Първите сведения за опиума се отнасят към 500 г. пр.

Първите сведения за опиума се отнасят към 500 година прочие Хр. (Месопотамия). Археологическите находки свидетелстват, че за облекчение на болките още в каменната ера се употребявали компреси от мак. Свойствата на опиумния мак били известни и на античните египтяни. Опиум се употребявал в Древна Гърция, за неговите болкоуспокояващи свойства приказва Хипократ. Днес се смята, че античните египтяни и гърци приемали мака като растение, притежаващо сънотворно и успокояващо деяние. В израз на благодарност за чудния подарък на природата, античните гърци посветили растението на бога на съня Морфей, който изобразявали с крила, рог и държащ в ръката си цвят от мак. При ритуалното осъществяване на наказванията с „ купата на гибелта ” към смъртоносната отрова (цикуте) гърците от време на време добавяли и опиат, с цел да облекчат страданията на умиращия.

 Действието на опиума описал бащата на ботаническата просвета Теофаст. В съчинения, отдадени на фармакологията, Педаний Диоскорид посочвал способите за събирането на плода на растението и давал редица предписания за подготвяне на опиумни медикаменти за лекуване на безсъница и редица други заболявания. Римският академик и доктор Авъл Корнелий Целз нарекъл опиума „ сълзите на мака ”, а на собствен ред Плиний написа, че опиумът имал освен сънотворно деяние, само че в огромни количества можел да докара до гибелта на индивида.

 В омировата „ Одисея ” е разказано по какъв начин на приема на Менелай в чест на Телемах, щом си спомнят за изгубения Одисей, всички присъстващи се опечаляват. Тогава Елена, желаейки да повдигне духа и настроението, прибавя към виното растение, което тя е получила от Тива от египетската кралица Полидамна. Това пиво се наричало „ непенте ”. Думата е доста сходна с египетското „ спен ” (мак). А според древноегипетски папирус макът се препоръчвал за утешение на плачещи деца. През XVI век с проникването на исляма опиумът достигнал до Индия, а по-късно почнал износът му от Персия и Индия към Европа. Парацелс (известен швейцарски доктор, академик, алхимик, астролог, философ) е познавал неговите свойства. Той му дава названието „ лауданум ” (достоен за похвала) и тинктурата от опиат дълго време се изпозвала под това наименование. През 1669 година британският доктор Томас Сайденхейм основава спиртна конфигурация от опиат с шафран и открива точните лечебни дози.

 И до момента в който историята на опиума като лекарство се наблюдава в хилядолетия, то ролята му на опиат се появява в човешката история относително неотдавна. Ясно е, че тук първопроходци били народите, обичайно отглеждащи опиумен мак. В Персия, а по-късно и в Турция, опиофагията почнала с това, че твърди късчета от опиума били гълтани или дъвкани в продължение на часове. Този бит бил пренесен и в Индия, където почнали да " варят " опиума в розова вода или с мляко, изготвяйки пиво, което наричали " кусамба ".

 Още от дълбока античност опиумът бил мощно уважаван в Персия, където се употребявал по наставление на локалните лекари. В Китай първите медицински сведения за свойствата на опиума се срещат в книгата с предписания " Средните страни ", появила се през 973 година след Хр. Оттогава датират сведенията, че китайците почнали да отглеждат мак. Китайците заимствали от мюсюлманите способа за " варене " на мак и от полученият опиат правели " сухари ". Но на китайците повече им харесало да пушат опиума, което водело до по-различно и надалеч по-приятно чувство. Приготвянето на опиума за пушене " тчанду ", както китайците наричали този развой, претендирал особена обработка. Едва след многомесечната му ферментация от него се приготвяли топчета, които се поставяли в специфични дълги опиумни лули. Още при първите вдишвания човек изпадал в сънливо замайване. Днес малко на брой са хората, които не знаят (било то и от разкази), или не са виждали картини, изобразяващи хора в безпомощно положение и от двата пола, лежащи на възглавници или напряко върху голи нарове, с дълги опиумни лули в ръка и изпаднали в сладки наркотични сънища. Опиумът оказал пагубно влияние на здравето на китайския народ, а по-късно се отразил и на интернационалните връзки на Китай, ставайки мотив за тежки за страната войни.

 Масло в огъня налели и и европейците, които разбирайки, че има огромно търсене на опиат в Китай, незабавно почнали да " развиват " този пазар. Първият сериозен бизнес с опиати провела британската комерсиална Източноиндийска компания. Получила позволение от китайските управляващи, от 1773 година тя почнала да внася в Китай опиат лично произвеждане. Именно Източноиндийската компания заплатила на изследователите-селекционери и през втората половина на XVIII век в Бенгалия бил получен специфичен вид опиумен мак (Papaver somniferum), с което било сложено началото на целенасоченото му обработване и промишлена преправка. Производство било разгърнато отвън рамките на Китай, стоката била напълно импорт и монополът за неговата продажба принадлежал на Източноиндийската компания чак до 1834 година

 В Средата на XIX век китайските управляващи, отпред с императора Дао-Гуан от манждурската династия Цин, почнали да вземат ограничаващи ограничения против англичаните, които се занимавали с контрабанден импорт на опиат. На 18 март 1839 година била издадена заповед: на англичаните под опасност от смъртно наказване било разпоредено да предадат цялото количество опиат, което се намирало в техните хранилища. На императорския комисар били предадени 20 243 сандъка с опиат. Конфискуваният опиат бил погубен. Англичаните употребявали този случай като мотив за началото на военни дейности срещу Китай („ Опиумните войни ” от 1839-1842 и 1850-1859 г.)

 За жителите на европейските страни, които имали свои колонии в Азия, пушенето на опиат се трансформирало в ексцентричен табиет, фешън недостатък, налог на увлечението по източната екзотика. Много хора от привилегированите съсловия намирали своята сполучлива кариера на работа в колониалните войски или в администрацията. Те изграждали собствен личен бизнес и живеейки години наред в колониите, възприемали локалните традиции и привички. Влюбени в „ опиумния джин ”, когато тези хора се завръщали в метрополията, започвали да страдат от неговата липса. Светският хайлайф почнал непрекъснато да се събира в забутани китайски чайни, където можело да се пуши опиат. Дори светските дами почнали да използват опиат, промъквайки се тайно в чайна-таун, скрити зад плътни воали. Това било считано за демонстрация на равноправност. Употребата на опиат в Европа доближава своя пик в края на XIX век.

 В Съединени американски щати първата вълна на наркоманията избухва точно тогава, когато голяма маса от китайски служащи (кули) били привлечени за построяването на трансконтиненталните железопътни линии. Скоро членовете на тайните общества, които пристигнали дружно с кули, отворили заведения за пушене на опиат във всички огромни градове на Съединени американски щати. Тогава към момента нямало закони, забраняващи използването на опиат и други опиати и вносът на „ товара ” бил изцяло законен – през митниците на Съединени американски щати годишно били внасяни над 100 тона опиат.

 Нюйоркските квартали, обитаеми с китайци, в края на XIX век се направлявали от два бандитски клана, на които принадлежали и заведенията за пушене в града. Границата на техните владения минавала по централната улица на чайна-таун и членовете на клановете живели от двете и страни. Най-често европейците посещавали китайския квартал, с цел да посетят заведенията за пушене на опиат, скрити измежду китайските лавки, магазинчета, сладкарници и безбройните публични перални. Съдейки по разказите на съвременниците, посещавали тези свърталища, зад неугледните малки врати посетителите били посрещани от остарял, сбърчен китаец, който водел гостите по дълъг кулоар в отдалечени стаи.

 Помещението за пушене на опиат представлявало огромна стая в китайски жанр с вази и картини по стените. Край една от стените бил построен миндер, затрупан с бамбукови рогозки. Пушачът се разполагал на миндера, поднасяли му специфична лула, а край него поставяли дребна лампа. Служител на заведението – китаец присядал до клиента и от дребна кутия с кука за плетене изваждал капка черна лепкава маса, огромна колкото грахово зърно, която слагал в лулата. Пушачът запалвал лулата от горящата лампа и вдишвал надълбоко дима, след което служителят – китаец отновно напълвал лулата му. Очите на тези, които изпадали в наркотичната еуфория, ставали полупритворени, по лицата им започвали да блуждаят сънени несъзнателни усмивки, те лягали на рогозките и изпадали в блаженна веселба. В стаята царила тишина, нарушавана само от стоновете, издавани в дрямка от пушачите или от дълбокото поемане на дима от лулите.

 По време на своето странствуване в Азия и Хонконг популярният съветски академик и странник Миклухо Маклай, в границите на опита над себе си, решил да посети такова заведение и да опита да пуши опиат. Своите чувства той разказва в етюд, оповестен в Русия: „ По време на пушенето на опиат зрението и слухът се притъпяват. Не изпитах никакви видения, халюцинации и впрочем неща от този жанр. Активността на мозъка спада, скоростта на мислите се забавя и става тежък, паметта замира и в края на краищата ти преставаш да мислиш за каквото и да било. След като изпушиш задоволително количество опиат, най-сетне изпадаш в положение на бездънен покой: това положение е в действителност самобитно. Появява се възприятие за цялостно доволство – не желаеш безусловно нищо, на нищо не обръщаш внимание, за нищо не мислиш и стигаш доста по-близо до положението да загубиш личното Аз. Това чувство за покой и нищожелание е толкоз привлекателно и прелестно, че ми се искаше в никакъв случай да не изляза от положението, в което бях изпаднал. След моя опит аз добре разбирам за какво хиляди хора, без разлика на публично състояние и възраст, се пристрастяват към опиума и се пробват даже за малко време да не помнят, да изгубят личното си Аз ”.

 Своеобразни чайна-таун почнали да се появяват в огромните градове на Европа. Така да вземем за пример през XIX в Москва на една от мръсните улички в централната част зародил „ Китай-город ”. Там потомство след потомство се заселвали фамилии от китайски търговци и техните чиновници. По улиците на града почнали да се срещат от ден на ден китайци, търгуващи с всевъзможни неща: платове, източни парфюми, ветрила и впрочем екзотични товари. Но цялата тази търговия била прикритие на основния бизнес: у всеки махленски търговец постоянно имало ресурс от по няколко порции опиат. Привнесен от далечни краища, този недостатък в Европа станал съвременен измежду хората, които търсели „ нови чувства ”. Първите консуматори на опиума станали тези, за които алкохолът към този момент не доставял задоволително мощни чувства, само че последователно порокът бил добит и от представителите на креативните бохеми. В луксозните им квартири почнали да се събират „ клубове ” на пушачите от интелигенцията. Към артистите, художниците и писателите се включили и техните богати настойници – банкери, финансисти, огромни спекуланти и служители, които се стремели да „ се впишат в нравите ” на стилните среди.

 В публикация от речника на Брокхауз и Ефрон с академична безпристрастност се уточнявало: „ Сред привидно напълно здрави на външен тип хора могат да бъдат открити доста морфинисти във всеки един град – там, където кипи публичен живот и където нервите на човек бързо се подлагат на стрес... Хиляди мъже си вкарват отрова, преди да стартират своите ежедневни занятия; дамите повдигат тонуса си впръсквайки си морфин дори по време на баловете... ”

 Употребата на опиат станала необятно публикувана в Европа, само че едвам при започване на ХХ век се въвели забрани за аптеките и лечебните заведения да се доставят с опиат, морфин, кокаин и техните производни, в случай че нямат особено позволение от съответните държавни органи.

Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Инфо: www.zooeco.com