Рицарските гербове
Първите европейски аристократи в Средновековието нямали гербове. Когато тръгвали на бойни походи, те рисували върху щитовете си случайни изображения, с цел да разграничават своите от враговете. Но скоро се приело по щитовете да се отразява броя на извоюваните борби и победените врагове. Постепенно, рисунките придобили алегоричен темперамент и с времето се трансформирали в рицарските гербове.
Този развой приел приключен тип почти към XI век. Тогава гербовете твърдо заели място измежду другите значими знаци. Само с един взор към щита можело да се добие визия за неговия притежател. Например, съществували специфични знаци за първороден наследник, втори, трети и т. н. Гербът на дадена фамилия се състоял от 2 съществени половини – гербовете на брачна половинка и брачната половинка. Строго се следяло да не съществуват два безусловно идентични герба. За задачата били създадени подробни правила. Те регламентирали какво значи едно или друго изображение и кому може да принадлежи. Всички тези трендове почнали да се популяризират от Франция. Затова и нормално знаците и емблемите били обозначавани на френски език. Скоро се появила цяла обособена просвета, която съществува до ден-днешен – хералдика. В живота я претворявали херолдите. Това били експерти от висока класа. Те владеели до съвършенство всички правила и обичаи, като били и разпоредители в рицарските шампионати. Понякога даже изпълнявали и отговорностите на съдии. Това ставало, когато сред рицарите избухвали разногласия поради някой знак или знак. Херолдът се намесвал и решавал разногласието в сходство с общоприетите правила и разпореждания. Но, естествено, той трябвало да има съществени знания, с цел да може умело и безапелационно да потвърди правотата на своето решение.
Немски гербове от 1485 година
Отначало върху щитовете нанасяли относително елементарни знаци. Рицарите, които взели участие в кръстоносните походи, рисували огромни бели кръстове. Ако воинът проявявал храброст и смелост в борбите, получавал правото да изрисува лъв. Властта и могъществото се олицетворявали от орел. Обаче, както елементарно можем да се досетим, сходни знаци въпреки всичко са относително малко, а рицарите, които желали да ги употребяват, били мнозина. Ето за какво почнали да измислят кръстове с най-различна форма. Същото важи и за лъвовете. Те са изобразени в разнообразни пози – бягащ лъв, изправен на задни лапи, лежащ, ревящ, дори задремал. Върху щитовете рисували още цветя, други растения, битови предмети.
Широко било публикувана практиката в гербовете да се включва алегорично обрисуване на съответни случки. Например: рицарят избавя краля по време на лов на глигани – и получава право да включи изображение на глиган в герба си. Или при блокада завладява самичък крепостна кула – след което включва рисунка на кула. Разбира се, за всички такива промени в гербовете трябвало да се желае позволение от нов детайл в герба на рицаря.
Рицарските гербове се предавали от татко на наследник, по-рядко били връчвани от краля или видни сановници. В наследения от родителите си герб рицарят можел да добави собствен знак. Затова с времето изображението ставало все по-сложно, като херолдите следяли измененията да не са своеволни, а да подхождат на разпоредбите на хералдиката.
В основата на всеки герб е щитът. Това е „ полето “, което се разделя на части. Най-почетна е дясната част – в нея се изобразявали главните знаци. Лявата се считала за второстепенна. В нея можело да се нарисуват същите знаци, само че в смален тип. Използвали се 7-те цветове на дъгата, като се стараели да редуват светли и тъмни цветове. Тази контраст улеснявала образното усещане. Постепенно от щитовете знаците се прехвърляли и върху облеклата. После почнали да ги рисуват и бродират върху седлата, знамената и флаговете. Васалите нанасяли върху одеждите си герба на своя сеньор. До края на XIІ век всички рицари към този момент имали своята символика. Такава имали, както кралете, по този начин и дребните благородници.
Рицарските гербове не оставили безразлични и дамите. Много от тях нанасяли върху облеклата си гербовете, както на своя брачен партньор, по този начин и на татко си. Това подчертавало техния статут и доблестен генезис. Обикновено вдясно се разполагали знаците на брачна половинка, а отляво – знаците на бащата.
Гербове от възстановка на рицарските шампионати през 2005 година
Дрехи, бродирани с фамилни гербове, се обличали единствено при изключително тържествени случаи – рицарски шампионати, кралски приеми, значими фамилни събития. Рицарите от свитата на по-знатни благородници носели наметала с цветовете на сеньорите си.
Така хералдиката имала прекомерно значимо значение в обществения живот. Тя се трансформирала в система от избрани правила, които не било разрешено да нарушават. Самата гербова символика характеризирала не просто благородника – а цялото му родословие. Ето за какво на достойнството се държало извънредно доста, като заради тази причина се появили и дуелите. Постъпки, почтени за неодобрение, слагали леке върху целия жанр на благородника – както върху предците, по този начин и върху бъдещите потомци.
