ИПИ: Девет причини, поради които не ни се получава електронното управление
Първите няколко дни на 2019 година, с изключение на огромните студове и завръщането по работните места, донесоха и следващия гръмък неуспех на нова електронна услуга, този път тази за издаване на електронни винетни стикери, която трябваше да замести досегашните физически.
Този път обаче няма да обсъждаме самия (частичен този път) неуспех на системата, който споделя чертите на доста други преди този момент, а вместо това ще се спрем на по-дълбоките систематични фактори, които значително движат тази серия от провали и доста евентуално в бъдеще да продължат да предизвикват проблеми, написа в разбора на Адриан Николов от екипа на Института за пазарна стопанска система.
Тъй като подреждането им по значимост е сложна задача, най-много поради взаимовръзките и другата им значителност в обособените случаи, изброяването на факторите не следва избрана поредност.
1) Работа „ на парче “
Въпреки че на доктрина съществува тактика за развиването на електронното ръководство и пътна карта към нея, която би следвало да управлява въвеждането на обособените електронни услуги на администрацията и връзките сред тях през втората половина на десетилетието, на процедура събитията в тази сфера през последните няколко години нямат съвсем нищо общо с нея.
Повечето от заложените правила не се съблюдават, а в областите, където има напредък, той е изолиран от останалите. Връзки сред обособените електронни услуги също липсват. Работещото електронно ръководство обаче допуска съществуването на единна, взаимообвързана екосистема и елементарен продан на информация сред обособените услуги и бази данни, което в България отсъства.
Резултатът, вместо плътна мрежа от услуги, са по-скоро настрана работещи „ островчета “, сред които има много дребна връзка. В случая с електронните винетки – няма причина, заради която съществуването на платена пътна такса да не е просто характерност на записано возило в електронен указател на моторните транспортни средства, вместо обособена, независима система.
2) Липса на административен потенциал
Сред огромните проблеми е честото недоумение от страна на администрацията, която следва да се грижи за поддръжката на електронните услуги. Тук не иде тирада за чисто техническата поддръжка, осъществявана от компаниите реализатори на обособените планове, а по-скоро за неналичието на схващане по какъв начин работят електронните услуги, за какво са нужни и по какъв начин да бъдат употребени вярно.
Липсата на потенциал от една страна води до неправилната приложимост на електронни услуги от администрацията, от друга – до несъответстващ надзор върху осъществяването и поддръжката на техническата им страна от компаниите реализатори (това беше, да вземем за пример, един от значимите фактори за рецесията с Търговския регистър). Отвъд това, постоянно у самата администрация се следи известна инерция и опълчване по отношение на въвеждането на електронни услуги, защото това постанова промени в метода, по който работи от десетилетия.
3) Липса на политическа воля
Наглед нито една от парламентарно показаните партии не се опълчва на развиването на електронните услуги на администрацията. На процедура обаче, няколко следващи ръководства наподобяват по-скоро безразлични към този развой, освен това тогава, когато не поставят дейни старания, с цел да го възпрат (като в тази ситуация с няколкократното, понастоящем безсрочно отсрочване на въвеждането на електронното гласоподаване от разстояние, например).
Тъй като въвеждането на нови услуги и подобряването на старите обаче постоянно се нуждае от политическа поддръжка, най-малкото поради промени в законодателството, неналичието на такава се оказва непреодолима спънка.
4) Отказ от решение на проблеми
Всеки път, когато зародят неизбежните проблеми с някоя от електронните услуги, следим една от две вероятни реакции. Ако казусът е дребен и не получи забележителен публичен отзив, то нормално се замита под килима, с вярата никой да не обърне внимание. Ако е забележителен и надлежно докара до огромно отразяване, реакцията най-често са уволнения на управлението на администрацията, под чието ръководство е провалилата се услуга, и закърпване на казуса до някакво работещо положение.
Нито един от натрупалите се проблеми обаче не докара до смяна в метода на мислене и отношението към електронните услуги, която точно е нужна, както и към повече ограничения за предотвратяването на рецесии в бъдеще.
5) Изготвяне на публични поръчки
Понастоящем това евентуално е най-значимият от изброените тук фактори. Той е задоволително важен, с цел да го отделим от проблемите на административния потенциал. С други думи, належащо е преди пристъпването към основаване на електронна услуга, администрацията, която ще я употребява, да е изцяло наясно с това, което чака да получи от изпълнителите – цели, функционалност, интеграция с други системи, поддръжка, даже механически спецификации. Тъй като множеството администрации обаче не са в положение да изразят ясно потребностите си по всички особености на нужните електронни системи, то постоянно се случват недомислени, непълни и даже невъзможни поръчки, които от своя страна водят до също толкоз недомислени, непълни или невъзможни в оферти си вид електронни услуги.
Възможен е и различен вид, за който някои хора от кухнята също приказват – чиновници на компаниите, участващи в състезанията (или даже на предопределената компания да завоюва конкурса) вземат участие в писането на заданието с администрацията. В този случай конкуренция и избор на най-хубава техническа и финансова оферта действително няма, от което, предстоящо, страда както разходът за услугата, по този начин и качеството ѝ.
6) Неподходящо осъществяване
Този аспект на построяването на електронни услуги е директно разследване както на релативно слабия надзор от страна на администрацията, по този начин и на формулирането на публичните поръчки. От значение, несъмнено, са и самите компании реализатори – изцяло е допустимо в част от случаите те просто да не разполагат с нужния потенциал, с цел да изпълнят вярно, до край и в период поетите отговорности към администрацията.
Причините за това могат да са доста и разнообразни – от липса на положителни разработчици и управление, през безредна и немарлива работа до липса на различен реализатор, само че крайният резултат тук са недомислени и недоизпипани електронни услуги, както и незадоволителното им изпитване и поддръжка след началото на действителната им приложимост.
7) Корупция
Проблем, който не може да не бъде упоменат, само че пък и едва ли се нуждае от доста пояснения. Там, където поръчките се печелят от компании с политически връзки, а задачата е „ да се разпределят едни пари “, вместо да се изградят качествени и работещи услуги, губещите са както крайните консуматори, по този начин и администрациите, които би трябвало да я употребяват.
8) Технологични дефицити
Често както хардуерът, по този начин и софтуерът, употребен от администрацията, е морално остарял; същото важи и за построените от дълго време електронни системи и услуги. Предвид бързото развиване на технологиите, в това число в региона на електронните административни услуги и е-управлението, то остарялата техника, регистри и услуги се трансформират в спънка пред създаването и интеграцията на нови.
9) Недостатъчен цивилен напън
Въпреки че проблемите с основни услуги, които сме привикнали да употребяваме, постоянно водят до бурни реакции, като цяло публичният интерес към развиването на електронните услуги не е изключително забележителен. Възможно е при съществуване на по-голям интерес от страна на обществеността – в това число с разисквания, оферти, отзиви, оценки – да се доближи и до по-голям фокус върху качеството на услугите.
Въпреки че този текст по-скоро показва отрицателната страна на развиването на електронното ръководство в България, това надалеч не значи, че няма и положителни образци (услугите на Националната организация по приходите идват наум), или че тези спънки са непреодолими. /investor.bg
Този път обаче няма да обсъждаме самия (частичен този път) неуспех на системата, който споделя чертите на доста други преди този момент, а вместо това ще се спрем на по-дълбоките систематични фактори, които значително движат тази серия от провали и доста евентуално в бъдеще да продължат да предизвикват проблеми, написа в разбора на Адриан Николов от екипа на Института за пазарна стопанска система.
Тъй като подреждането им по значимост е сложна задача, най-много поради взаимовръзките и другата им значителност в обособените случаи, изброяването на факторите не следва избрана поредност.
1) Работа „ на парче “
Въпреки че на доктрина съществува тактика за развиването на електронното ръководство и пътна карта към нея, която би следвало да управлява въвеждането на обособените електронни услуги на администрацията и връзките сред тях през втората половина на десетилетието, на процедура събитията в тази сфера през последните няколко години нямат съвсем нищо общо с нея.
Повечето от заложените правила не се съблюдават, а в областите, където има напредък, той е изолиран от останалите. Връзки сред обособените електронни услуги също липсват. Работещото електронно ръководство обаче допуска съществуването на единна, взаимообвързана екосистема и елементарен продан на информация сред обособените услуги и бази данни, което в България отсъства.
Резултатът, вместо плътна мрежа от услуги, са по-скоро настрана работещи „ островчета “, сред които има много дребна връзка. В случая с електронните винетки – няма причина, заради която съществуването на платена пътна такса да не е просто характерност на записано возило в електронен указател на моторните транспортни средства, вместо обособена, независима система.
2) Липса на административен потенциал
Сред огромните проблеми е честото недоумение от страна на администрацията, която следва да се грижи за поддръжката на електронните услуги. Тук не иде тирада за чисто техническата поддръжка, осъществявана от компаниите реализатори на обособените планове, а по-скоро за неналичието на схващане по какъв начин работят електронните услуги, за какво са нужни и по какъв начин да бъдат употребени вярно.
Липсата на потенциал от една страна води до неправилната приложимост на електронни услуги от администрацията, от друга – до несъответстващ надзор върху осъществяването и поддръжката на техническата им страна от компаниите реализатори (това беше, да вземем за пример, един от значимите фактори за рецесията с Търговския регистър). Отвъд това, постоянно у самата администрация се следи известна инерция и опълчване по отношение на въвеждането на електронни услуги, защото това постанова промени в метода, по който работи от десетилетия.
3) Липса на политическа воля
Наглед нито една от парламентарно показаните партии не се опълчва на развиването на електронните услуги на администрацията. На процедура обаче, няколко следващи ръководства наподобяват по-скоро безразлични към този развой, освен това тогава, когато не поставят дейни старания, с цел да го възпрат (като в тази ситуация с няколкократното, понастоящем безсрочно отсрочване на въвеждането на електронното гласоподаване от разстояние, например).
Тъй като въвеждането на нови услуги и подобряването на старите обаче постоянно се нуждае от политическа поддръжка, най-малкото поради промени в законодателството, неналичието на такава се оказва непреодолима спънка.
4) Отказ от решение на проблеми
Всеки път, когато зародят неизбежните проблеми с някоя от електронните услуги, следим една от две вероятни реакции. Ако казусът е дребен и не получи забележителен публичен отзив, то нормално се замита под килима, с вярата никой да не обърне внимание. Ако е забележителен и надлежно докара до огромно отразяване, реакцията най-често са уволнения на управлението на администрацията, под чието ръководство е провалилата се услуга, и закърпване на казуса до някакво работещо положение.
Нито един от натрупалите се проблеми обаче не докара до смяна в метода на мислене и отношението към електронните услуги, която точно е нужна, както и към повече ограничения за предотвратяването на рецесии в бъдеще.
5) Изготвяне на публични поръчки
Понастоящем това евентуално е най-значимият от изброените тук фактори. Той е задоволително важен, с цел да го отделим от проблемите на административния потенциал. С други думи, належащо е преди пристъпването към основаване на електронна услуга, администрацията, която ще я употребява, да е изцяло наясно с това, което чака да получи от изпълнителите – цели, функционалност, интеграция с други системи, поддръжка, даже механически спецификации. Тъй като множеството администрации обаче не са в положение да изразят ясно потребностите си по всички особености на нужните електронни системи, то постоянно се случват недомислени, непълни и даже невъзможни поръчки, които от своя страна водят до също толкоз недомислени, непълни или невъзможни в оферти си вид електронни услуги.
Възможен е и различен вид, за който някои хора от кухнята също приказват – чиновници на компаниите, участващи в състезанията (или даже на предопределената компания да завоюва конкурса) вземат участие в писането на заданието с администрацията. В този случай конкуренция и избор на най-хубава техническа и финансова оферта действително няма, от което, предстоящо, страда както разходът за услугата, по този начин и качеството ѝ.
6) Неподходящо осъществяване
Този аспект на построяването на електронни услуги е директно разследване както на релативно слабия надзор от страна на администрацията, по този начин и на формулирането на публичните поръчки. От значение, несъмнено, са и самите компании реализатори – изцяло е допустимо в част от случаите те просто да не разполагат с нужния потенциал, с цел да изпълнят вярно, до край и в период поетите отговорности към администрацията.
Причините за това могат да са доста и разнообразни – от липса на положителни разработчици и управление, през безредна и немарлива работа до липса на различен реализатор, само че крайният резултат тук са недомислени и недоизпипани електронни услуги, както и незадоволителното им изпитване и поддръжка след началото на действителната им приложимост.
7) Корупция
Проблем, който не може да не бъде упоменат, само че пък и едва ли се нуждае от доста пояснения. Там, където поръчките се печелят от компании с политически връзки, а задачата е „ да се разпределят едни пари “, вместо да се изградят качествени и работещи услуги, губещите са както крайните консуматори, по този начин и администрациите, които би трябвало да я употребяват.
8) Технологични дефицити
Често както хардуерът, по този начин и софтуерът, употребен от администрацията, е морално остарял; същото важи и за построените от дълго време електронни системи и услуги. Предвид бързото развиване на технологиите, в това число в региона на електронните административни услуги и е-управлението, то остарялата техника, регистри и услуги се трансформират в спънка пред създаването и интеграцията на нови.
9) Недостатъчен цивилен напън
Въпреки че проблемите с основни услуги, които сме привикнали да употребяваме, постоянно водят до бурни реакции, като цяло публичният интерес към развиването на електронните услуги не е изключително забележителен. Възможно е при съществуване на по-голям интерес от страна на обществеността – в това число с разисквания, оферти, отзиви, оценки – да се доближи и до по-голям фокус върху качеството на услугите.
Въпреки че този текст по-скоро показва отрицателната страна на развиването на електронното ръководство в България, това надалеч не значи, че няма и положителни образци (услугите на Националната организация по приходите идват наум), или че тези спънки са непреодолими. /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ