Кирил Маричков и вечният бунт през музиката frognews.bg
Първите стъпки на Маричков на музикалното занятие са рок групировката “Бъндараците “, където Маричков свири на бас китара. След като бандата се разделя, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават “Щурците ”.
Името не е инцидентно - “Щурец ” значи знак на свободния музикант, както написа в книгата си Маричков, която излиза по книжарниците на 10 май.
“Щурците “ са спирани от концертна активност цели три пъти, техни песни са забранявани, а концертите им са прекратявани. Музикантите са привиквани в Държавна сигурност. Групата е била нееднократно пред опасност от разпад.
“Толкова доста хора идваха на нашите концерти, толкоз пари печелеше Концертна дирекция от нас… Въпреки че ни заплашваха, спираха… Имаме случай, при който един от шефовете на Концертна дирекция след един концерт, на който бяхме вдигнали хората на крайници (а това беше неразрешено тогава – трябваше да стоят с безизразно изражение и да ръкопляскат ритмично като на съветски концерти), извади един револвер и сподели: “Ако още един път извършите това, ще те гръмна “. Е не ме простреля, а ние го направихме още доста пъти “, споделя пред БГНЕС Маричков.
“Не разбирах в тези години какво толкоз неприятно има в това да свириш рок музика, че да би трябвало да я не разрешават. Лека бавно разбрах, че тази музика разсънва едно дяволче на свободомислието. Хората просто трябваше да бъдат стадо овце и да си имат овчар. Имам една ария по текст на поета Валери Станков „ Стадото на слепите пастири “. Като млад още не, а малко по-късно осъзнах, че те се плашат най-много от това – че тази музика прави хората да се усещат свободни “, споделя рок легендата.
Наричат ги “дисиденти ” - определение, което самият Маричков не харесва.
“Ние просто бяхме едни хора, които искахме да свирим тази музика, тъй като доста я обичаме и правехме всичко допустимо да я свирим, без значение от табутата. Когато това престана да бъде табу, тогава се оказа, че имаме и гений “, добавя Маричков.
Непримиримост Кирил Маричков изпитва и към неморалната политика и своеволието на тогавашната власт. Пример за това е случилото се с неговия кръстник Никола Мушанов, някогашен министър-председател на България. Мушанов взе участие в държавното управление на Константин Муравиев, което прави опит да избегне настъплението на Съветския съюз против България, за което е наказан от така наречен “Народен съд “ на 1 година затвор. Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година. В началото на май 1951 година той е задържан и разследван за връзки със неразрешените опозиционни партии и почитатели на Трайчо Костов. Официалната версия за гибелта му на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност е “разрив на сърцето “.
“Видях го един-единствен път в живота си през 51-ва година. Тогава се разбра, че доста елементарно са го пуснали от пандиза и би трябвало да му измислят нещо ново, с цел да го вкарат още веднъж. И то е било да „ си признае “, че е британски сътрудник дружно с Трайчо Костов, един от сатрапите на 9-ти септември, и го осъдиха на гибел като британски разузнавач. Това не съм го написал в книгата, тъй че в този момент го споделям тук. По-нелепо нещо от това да обвиниш Никола Мушанов и тогавашния министър-председател Муравиев, че са работили в нещо дружно с някой болшевик, няма. Нито Трайчо Костов е бил непознат шпиони, нито те двамата. От следващия побой, в който не си признава това, Мушанов е умрял. Никола Мушанов е една от 100-те аргументи да ненавиждам комунистическата система “, безапелационен е Маричков.
Според него би трябвало да се борим за нашите права и ползи, “както го прави една Полша, постоянно и на всички места в Европейския съюз. Трябва и ние да държим на нашите си неща, както вършат гърците да вземем за пример “.
Маричков не остава апатичен и към тематиката с войната в Украйна.
“Да харесваш Русия – в това няма нищо неприятно. Но да се солидаризираш с разрушителната политика, с една политика, която сее гибел и кръв… Изчел съм всички романи на Достоевски и обичаната ми книга е „ Майстора и Маргарита “ на Булгаков. Но това, което прави Русия – това комбиниране на фикс идея за великолепие с комплекс за непълноценност, и набезите да възвръщаш остарялата си империя, само че рушейки – това няма да приключи добре нито за света, нито за Русия. И не мога да схвана изобщо по какъв начин и кой в Русия си мисли, че това нещо може да им донесе някакъв плюс. Тези разрушени градове – те нямат пари да ги възстановят, камо ли да ги създадат нещо по-добро “, счита той.
По думите му има и други народи, които считат, че са велики, само че нямат този комплекс.
“Това е малко като пияницата, дето като се напие и споделя: “Абе ти мене уважаваш ли ме? “ Аз мисля, че в случай че се измисли някакъв метод да им се каже: “Ето, аз те почитам, популярен си “, може да се откри някакъв по-нормален излаз от нещата. Защото другояче е като да притиснеш едно куче, един доберман, в ъгъла – той няма да се съобщи, ще лае и ще хапе, до момента в който почине. Това би трябвало да бъде разбрано “, безапелационен е Маричков.
За протичащо се в нашата страна, музикантът обаче упреква освен политиците.
“Мисля, че целият народ би трябвало да се размишления върху това, че самичък би трябвало да оправя нещата си, а не да разчита на страната. Това е едно от най-лошите последици от социалистическата система. Но страната не би трябвало и да ти пречи. Трябва да основава благоприятни условия и закони нещата да вървят по-леко. И да няма рекет и корупция “, сподели той.
Името не е инцидентно - “Щурец ” значи знак на свободния музикант, както написа в книгата си Маричков, която излиза по книжарниците на 10 май.
“Щурците “ са спирани от концертна активност цели три пъти, техни песни са забранявани, а концертите им са прекратявани. Музикантите са привиквани в Държавна сигурност. Групата е била нееднократно пред опасност от разпад.
“Толкова доста хора идваха на нашите концерти, толкоз пари печелеше Концертна дирекция от нас… Въпреки че ни заплашваха, спираха… Имаме случай, при който един от шефовете на Концертна дирекция след един концерт, на който бяхме вдигнали хората на крайници (а това беше неразрешено тогава – трябваше да стоят с безизразно изражение и да ръкопляскат ритмично като на съветски концерти), извади един револвер и сподели: “Ако още един път извършите това, ще те гръмна “. Е не ме простреля, а ние го направихме още доста пъти “, споделя пред БГНЕС Маричков.
“Не разбирах в тези години какво толкоз неприятно има в това да свириш рок музика, че да би трябвало да я не разрешават. Лека бавно разбрах, че тази музика разсънва едно дяволче на свободомислието. Хората просто трябваше да бъдат стадо овце и да си имат овчар. Имам една ария по текст на поета Валери Станков „ Стадото на слепите пастири “. Като млад още не, а малко по-късно осъзнах, че те се плашат най-много от това – че тази музика прави хората да се усещат свободни “, споделя рок легендата.
Наричат ги “дисиденти ” - определение, което самият Маричков не харесва.
“Ние просто бяхме едни хора, които искахме да свирим тази музика, тъй като доста я обичаме и правехме всичко допустимо да я свирим, без значение от табутата. Когато това престана да бъде табу, тогава се оказа, че имаме и гений “, добавя Маричков.
Непримиримост Кирил Маричков изпитва и към неморалната политика и своеволието на тогавашната власт. Пример за това е случилото се с неговия кръстник Никола Мушанов, някогашен министър-председател на България. Мушанов взе участие в държавното управление на Константин Муравиев, което прави опит да избегне настъплението на Съветския съюз против България, за което е наказан от така наречен “Народен съд “ на 1 година затвор. Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година. В началото на май 1951 година той е задържан и разследван за връзки със неразрешените опозиционни партии и почитатели на Трайчо Костов. Официалната версия за гибелта му на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност е “разрив на сърцето “.
“Видях го един-единствен път в живота си през 51-ва година. Тогава се разбра, че доста елементарно са го пуснали от пандиза и би трябвало да му измислят нещо ново, с цел да го вкарат още веднъж. И то е било да „ си признае “, че е британски сътрудник дружно с Трайчо Костов, един от сатрапите на 9-ти септември, и го осъдиха на гибел като британски разузнавач. Това не съм го написал в книгата, тъй че в този момент го споделям тук. По-нелепо нещо от това да обвиниш Никола Мушанов и тогавашния министър-председател Муравиев, че са работили в нещо дружно с някой болшевик, няма. Нито Трайчо Костов е бил непознат шпиони, нито те двамата. От следващия побой, в който не си признава това, Мушанов е умрял. Никола Мушанов е една от 100-те аргументи да ненавиждам комунистическата система “, безапелационен е Маричков.
Според него би трябвало да се борим за нашите права и ползи, “както го прави една Полша, постоянно и на всички места в Европейския съюз. Трябва и ние да държим на нашите си неща, както вършат гърците да вземем за пример “.
Маричков не остава апатичен и към тематиката с войната в Украйна.
“Да харесваш Русия – в това няма нищо неприятно. Но да се солидаризираш с разрушителната политика, с една политика, която сее гибел и кръв… Изчел съм всички романи на Достоевски и обичаната ми книга е „ Майстора и Маргарита “ на Булгаков. Но това, което прави Русия – това комбиниране на фикс идея за великолепие с комплекс за непълноценност, и набезите да възвръщаш остарялата си империя, само че рушейки – това няма да приключи добре нито за света, нито за Русия. И не мога да схвана изобщо по какъв начин и кой в Русия си мисли, че това нещо може да им донесе някакъв плюс. Тези разрушени градове – те нямат пари да ги възстановят, камо ли да ги създадат нещо по-добро “, счита той.
По думите му има и други народи, които считат, че са велики, само че нямат този комплекс.
“Това е малко като пияницата, дето като се напие и споделя: “Абе ти мене уважаваш ли ме? “ Аз мисля, че в случай че се измисли някакъв метод да им се каже: “Ето, аз те почитам, популярен си “, може да се откри някакъв по-нормален излаз от нещата. Защото другояче е като да притиснеш едно куче, един доберман, в ъгъла – той няма да се съобщи, ще лае и ще хапе, до момента в който почине. Това би трябвало да бъде разбрано “, безапелационен е Маричков.
За протичащо се в нашата страна, музикантът обаче упреква освен политиците.
“Мисля, че целият народ би трябвало да се размишления върху това, че самичък би трябвало да оправя нещата си, а не да разчита на страната. Това е едно от най-лошите последици от социалистическата система. Но страната не би трябвало и да ти пречи. Трябва да основава благоприятни условия и закони нещата да вървят по-леко. И да няма рекет и корупция “, сподели той.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ