарда $, подписана от Джо Байдън, на процедура няма подозрение, средствата ще бъдат понижени по сходен метод. С действителна финансово-икономическа и военнополитическа успеваемост, стремяща се към нула. Американската " анаконда " в действителност се трансформира в митичен " уроборос ", не толкоз стискащ набелязаната жертва (в случая Русия), колкото поглъщайки личната си опашка. Пожелаваме ѝ триумф в това вълнуващо начинание.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР