Олимпийските игри в Париж и революционните промени
Първите две семейства на Париж са през 1900 година и през 1924 година, където има и българско присъединяване. На границата сред 19 и 20 век, вторите Олимпийски игри се организират като част от международното ревю, на което френската столица е хазаин и се проточват от средата на май чак до края на октомври. Много от спортистите, измежду които първенци и медалисти, даже не са били наясно, че вземат участие в олимпийски игри.
И въпреки всичко, като за начало на предишния век показателен и даже революционен е фактът, че за първи път са включени дами. Първата самостоятелна шампионка е в тениса - британката Шарлот Купър, която печели и купата на смесени двойки. Студентката по изкуство Маргарет Абът победи в голф-надпреварата. До гибелта си през 1955 година тя по този начин и не схваща, че е станала първата американка - олимпийска шампионка. На нейно име е записан още един връх - за първи и единствен път майка и щерка вземат участие в едно и също издание на Олимпийски игри - В Париж се състезава и майката на Маргарет - Мери Абът.
За нашата страна интервалът от началото на 20 век е обвързван с приемането на първите български членове на Международния олимпийски комитет и с интензивните старания за основаване на Български олимпийски комитет.
По самодейност на барон Пиер де Кубертен през 1906 година като член на МОК е признат известният посланик Димитър Цоков, който е френски ученик. Той се отдръпва през 1912 година, като от идната година български представител в интернационалната организация става Димитър Станчов - приключил право във Виена, посланик, външен министър, за малко и министър-председател. Още в самото начало той приема за своя задача основаването на Български олимпийски комитет. Така на 30 март 1923 година на съвещание на управителния съвет на Българския национален състезателен съюз се взима решение за основаване на Български олимпийски комитет, а на първото съвещание на 24 юни е определено и управление на комитета с ръководител Евтим Китанчев.
Решението на БОК е да изпрати в Париж състезатели по футбол, лека атлетика, колоездене и конен спорт - общо 24 спортисти.
Първи за олимпийската столица отпътуват футболистите - тимът е формиран най-вече от играчи от София - на Славия и Левски с треньор Леополд Нич от Виена. Българите изиграват единствено една среща и губят от Ирландия с 0:1. Четирима са лекоатлетите, които пътуват цяла седмица с трен през Алпите, с цел да стигнат до Париж безусловно един час преди церемонията по откриването. Точно те дефилират в парада на нациите, а знаменосец е Кирил Петрунов, който взе участие в три дисциплини. В бягането на 10 хиляди метра вземат участие Антон Цветанов и Васил Венков. Цветанов бяга с гуменки, а Венков - по терлици и по-късно е поканен от президента на Франция Гастон Дюмерг на банкет в Елисейския замък. В конния спорт вземат участие Владимир Стойчев и Крум Лекарски, като Стойчев е 17-ти в обездката. Колоездачите вземат участие на писта и шосе, само че резултатите им са надалеч от призовите.
Игрите на VIII Олимпиада са последните, проведени под президентството на Пиер дьо Кубертен. Това е първото издание, в което е употребявано олимпийското мото “Citius, Altius, Fortius ” - “По-бързо, по-високо, по-силно ”.
Сред огромните герои на Париж 1924 са финландският спортист Пааво Нурми и американският плувец Джони Вайсмюлер.
“Летящите финландци ” преобладават дългите бягания, а Пааво Нурми печели на 1500 и 5 хиляди метра, като сред двата старта има единствено час разлика. Сякаш непокътнат от парижката горещина, финландецът остава непобеден във всички състзания, в които взе участие - той е първи в индивидулната крос кънтри конкуренция, има и два златни медала със своя тим. За три участия на олимпийски игри активът на финландеца е 12 оценки - 9 златни и 3 сребърни, което го прави един от най-успешните спортисти в олимпийската история.
Игрите през 1924 година са първите, в които е употребен 50-метров басейн с обрисувани коридори, а роденият в Австро-Унгария (на територията на днешна Румъния) американски плувец Джони Вайсмюлер е неукротим в плуването на 100 и 400 метра свободен жанр, като печели още една купа с щафетата на 4 по 200 свободен жанр.
Този незабравим спортист взе участие и в шампионата по водна топка, където американците са с бронзови оценки. За своята удивителна кариера Вайсмюлер в никакъв случай не е губил старт. Той прави и забележителна актьорска кариера, като се превъплъщава в облика на Тарзан.
100 години по-късно Париж още веднъж семейства олимпийски игри. Организационният комитет дава авангардната концепция церемонията по разкриване да се организира не на олимпийския стадион, а в сърцето на града измежду историческите забележителности на френската столица. Над 300 хиляди фенове имат опцията да следят спектакъла на мястото на събитието, което провокира милиони реакции по целия свят.
Основно действието се развива по река Сена, там е и новаторският церемониал на нациите, като 205-те делегации дефилират плавайки на 85 лодки. Лекоатлетическата легенда Мари Жозе Перек и джудистът Теди Ринър възпламеняват олимпийския огън, който се издига над града благодарение на балон. За първи път огънят не е фактически пламнал, а симулация от лед светлини и аерозолни водни струи.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
И въпреки всичко, като за начало на предишния век показателен и даже революционен е фактът, че за първи път са включени дами. Първата самостоятелна шампионка е в тениса - британката Шарлот Купър, която печели и купата на смесени двойки. Студентката по изкуство Маргарет Абът победи в голф-надпреварата. До гибелта си през 1955 година тя по този начин и не схваща, че е станала първата американка - олимпийска шампионка. На нейно име е записан още един връх - за първи и единствен път майка и щерка вземат участие в едно и също издание на Олимпийски игри - В Париж се състезава и майката на Маргарет - Мери Абът.
За нашата страна интервалът от началото на 20 век е обвързван с приемането на първите български членове на Международния олимпийски комитет и с интензивните старания за основаване на Български олимпийски комитет.
По самодейност на барон Пиер де Кубертен през 1906 година като член на МОК е признат известният посланик Димитър Цоков, който е френски ученик. Той се отдръпва през 1912 година, като от идната година български представител в интернационалната организация става Димитър Станчов - приключил право във Виена, посланик, външен министър, за малко и министър-председател. Още в самото начало той приема за своя задача основаването на Български олимпийски комитет. Така на 30 март 1923 година на съвещание на управителния съвет на Българския национален състезателен съюз се взима решение за основаване на Български олимпийски комитет, а на първото съвещание на 24 юни е определено и управление на комитета с ръководител Евтим Китанчев.
Решението на БОК е да изпрати в Париж състезатели по футбол, лека атлетика, колоездене и конен спорт - общо 24 спортисти.
Първи за олимпийската столица отпътуват футболистите - тимът е формиран най-вече от играчи от София - на Славия и Левски с треньор Леополд Нич от Виена. Българите изиграват единствено една среща и губят от Ирландия с 0:1. Четирима са лекоатлетите, които пътуват цяла седмица с трен през Алпите, с цел да стигнат до Париж безусловно един час преди церемонията по откриването. Точно те дефилират в парада на нациите, а знаменосец е Кирил Петрунов, който взе участие в три дисциплини. В бягането на 10 хиляди метра вземат участие Антон Цветанов и Васил Венков. Цветанов бяга с гуменки, а Венков - по терлици и по-късно е поканен от президента на Франция Гастон Дюмерг на банкет в Елисейския замък. В конния спорт вземат участие Владимир Стойчев и Крум Лекарски, като Стойчев е 17-ти в обездката. Колоездачите вземат участие на писта и шосе, само че резултатите им са надалеч от призовите.
Игрите на VIII Олимпиада са последните, проведени под президентството на Пиер дьо Кубертен. Това е първото издание, в което е употребявано олимпийското мото “Citius, Altius, Fortius ” - “По-бързо, по-високо, по-силно ”.
Сред огромните герои на Париж 1924 са финландският спортист Пааво Нурми и американският плувец Джони Вайсмюлер.
“Летящите финландци ” преобладават дългите бягания, а Пааво Нурми печели на 1500 и 5 хиляди метра, като сред двата старта има единствено час разлика. Сякаш непокътнат от парижката горещина, финландецът остава непобеден във всички състзания, в които взе участие - той е първи в индивидулната крос кънтри конкуренция, има и два златни медала със своя тим. За три участия на олимпийски игри активът на финландеца е 12 оценки - 9 златни и 3 сребърни, което го прави един от най-успешните спортисти в олимпийската история.
Игрите през 1924 година са първите, в които е употребен 50-метров басейн с обрисувани коридори, а роденият в Австро-Унгария (на територията на днешна Румъния) американски плувец Джони Вайсмюлер е неукротим в плуването на 100 и 400 метра свободен жанр, като печели още една купа с щафетата на 4 по 200 свободен жанр.
Този незабравим спортист взе участие и в шампионата по водна топка, където американците са с бронзови оценки. За своята удивителна кариера Вайсмюлер в никакъв случай не е губил старт. Той прави и забележителна актьорска кариера, като се превъплъщава в облика на Тарзан.
100 години по-късно Париж още веднъж семейства олимпийски игри. Организационният комитет дава авангардната концепция церемонията по разкриване да се организира не на олимпийския стадион, а в сърцето на града измежду историческите забележителности на френската столица. Над 300 хиляди фенове имат опцията да следят спектакъла на мястото на събитието, което провокира милиони реакции по целия свят.
Основно действието се развива по река Сена, там е и новаторският церемониал на нациите, като 205-те делегации дефилират плавайки на 85 лодки. Лекоатлетическата легенда Мари Жозе Перек и джудистът Теди Ринър възпламеняват олимпийския огън, който се издига над града благодарение на балон. За първи път огънят не е фактически пламнал, а симулация от лед светлини и аерозолни водни струи.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ