Първите панелни блокове в България са построени в средата на

Първите панелни блокове в България са издигнати в средата на 50-те години на XX век, а последните – към 1990 година В идващото десетилетие всеобщо терасите на блоковете се усвояваха за увеличение на площта жилищата. Бутаха се даже цели стени, за които се смяташе, че не са носещи. Могат ли обаче тези промени, направени толкоз обратно в годините, да са компрометирали дотам структурата на цялата постройка, че даже и санирането да не успее да удължи живота на панелите?

Отговор на този и доста други въпроси, свързани с панелните жилища, търсим с инж. Атанас Ангелов, ръководител на Управителния съвет на Българската асоциация на архитектите и инженерните консултанти (БААИК). Той е посетител в първия епизод на втори сезон на подкаста на Economic.bg –. Целият диалог с инж. Ангелов очаквайте през септември!

Усвояването на терасите и бутането на стени е неприемливо. По този метод отслабваме структурата на постройката. Това се правеше всеобщо, когато някои сътрудници по една или друга причина споделяха, че дадени стени не са носещи. Но в една солидна постройка, изключително по долните етажи, не можем да кажем, че някой тухлен дувар от 25 см не е носещ. Той оказва своето потребно деяние към постройката. Неговото унищожаване отслабва при всички положения носимоспособността на постройката при сеизмични въздействия “, изяснява инж. Атанас Ангелов.
Животът на панелните блокове
По мотив продължителността на живот на панелните блокове и в този момент настоящата разпоредба, съгласно която той е 50 години, инж. Ангелов споделя, че той може да бъде доста продължен при вярната употреба на постройката и полагане на нужните старания за премахване на градивни проблеми, в случай че има такива. Основният проблем в България обаче е, че се прави саниране без изцяло проучване на постройката.
Паспортизация?
Всъщност, тук приказваме за неналичието на така наречен механически паспорт на постройката. Припомняме, че последно наредбата, която регламентираше тази паспортизация, както и обследванията на сградния фонд, бе изменена през 2021 година от някогашния длъжностен районен министър Виолета Комитова. Според тогавашните калкулации издаването на механически паспорти би коствало на всеки притежател в жилищна постройка сред 200 и 1000 лева След отрицателната социална реакция тогава, Комитова разгласи, че това е непотребна процедура, която натоварва бюджетите на хората.

Сега обаче има „ малка врата “, която съгласно инж. Ангелов дава опция за поетапно въвеждане на паспортите, без да се утежнява бюджетът на хората.

В момента акцията за възстановяване на енергийната успеваемост изисква всички здания, които аплайват за енергийна успеваемост, да имат такива паспорти. Това е едно от условията. Сега, дали ще се вкара за целия сграден фонд, зависи от районното министерство. Но вървим в вярна посока “, споделя инж. Ангелов.

Той засяга опцията, която има по Националния проект за възобновяване, да се финансира санирането на многофамилните жилища. По мярката се изисква единствено 20% самоучастие от страна на притежателите на жилищата.

Инж. Ангелов е на мнение, че техническите паспорти на постройките са нещо в действителност належащо, тъй като по този метод като се изключи че се дава явен картина на положението на жилищния фонд в страната, само че и притежателите ще станат по-отговорни, когато се постанова да се вписва всичко, правено по жилището.

Целият диалог с инж. Атанас Ангелов очаквайте през септември!