Първите ми впечатления от полуострова бяха за природа с жива

Първите ми усещания от полуострова бяха за природа с жива и неподправена хубост, за спретнати и кокетни дворове, цялостни с цветя, и благи локални поданици, които поздравяват и отвръщат на поздрава с усмивка. Уникалното комбиниране на море и планина дава опция в един ден да правиш планински преход по урегулирани направления и да се гмурнеш в кристалночистата и прелестно солена вода на  Егейско море и Пагаситския залив.Говорили сме си за вълшебството на сякаш инцидентните срещи с нови и забавни хора, с които се припознаваме и свързваме. Така се случи и с мен на форума на Световната асоциация за гастрономически туризъм FoodTrex2019 в Солун, където имах достойнството да съм преподавател и да споделя мислите си за значимостта на локалната храна и за устойчивото развиване на локалните общности.Там се срещнах с водещата на кулинарно предаване в гръцка телевизия Елени, публицист с неподправено отношение към културата на храната. Елени е родом от полуостров Пелион и по нейна покана, след 7 часа и половина шофиране от София, се озовах в най-южната точка на полуострова, в китното селце Платаниас с към 150 непрекъснати поданици. То е на 75 км от град Волос, само че ти се костват повече, шофирайки по добре асфалтиран планински път, само че с безконечен низ от завои. Мястото е известно с кокетното си пристанище, от което през днешния ден кръстосват морето риболовни лодки и корабчета, и с божественото благоухание на безбройните платани, достолепно растящи на всички места и подсещащи за изобилието от вода в близост. Платанови, маслинови, евкалиптови, лимонови и портокалови дървета, разнообразие от пленително цъфтящи растения, които безусловно пеят от жужащите в тях цикади и птици – това комбиниране от естествен концерт и разнолик букет от знойни летни аромати омагьосва.Казват, че Пелион е една от най-красивите и магични планини в континентална Гърция, с връхна точка 1624 м. Кестеновите и маслиновите горички от локалния вид Амфисис са известни с щедростта си всекидневно всяка втора година. Подобно е изобилието от овошки, сливи, круши, а характерният вид ябълки Фирики дава дребни и доста ароматни плодове с капацитет за естествено предпазване месеци след обирането им. Селцата по планинските скатове – Милиес, Визицас  и Пинакатес, очароват с хубостта на каменните си триетажни къщи с покриви от тикли и изящни комини, с калдъръмените улици от локално добивания мрамор и изобилието от вода, уловена в красиви чешми и вади, с цел да напояват овощните и зеленчуковите градини. В тези селца ни посреща комфортен калдъръмен площад с чешма, импозантни многовековни платанови дървета с дебела сянка – натурален разхлаждащ климатик, таверна, кафене, пекарна. Няма такова чувство като това да поседнеш на гръцко кафе и да ти донесат прясна вода в кана от чешмата наоколо, сърдечен жест, който ме вълнува всякога.Поднесените домашна лимонада и уханни бисквити с канела и карамфил са същинска наслада и приятност освен за небцето, а и за душата. Съпътства ги срещата с локалните хора, които вършат самун, варят сладка от сезонните плодове, майсторят домашна юфка, пестил от разнообразни плодове, прясно сирене, фета.